Генералните стачки в ерата на индийския министър-председател Нарендра Моди имат някои странни повтарящи се характеристики. Първо, големите национални профсъюзи – с изключение на един, който е съюзен на крайнодясната управляваща партия „Бхаратия Джаната“ (BJP) – призовават за еднодневна или двудневна стачка, обикновено в отговор на поредните антиработнически политики, приети от управляващите. Милиони хора в цялата страна излизат на улиците в подкрепа. Лидерите на протеста заявяват, че това вероятно е най-голямата стачка в историята. Левите медии извън страната възхваляват работническите действия, докато мейнстрийм медиите в самата Индия почти не ги споменават. След това животът привидно се връща към нормалния си ритъм.
Проведената през миналата седмица генерална стачка в Индия включваше някои от тези компоненти: призив от националните синдикати в отговор на антирабортнически политики на BJP, твърдения за огромно участие (250 млн. души) и ограничено времетраене на протеста. Но тъй като е 2020 г., стачката на 26 ноември се усещаше по различен начин. През март властите използваха пандемията като оправдание за репресии и разчистване на последните остатъци от мащабните протести срещу дискриминационните закони за гражданството. Така че гледката на протестиращи по улиците маси хора през миналата седмица всъщност бе поразителна демонстрация.
Още по-важно е, че генералната стачка се съчета с организира с марш към столицата Делхи, организиран от широка коалиция от фермерски организации. Социалните медии в Индия изведнъж се изпълниха с кадри на фермери, използващи трактори и камиони, за да разбият бариерите, издигнати от полицията в подстъпите на града. Едно от видеата от барикадите показва как протестиращ категорично обяснява на полицай, че “това е революция, господине”.
Правителството, отчитайки решимостта на демонстрантите, им даде разрешение да проведат протест в един от районите на Делхи, разположен далеч от центровете на властта в столицата. Макар някои от фермерите да отидоха на официално разрешеното място за протест, повечето отхвърлиха предложението и останаха на границата на града. Някои заявиха, че са донесли достатъчно провизии, за да останат там с месеци. Стана ясно, че това не бе символичен еднодневен протест. Във вторник правителството започна да провежда срещи с лидери на фермерски синдикати.
В много отношения походът към Делхи бе продължение на протестите, избухнали през септември, когато контролираният от BJP парламент прокара три спорни закона, целящи да отворят аграрния сектор на страната за големи корпоративни и финансови интереси. Селските стопани се опасяват, че тези закони са прелюдия към премахване на дълго действащата програма за поддържане на минимални изкупни цени, която осигурява известна стабилност за фермерите чрез държавни покупки на твърди цени.
Управляващите вероятно са смятали, че ще могат да прокарат законите незабелязано насред хаоса с коронавируса (през септември Индия задмина Бразилия по брой заразени), но гласуването на текстовете предизвика широк отглас сред фермерите, които категорично отхвърлят задълбочаването на неолибералните реформи в земеделието. Протестите се разпространиха из цялата страна, но бяха най-силни в Пенджаб и Харяна – двата северни щата, които някога бяха кота нула на индийската “зелена революция”. Макар повечето лидери на протестите да са представители на богатите фермери, протестите набраха широка, междукласова подкрепа от хората в земеделския сектор.
Largest protest in history of the world. 250 million on strike all over India at the movement. Sea of red flags is marching towards Delhi. pic.twitter.com/YwsS8lujxQ
— Taimur Rahman (@Taimur_Laal) November 29, 2020
Селските движения винаги са били проблемна тема за марксистката левица, включително в Индия. Още от времето на Ленин, Кауцки и самият Маркс, левите са дебатирали за”аграрния въпрос”, понякога на основа на предположението, че селячеството е исторически анахронизъм, останка от феодализма, който неминуемо ще изчезне, когато капиталистическите отношения проникнат в земеделския свят. Десетилетията на капиталистическо развитие в Индия обаче поставят под въпрос това предположение, тъй като селячеството упорито остава централен фактор в икономиката на страната.
Често разделяни на богати, бедни и “средна класа” земеделци, всички те са обединени в ролята си на земевладелци и производители на суровини за пазара – макар че бедните често трябва да съчетават тази работа с надничарски труд, включително в чужди ферми. Както отбелязват икономистите Амит Басоле и Дийпанкар Басу в свой доклад от 2011 г.: “Съчетанието между надничарски труд и дребно производство на суровини, при което работници без собственост и дребни фермери участват и в двете – в едното като евтин труд, а в другото като собственик-производител – усложнява задачата на революционните политики”.
Такива усложнения излязоха на преден план през 80-те години, когато Индия започна да се придвижва към неолиберализма. След като центъра на търговията започна да се измества далеч от земеделието, в цялата страна започнаха да възникват “нови фермерски движения”, обединени около исканията за по-високи цени на земеделските стоки. По онова време много индийски марксисти отхвърлят тези движения като съставени от богати земеделци, които експлоатират аграрния пролетариат. Други обаче изтъкваха, че въпреки социалното разделение сред селячеството, огромното мнозинство от фермерите страдат от неолиберализма.
