България е една от едва трите държави в Европейския съюз, в която не е предоставена никаква помощ на самонаетите лица. Това показват данни на Европейската конфедерация на профсъюзите.
Самонаетите лица не са получили достатъчна подкрепа в шест държави-членки на ЕС, като в България, Хърватия и Кипър управляващите не са предвидили и предоставили абсолютно никаква помощ на тези лица.
В други държави подкрепата също е била недостатъчна: В Германия временно заетите и самонаетите лица нямат достъп до краткосрочна помощ или обезщетения за безработица; в Унгария подкрепа е осигурена само на самонаети лица в секторите за обществено хранене и туризма; Италия е отпуснала еднократна помощ за 2-3 месеца по време на първата вълна за самонаети лица и сезонни работници. По време на втората вълна само няколко категории работници се подпомагат в ограничен брой сектори. Повечето самонаети лица и сезонни работници не получават никаква помощ.
„Въпреки наличните средства от ЕС, една четвърт от държавите-членки осигуриха малка подкрепа за доходите на самонаетите лица или изобщо не са предоставили такава по време на ковид кризата“, обобщават от ЕКП, цитирани от пресцентъра на КНСБ.
Европейската комисия изрично заяви, че спешните заеми „ще помогнат на държавите-членки да покрият разходите, пряко свързани с финансирането на националните режими за краткосрочно работно време, както и други подобни мерки … по-специално за самонаетите лица“, подчертават от ЕКП. Въпреки това самонаетите лица не са получили достатъчна подкрепа в цитираните шест държави, а в три от тях, сред които и България – подкрепа не е имало изобщо.
Данните са отразени в доклад за предприетите мерки за защита на работните места и доходите по време на пандемията.
ЕКП и европейските работодателски организации са изпратили съвместно писмо до европейските министри на финансите и Европейската комисия с молба да запълнят пропуските в подкрепата на самонаетите лица.
„Милиони работни места са запазени по време на пандемията, благодарение на схеми за безработица за непълно работно време, които профсъюзите са осигурили, но твърде много работници все още са изключени от всякаква помощ. Много самонаети лица и временно наети работници са получили малка или никаква финансова помощ тази година, което е напълно неприемливо, тъй като ЕС е предоставил средства на държавите-членки, специално предназначени да помогнат на тези работници“, коментира генералният секретар на ЕКП Лука Визентини.
„Тези пропуски в схемите за помощ допринесоха до ръст на безработните с 2 милиона през последната година, като най-засегнати са младите хора и жените. Схемите за безработица на непълно работно време трябва да бъдат удължени до реалното икономическо възстановяване, не само във времето, но и за да се гарантира, че самонаетите лица и временно наетите работници са обхванати във всички страни“, добавя той.
В интервю за БТА икономистът от КНСБ Любослав Костов коментира, че COVID-19 кризата ще постави много предизвикателства пред нашето общество, които към момента все още ни е трудно да разберем, защото сме изцяло концентрирани в овладяването на първо място на медицинските измерения на тази криза. Една от тези промени ще бъде развитието в близко бъдеще на по-големи социално-икономически неравенства, отколкото наблюдавахме до този момент.
„Всъщност, България така или иначе имаше сериозен проблем с неравенствата и преди това, но вместо да се постараем да го решим през годините, ние го задълбочавахме“, посочва той. Костов посочва, че на първо място този вирус е опасен за всеки човек, но е една идея по-опасен за хората в най-долния децил (10 на сто) и най-долния квинтил (20 на сто) в разпределението на доходите.
„Казано по-друг начин, най-бедните 20 процента във всяко едно общество са изправени пред по-голяма опасност спрямо най-богатите 20 на сто. В тази опасност не се включват само медицинските рискове – като вероятност от зараза, вероятност от усложнения и летален изход. Налице са и изцяло икономически рискове тази част от хората да обеднеят много повече, отколкото са били преди началото на кризата. Например, над 70 на сто от хоспитализираните болни (заразени с коронавирусна инфекция) по света в момента принадлежат към най-долните три децила в разпределението на доходите. Причините са много, но не може да пренебрегнем и факта, че по-бедните хора не могат да се грижат за своето здраве пълноценно, често те страдат от много придружаващи заболявания, което ги поставя една идея по-рискова група спрямо хората, които са в горните децили на разпределението“, посочва икономистът.
Той цитира данни на „Оксфам“ от тази година 2020, според които около 500 млн. души биха могли да бъдат изтласкани към крайна бедност в резултат от тази пандемия. „Това са хора, които до този момент са се намирали или във втория или в третия квинтил по отношение на доходите (т.нар. „средна класа“). Става въпрос за между 6 – 8 на сто от глобалното население, което ще бъде принудено да изпадне в тази ситуация“, казва Костов.
„Към този феномен можем да прибавим и първоначалната оценка на Международната организация на труда, че минимум 25 млн. работни места ще бъдат изгубени и няма да могат да бъдат възстановени след края на пандемията, посочва той. Това от своя страна ще доведе до загуба на доход от домакинствата по света в размер на повече от 3,4 трилиона долара, като това число прогресивно нараства всяка следващата седмица.
„България е малка отворена икономика, която е част от развития свят и като такава няма как да не остане засегната от всички тези прогнози, за които говоря. Очаквам неравенствата през 2021 г. не просто да нараснат, а дори да достигнат за поредна година рекордни стойности по отношение на основните измерители (коефициент на Джини и S80/S20 на Евростат). Дълги години у нас се подценяваше проблемът с неравенствата, тъй като ги смятахме за част от индустриалното общество. Това е така, но те трябва да се регулират в някакви обществено приемливи граници, тъй като не е нормално най-богатите 10 на сто от българите да притежават повече от 40 на сто от националния доход, а разликата между най-бедните и най-богатите да бъде 8,2 пъти“, обобщава той.
About The Author
