Две неща се открояват в съдебната сделка на Мария Бутина, руската гражданка, брандирана от медиите в САЩ като “обвинен шпионин”. В описанието, дадено на нейното престъпление от федералния прокурор, не се споменават никакви връзки с руските разузнавателни служби, а в споразумението, с което Бутина се признава за виновна, се казва, че тя е готова да сътрудничи с щатските власти, макар че почти със сигурност ще бъде депортирана в Русия.
Тези особености правят случая на Бутина много странен.
Тридесетгодишната жена е активистка за правото на притежаване на оръжие и е завършила американски университет. Тя работи за създаване връзки във Вашингтон толкова интензивно и неуморно, че събужда подозрението на щатското контраразузнаване и е арестувана през юли. Така се оказва в светлината на медийните прожектори като някаква неподозирана фатална жена, докато прокурорите не оттеглят едно от оригиналните си обвинения – че е била готова да предлага секс, за да придвижва напред операцията си за влияние.
След като прекарва пет месеца в затвора, Бутина признава, че е служила като агент на руското правителство, без надлежно да уведоми щатското министерство на правосъдието според изискванията на закона. Това навява спомени за групата от десет души, които през 2010 г. бяха обвинени, че са “спящи клетки” на руското разузнаване. Сред тях бе и Ана Чапман, която се призна за виновна за същото провинение, а по-късно се превърна в дребна знаменитост в Русия. Но обвинението срещу тази група заявяваше недвусмислено, че те са били пратени в САЩ под прикритие, за да чакат докато руското външно разузнаване реши да ги използва.
В случая с Бутина няма подобни обвинения. Тя е признала само, че е работила в САЩ по задание на Александър Торшин, който през миналия месец подаде оставка като зам.-гуверньор на централната банка, и че е била наясно, че той координира инструкциите си към нея с руското външно министерство.
Групата на Чапман не сключиха сделка, с която признават вината си и се съгласяват да сътрудничат на властите в САЩ. Това би означавало държавна измяна към Русия – страната, в която бяха депортирани веднага, след като бяха осъдени. Вместо това те бяха разменени срещу четирима души, обвинени от Москва, че работят със западни разузнавателни служби, включително жертвата на неуспешно отравяне във Великобритания Сергей Скрипал.
За разлика от тях, Бутина е обещала да сътрудничи и ще остане зад решетките, където ще отговаря на въпроси, поне до следващото съдебно заседание в средата на февруари, когато може да бъде определена присъдата ѝ. Би било трудно за руска шпионка да се съгласи на такива условия, знаейки, че ще бъде върната в родината: там тя със сигурност би била съдена за предаване на тайни, или нещо още по-лошо. Бутина не е третирана като шпионин. Ако тя беше такъв, всякакво сътрудничество с властите в САЩ би било държано в тайна и щеше да ѝ бъде предложена защита, вместо грубо предупреждение за депортация – или щеше да бъде разменена, подобно на десетте “спящи клетки”.
Нейните показания през следващите два месеца, разбира се, могат да променят нещата. Но към този момент тя е обвинена само в неофициална дипломация и лобиране по конференции, вечери и други събития, което по никакъв начин не е било прикривано. Тя признава, че е помогнала на Торшин да организира неофициален канал за комуникация между руското правителство и щатското оръжейно лоби, както и близките до него консервативни политици.
Оръжейната връзка е важна в този случай. Както Торшин, така и Бутина са явно свързани с движението за право на притежаване на оръжие в Русия. Но там това е безнадеждна кауза. В Русия има повече убийства на глава от населението, отколкото в която и да е страна в Европа и Азия, с изключение на Филипините. Скорошно социологическо проучване показва, че 89% от руснаците са против либерализиране на продажбата на оръжие. По някакъв начин е естествено руските оръжейни ентусиасти да търсят съюзници в САЩ, като се има предвид колко малко съюзници имат у дома. Те може да са се надявали, че общата кауза може да компенсира щатското недоверие към режима на президента Путин.
Неофициалните канали за комуникация, основаващи се на лични контакти и общи интереси, не са неизбежно злонамерени. Президентите на САЩ многократно са ги използвали, за да предотвратяват кризи и да изпращат лични съобщения. Лесно можем да си представим как някой като Бутина би останал ненаказан по време на Студената война. Като млад репортер в Москва в края на тази ера, съм се срещал с американци на подобни неофициални мисии, които действаха из целия град и не бяха вкарвани в затвора заради това. Подписаната от Бутина сделка прави ненужно всякакво съществено обсъждане в съда как действията ѝ биха могли да ощетят САЩ.
В крайна сметка властите в САЩ е трябвало да решат дали да преследват Бутина, или да ѝ позволят да провежда срещи с консерватори – можели са да преценят тези действия като безопасни за националната сигурност и дори като полезни за насърчаване на комуникацията. Те са решили да я преследват, макар документите по делото ѝ да описват активности, които не са свързани с незаконно търсене на информация – което е речниковото определение за шпиониране.
Това решение едва ли ще доведе до развития от съществено значение, подобно на случая от 2010 г. Но праща на американците послание, че всеки руснак, когото срещнат, може да е агент на Кремъл. По-лесно е да не участваш в подобни срещи, отколкото да питаш дали руският ти събеседник се е регистрирал като чуждестранен лобист и е попълнил цялата изисквана от главния прокурор документация. Може би това е била и целта на изцяло незадължителното преследване на Бутина – да се знае, че след като щатската разузнавателна общност счита, че е имало голяма руска намеса в президентските избори през 2016 г., няма да бъдат толерирани никакви неофициални канали за комуникация с Русия.
Ако пращането на такова послание наистина е било целта на съдебното дело срещу Бутина, то това повдига въпроси как щатската правосъдна система се прилага срещу граждани на държави, които са в лоши отношения с Вашингтон.
Този въпрос придобива актуалност и заради ареста на финансовия директор на китайския телеком гигант Huawei Мън Ванчжоу по искане на САЩ. Както отбелязва колегата ми от Bloomberg Тайлър Коуен: “Малката мръсна тайна на Запада е, че върховенството на закона работи, само когато се третира до голяма степен по усмотрение”. Мън е изправена пред съдебно преследване заради предполагаемо участие в заговор за заблуждаване на банки да одобряват транзакции, свързани с Иран, което нарушава наложените от САЩ санкции. Този случай, идващ на фона на търговската война между САЩ и Китай, праща безброй послания още преди ответникът да се е явил на съдебната скамейка.
Престъплението си е престъпление, и на теория всяко престъпление трябва да бъде преследвано. Но като чуждестранен наблюдател в САЩ смятам за честно да се каже, че свързаната с тези неща лична преценка може да бъде използвана като остро политическо оръжие. С него трябва да се борави внимателно, иначе САЩ ще бъдат възприемани като държава, която използва законите си като оръжие срещу съперниците.
