Затварянето вследствие на пандемията от Ковид-19 доведе до сериозно увеличение на случаите на домашно насилие срещу жени. Призив да се отвърне на удара срещу тази „пандемията в сянка“ бе отправен от множество представители на гражданското общество, експерти и личности с прогресивни убеждения, които взеха участие в онлайн конференцията, организирана от женската секция на Партията на европейските социалисти (ПЕС) на 8 декември т.г. в контекста на инициативата „16 дни активизъм“ на ООН срещу насилието, основано на пола.
В дискусията участваха Хелена Дали, еврокомисар по въпросите на равнопоставеността, Аса Регнер, зам.-изпълнителен директор на основаната през 2010 г. специализиранаа агенция „ООН-Жени” към световната организация, Ираче Гарсия, председател на Групата на социалистите и демократите в Европарламента, Зита Гурмай, председател на женската секция на ПЕС, както и експерти и представители на различни НПО.
Жените от ПЕС настояват за активна борба срещу „пандемията в сянка“ и за дълбока, системна промяна, включително в езика, когато говорим за насилието срещу жени. Според организаторите на конференцията обществата трябва да се обединят и с колективни усилия да се изправят срещу този проблем, който продължава да е най-честото и тежко нарушение на гражданските права на жените както в Европа, така и в света.
Ето какво посочи Зита Гурмай: „Днес, по време на пандемията от Ковид-19, трябва да се обединим, за да се изправим заедно срещу насилието, основано на пола. Жените в Европа се надигнаха и протестират както по улиците, така и във виртуалното пространство, настоявайки за равен достъп до власт, за автономност и безопасност. Политиците трябва да отговорят на техните искания и да ги превърнат в приоритет номер едно. Още преди Ковид-19 една от всеки 20 жени е била изнасилена; една от три жени е станала жертва на онлайн насилие; всяка седмица 50 жени умират от домашно насилие. Шокиращи числа. Не, Ковид-19 не е причината за тази „невидима пандемия“ от насилие над жени, но я влоши и осветли. В много европейски държави броят на жените, потърсили помощ чрез специализирани горещи линии по време на пандемията, и особено по време на затварянето в началото на годината, значително се е увеличил. Прогресивни лидери и правителства предприеха много обнадеждаващи инициативи за справяне с нарастващото насилие. Но има и много други консервативни правителства, като в моята родна Унгария или в Полша, където управляващите активно отстъпват от защита на правата на жените и на ЛГБТ общността, като отказват да ратифицират Истанбулската конвенцияили и ограничават правото на аборт,“
Зита Гурмай добави, че, за съжаление, гласът на мъжете продължава да бъде доминиращ, когато става дума за взимането на решения за пандемията с Ковид-19. Това се отразява и на начина, по който говорим за „пандемията в сянка“. Според нея твърде честно жените, които настояват да се гледа сериозно на проблема с насилието биват изключвани от процесите за взимане на решения, дори подигравани.
„Смятам, че трябва да надграждаме над постигнатото от прогресивните правителства и гражданското общество, за да се уверим, че жените получават помощта, от която се нуждаят, особено сега, когато Европа се намира в пика на втората вълна от коронавируса. За тази цел се нуждаем от адекватно държавно финансиране, планове за полова равнопоставеност и от политическа воля. Насилието по полов признак е дълбоко вкоренено в патриархалните общества. Ето защо нямаме нужда от решения на парче, а трябва да се стремим към системна промяна след края на пандемията“, категорична е Гурмай.
Според Ираче Гарсия една от дългосрочните цели на нейното политическо семейство в ЕП е приемането на Европейска директива, като част от цялостна Европейска стратегия за борба с насилието. Но преди това Европейският съвет и Европейската комисия трябва да включат насилието над жени и момичета, както и други форми на насилие, основано на пола, в европейския каталог на деянията, признавани от ЕС за престъпления. В него вече присъстват трафикът на хора и сексуалната експлоатация на жени и деца.
