Какъв щеше да е Ленън днес, ако беше жив?

Франсеск Пейрон, Ню Йорк, в. „Ла Вангуардия”

Разказват, че Джон Ленън е имал един „дълъг уикенд”. Така е наричан периодът от 18 месеца между 1973 и 1975 г., в който бившият „бийтъл” се е подвизавал в Лос Анжелис, от парти на парти, винаги замаян от дрога, алкохол и любовници.

Но в един момент на просветление изтрезнява и прави рязък завой. Връща се в Ню Йорк, в сградата „Дакота”, разположена на запад от 72-ра улица в Манхатън. Установява се в това убежище и навлиза там в един своеобразен етап на покой, посвещавайки се на отглеждането на сина си Шон и на спасяването на пропукания си брак с Йоко Оно.

Това е един от парадоксите на създателия на Imagine. Отдалечава се от порочния живот, толкова типичен за рок-звездите от дивите години – 60-те на ХХ век. И се превръща в съпруг и баща за пример. Именно тогава го настига смъртта.

На 8 декември 2020-та се навършват 40 години от убийството му. Марк Дейвид Чапман, един разочарован поклонник, е смятал, че създателя на Ливърпулската четворка е продал душата си на алчността. И отправя срещу него четири изстрела пред вратата на „Дакота”, когато Ленън се връща в дома си заедно със своята съпруга, след като двамата с нея са били в звукозаписното студио. Само преди няколко часа, тръгвайки към студиото, Джон е дал автограф на Чапман върху екземпляр от току-що излезлия албум Double fantasy, петият съвместен с Йоко, смятан за чувствено олицетворение именно на този „домашен” период.

С изстрелите на Чапман умря една икона на активизма и антивоенното движение, за да се роди мъченик на обществото, обсебено от славата. Чапман още излежава своята доживотна присъда. 40 години по-късно можем да се замислим какъв би бил Ленън днес, ако беше оцелял и се беше оставил да се обуржоази. На 9 октомври т. г. би духнал 80 свещички.

През последните 4-5 години от живота си той се беше отдалечил от инструментариума на славата и се беше съсредоточил върху своето продължение – върху бащинството. Беше поел основната отговорност по отглеждането и възпитанието на Шон, докато Йоко Оно се беше заела да ръководи бизнеса.

Изследователите на неговата личност признават, че не е бил добър съпруг за първата си жена Синтия Пауъл, която почина през 2015 г., че я е нападал вербално и физически (той също го е признавал), че е нехаел за общия им син Джулиън. „Той може да говореше на света за мир и любов, но никога не показа тези неща на съществата, които се предполагаше, че трябва да са му най-любими,” заявява Джулиън пред „Дейли Телеграф” през 1998 г.

„Ако знаеше, че ще умре, сигурно би избрал именно този последен етап като свое бъдеще,” казва пред NBC писателят Дейвид Шеф, който интервюира Ленън един месец преди смъртта му. А в своя статия, публикувана в „Ню Йорк Таймс” на 9 ноември 1980 г., самият Ленън пише: „Може ли семейството да бъде вдъхновение за изкуството вместо пиенето, дрогата или каквото и да е друго? Интересно ми е да го проверя.”

Прогнозата на доктор Стефан Лин, един от лекарите, опитвали се напразно да съживят Ленън в спешното отделение на болницата „Рузвелт”, е следната: „Ако беше оцелял, светът щеше да е различно място – по-добро”.