Белият дом възнамерява да спре финансирането за Международната космическа станция след 2025 г. и същевременно ще подпомага комерисализирането на бъдещите проекти за хабитати в земната орбита, пише Quartz. Това показва представеният тази седмица проектобюджет на Националната агенция за аеронавтика и космонавтика (НАСА).
Документите показват, че администрацията има силно желание да постави нов акцент върху космическите проучвания, но същевременно не желае да отдели достатъчно средства, за да ускори дългосрочните – и дълго отлагани – проекти на НАСА. Поради това възлага надежди на нарастващите частни инвестиции в тази сфера.
Предложеният от Тръмп бюджет за 2019 г. предвижда НАСА да работи в тясно сътрудничество с частния сектор на всяко ниво – от аутсорсване на космическите комуникации до осъществяване на мисии до Луната – като същевременно се фокусира върху разработката на собствени технологии за пращане на хора в дълбокия космос. Предложеният бюджет увеличава разходите на космическата агенция с 375 млн. долара до малко под 20 млрд. долара. (За сравнение – за военния бюджет се предлага увеличение с десетки милиарди до общо 686 млрд. долара)
Белият дом смята да спре финансирането на Международната космическа станция в рамките на следващите седем години. Същевременно планира създаването на нова програма на стойност 150 млн. долара, с която да помага на частни компании да поемат операциите на МКС, или да я заменят със собствени космически хабитати. Някои компании от години настояват за създаването на подобни програми. Сред тях са Bigelow Aerospace, която вече има експериментален хабитат, прикачен към МКС, както и съмнителен договор с Пентагона за търсене на НЛО, Nanoracks, която работи с НАСА по проект за изстрелване на сателити от МКС, както и компанията на Джеф Безос Blue Origin.
Дали има достатъчно голям частен интерес към пътувания в космоса, който да финансира такива операции, е въпрос, чийто отговор тепърва ще разберем. От една страна съществуващият капацитет на лабораторията МКС не се използва пълноценно, но от друга някои компании (като Blue Origin или Made in Space) смятат, че производството в космоса е концепция с бъдеще, други пък виждат възможност за печалба в туризма и събирането на ресурси в космоса.
В проектобюджета е предвидено финансиране за нови партньорства с частни компании за пращане на роботи на лунната повърхност, както и за ускоряване на плановете за пращане с частна ракета на първия сегмент от нов хабитат в орбитата на Луната до 2020 г. Бюджетът включва и малко увеличение на разходите за апарати за изследване на дълбокия космос – като ракетата SLS, разработвана от Boeing, както и проекта Orion на Lockheed Martin, който се очаква да изпълни първата си мисия през 2020 г. Предвидено е и финансиране за нов космически апарат, разработван от Boeing и компанията на Илон Мъск SpaceX, който трябва да започне да превозва космонавти до МКС през следващата година.
Никоя от тези промени няма да ускори значително космическите мисии до МКС и отвъд, но могат да осигурят стимул за частните компании, които се надяват да изпреварят правителството по отношение на проучването на космоса. С тази цел бюджетът отнема 100 млн. долара от парите, предвидени за операциите на МКС, прекратява независимата образователна програма на НАСА и намалява финансирането за изследвания на планетата Земя.
Тръмп не се е отказал и от намерението си да закрие проекта DSCOVR – сателит за наблюдение на климатичните промени, разположен между Земята и Слънцето, както и да прекрати работата по няколко други предложени от НАСА проекти за сателити за изследване на планетата. Проектобюджетът също така предвижда НАСА да замени системата си за комуникация с космически апарати с управлявана от частна компания алтернатива.
При обсъждането на бюджета в Конгреса вероятно ще бъдат направени значителни промени в плановете за НАСА. Докато някои изразяват мнение, че разходите за МКС забавят други космически програми, други не се склонни да се откажат от станцията, след като в този проект вече са инвестирани милиарди. Доколкото досега Тръмп не е успял да потвърди дори назначаването на противоречивия си избор за ръководител на космическата агенция – конгресмена Джим Брайденстин, не е сигурно и че ще успее да наложи визията си за бъдещето на НАСА.