„Това е историческа пандемия, която трае векове и която никога не трябваше да допускаме да се случи. Пандемия, която е убила хиляди жени, само заради пола им. Знаем, че една от всеки три жени в Европа е била жертва на физическо насилие след навършване на 15-годишна възраст, а 43% от жените на континента са преживели някаква форма на психологическо насилие от партньорите си. Физическото и психическото насилие се влошиха по време на пандемията с Ковид-19, защото затварянето принуди много жени да си останат у дома с насилниците си. Ето защо сега настояваме да се положат още повече усилия за справянето с този проблем“, кометира Гарсия.
Първият панел от конференцията под провокативното заглавие „Как беше облечена?“ започна с кадри от изложба на дрехите, които са носили жертви на насилие по полов признак. Облеклата са дарени от жертвите, а изложбата е била показана на различни места по света. Военна униформа, спортен екип, стандартно ежедневно облекло… Какво ни показва тази арт-инсталация? Защо често се стига до обвиняване на жертвата? Защо се фокусираме върху външния вид, действията или бездействията на пострадалия, вместо върху насилника?… Въпроси, които в много европейски общества още висят в безтегловност…
Люба Касова, автор на доклада „Липсващите гледни точки на жените в новините за Ковид-19, започна изказването си с лично откровение: „За мен е чест да участвам в тази конференция, но преди всичко бих искала за първи път публично да направя едно признание. Аз самата станах жертва на сексуално посегателство, когато бях в гимназията. И, гледайки тези дрехи, се върнах назад във времето, когато извършителят ме попита защо съм облечена като уличница. Това беше истински шок за мен, защото не мисля, че бях облечена по такъв начин. В тази изложба виждаме дрехи, които всички носим и в които няма нищо провокативно.“
Люба Касова има двама сина. Тя сподели колко е важно да водим честни и открити разговори с децата за съществуващите полови стереотипи в обществата. „В никакъв случай тези разговори не бива да бъдат назидателни, а напротив – откровени и с уважение. Именно такъв тип общуване ще помогне не само на момчетата, но и на момичетата да израснат психически здрави“, убедена е Касова.
По повод изложбата Марсела Пироне, президент на организацията „Жени срещу насилие – Европа“ (WAVE), добави: „Дрехите. Първата мисъл, която минава през главата на всяка жена, е защо трябва да гледаме дрехите. Защо? Струва ми се, че изложбата много ясно казва именно това – изобщо не трябва да има подобна изложба, защото това, как си облечен, няма абсолютно никакво значение. Човек може да бъде облечен провокативно. Защо не? И какво означава провокативно? Всеки човек трябва да може да се облича така, както се чувства най-добре, без това да го застрашава по никакъв начин. За съжаление, знаем колко често, ако не и винаги, жертвите на насилие биват питани за начина, по който са били облечени. И не само това. Питат ги за живота им, за условията, в които живеят, защо и как са се озовали в опасна ситуация. Това явление се нарича обвиняване на жертвата и се разиграва в съдебните зали в много страни по света. Всъщност, толкова често се случва, че поне половината от жертвите – на база професионалния ми опит бих казала много повече – изразяват съжаление, че са подали сигнал за насилие. Не получават това, което са очаквали. Те са истински шокирани от начина, по който се отнасят с тях и биват повторно травмирани. Повечето от тях заявяват, че ако са знаели как ще се развият нещата, никога не биха потърсили помощ.“
Според Пироне структурното социално неравенство в обществата е в основата на насилието. Ковид-19 още по-сериозно е задълбочил нивата на неравенства, но тепърва предстои влошаване на ситуацията и още повече насилие, основано на пола. „Перспективата е мрачна, но всеки, който има обществено, политическо или друг вид влияние, е длъжен да говори за това. И, наистина, трябва да се държим заедно и да се борим с всички сили, точно както е озаглавена и днешната ни конференция“, убедена е Пироне. Тя припомни един любопитен експеримент, когато в Бостънската филхармония поставят завеса по време на прослушванията, за да се гарантира обективен избор на база умения, а не на пол или раса. „Пожелавам си да живеем в такива справедливи общества, но без да се налага да използваме завеси, разбира се“, сподели Пироне.
Анн-БиргитАлбректсен, президент на Plan International, разказа за резултатите от изследване на онлайн насилието над жени „В проучването ни взеха участие 14 хиляди момичета и жени от всички континенти. Онлайн тормозът над жени е универсален феномен, който не се наблюдава само в определени страни. И да, онлайн тормозът „запушва устата“ на момичетата. Около 60% от момичетата, които използват социални медии, заявяват, че са станали жертва на насилие и сексуални обиди. Става дума за всичко – от смъртни заплахи, заплахи за изнасилване, до други най-жестоки форми на тормоз. Много от момичетата казват, че доста по-често биват атакувани виртуално, отколкото в реалния живот. В 20% от случаите жените напълно напускат дигиталното пространство. Най-атакувани са именно тези момичета и жени, които най-ярко и открито се борят за равнопоставеност между половете. Разбира се, ако имаш увреждане, или си част от ЛГБТ общността, или си от малцинствена група, то ще бъдеш подложен на още повече насилие. Затова и друг голям процент от участниците в проучването просто променят начина, по който говорят, смекчават тона и посланията си и стават все по-малко активни. Около 40% от момичета казват, че това, което са преживели, е оказало огромно влияние върху самочувствието им и се страхуват да поемат лидерски позиции. 20% заявяват, че насилието е оказало негативен ефект и върху представянето им в училище, а това неминуемо ще се отрази и на бъдещата им професионална реализация. Ето защо е добре да помним, че виртуалното насилие има пряко физическо и психологическо въздействие върху нас“.
Албректсен добавя: „Това, което никога повече не бих искала да чувам е, че онлайн насилието е съвсем естествено и очаквано, че едва ли не жертвата го е предизвикала и че просто не е трябвало да бъде там.“ Според нея една от важните стъпки в борбата с онлайн насилието е законодателство, което, от една страна, да задължи дигиталните компании да изготвят подходящ механизъм за сигнализиране, така че жените да могат да подадат оплакване, когато бъдат нападнати. От друга страна, самите дигитални компании и социални медии трябва да бъдат задължени да алармират властите, когато разберат за случай на насилие във виртуалната среда, която поддържат.
Марселин Науди, президент на GREVIO към Съвета на Европа, настоя проблемът за насилието срещу жени реално да бъде поставен като приоритет номер едно за решаване. Тя подчерта: „Наложително е това да стане, защото няма нужда да ви напомням, че жените представляват половината от населението на света. Всички жени, хетеросексуални, лесбийки, жени от ромски произход, жени имигрантки, жени с увреждания, всички жени заслужаваме правата ни да бъдат приоритет на приоритетите.“ Науди споделя с надежда: „Искам да чуя хора на високи позиции да говорят по начин, който не е сексистки, а е с мисъл за жените. Искам да виждат жените. Защото чуваме много думи, но ако наистина анализираме това, което казват, много честно ще намерим някоя пукнатина, подсказваща ни, че отправяното послание не е искрено, самите те не вярват в него.“
Конференцията приключи с изказване на еврокомисар Хелена Дали: „Знам, че днес за предпочитане е да се казва „преживели насилие“, а не „жертви на насилие, основано на пола”. Но аз все пак ще говоря за жертви, защото именно с такива съдби се сблъсках през тази една година, откакто като еврокомисар по равнопоставеността работя с различни граждански и неправителствени организации. Изминалата година мина под знака на пандемията от Ковид-19 и ефекта ѝ върху нашия живот. Знаем, че жените бяха засегнати много по-тежко. Но те не приемат тези последици равнодушно. Остро отхвърлят различните опити за нарушаване на правата им, протестират и настояват за промяна. На европейско ниво представихме Стратегия за равенство между половете 2020-2025. Приоритет номер едно в нея е всички жени, мъже, момичета и момчета в Европа, в цялото им разнообразие, да могат да се развиват и живеят спокойно и да бъдат свободни. Европа, в която всеки е свободен, е Европа свободна от насилие, основано на пола!“
About The Author