В своя доклад Басоле и Басу анализират икономически и демографски данни, обхващащи пет десетилетия, в опит да определят точните механизми на капиталистическата експлоатация в Индия. По отношение на земеделския сектор те отбелязват, че “класовото разграничение протича по различен начин от европейския случай… Разграничаването, което се наблюдава в селските райони на Индия, е по-скоро между разнородни селски богаташи и хетерогенна селска бедност, отколкото между капиталисти и работници“.
По-бедните части от селския сектор се занимава с наемен труд, поради което бива експлоатиран в класическия марксистки смисъл. Но много дребни производители, и то не само най-бедните, са изправени пред това, което двамата икономисти описват като “извличане на излишъци чрез неравноправен обмен”. В тези условия “търговците успяват систематично да налагат понижаване на цените за сметка на стойността на труда благодарение на монопола си на тези пазари”
“От гледна точка на работническата класа”, пишат те, “е трудно да се определи къде свършва извличането на излишъци чрез несправедлив обмен и къде започва същото чрез наемен труд”. Освен това, както дребните, така и големи фермери, са приклещени в дългов капан, който подхранва ужасяващата криза със самоубийства на земеделци в Индия (криза, която се влоши още повече заради пандемията).
Това помага да се обясни защо настоящите фермерски протести, макар да са предвождани основно от богати земевладелци, намират широка подкрепа и в по-ниските социални слоеве на селячеството. Въпреки класовите и кастови разделения, определящи селското население в страната, неолибералният завой отваря възможности за общи действия в аграрната сфера. С намесата и на синдикати, които са фокусирани върху нуждите на най-експлоатираните – земеделски работници, дребни стопани и потиснати касти – фермерските движения в страната биха могли да оказват натиск за по-радикални промени.
Поради това участието на богати фермери в тези движения не бива да се разглежда като непреодолима бариера за лявото организиране, а по-скоро като предизвикателство, което да бъде преодоляно чрез гъвкавост и съобразяване с променящите се политически и икономически ветрове. През последните години левицата в Индия възприема подобен гъвкав подход към селския въпрос. Въпреки отслабващите си електорални позиции, Комунистическата партия на Индия (марксисти), или CPM, изигра важна роля в големите фермерски протести през 2018 г., които посяха семето на днешните смели действия на земеделците.
В някои случаи комунистическите партии в страната демонстрират подобна гъвкавост и съобразителност и в електоралните си стратегии. При неотдавнашните избори в щата Бихар не само двете основни комунистически партии CPM и CPI, но по-радикалната CPI(ML) /Комунистическа партия на Индия (макрсисти-ленинисти) “Освобождение”, която води началото си от маоисткото движение Наксалбари/, влязоха в изборна коалиция с други опозиционни сили.
Подобни компромиси съвсем не са обичайни за индийската левица. През 1996 г. CPM отхвърли предложението да има премиер в анти-BJP коалиция, след като изборите доведоха до парламент без мнозинство – случай, който и до днес е наричан “исторически гаф”. Така че изборите в Бихар представляват обнадеждаваща промяна.
Отказвайки се от идеологическата чистота, трите комунистически формации се присъединиха към коалиция, предвождана от регионалната партия Раштрия Джаната Дал (RJD) – формация, която се опитва да привлича гласоподаватели от ниските касти с послания за социална справедливост. Лидерът ѝ Теджашви Ядав не позволи BJP да вкарат дебатите в рамките на хинду национализма, и вместо това насочи вниманието към социалните теми, в които управляващите се провалят, особено заетостта.
All India General strike in devadurga Taluk#AIUTUC pic.twitter.com/3y63kONTiu
— Mallanagouda @AIDYO (@MallanagoudaAI1) November 26, 2020
В крайна сметка предвожданата от BJP коалиция спечели щатските избори, отчасти защото макар да бе много популярна, кампанията на Ядав бе организирана твърде късно. Въпреки това комунистическите партии постигнаха изключително добри резултати, особено CPI(ML), които спечелиха 12 от 19-те мажоритарни места, за които имаха кандидати.
Някои наблюдатели обясняват доброто представяне с прагматизма на левицата да се присъедини към популярна опозиционна коалиция, докато други изтъкват ролята на дълбоките корени и всеотдайните кадри на тези организации. Това важи особено за “Освобождение”, която след години на често насилствени борби срещу изключително регресивните системи на земевладелство и експлоатация влезе в електоралната политика, но продължи да поддържа директна връзка с потиснатите части от общността.
Сред комунистическите партии, “Освобождение” е най-силно обвързана с кастовите проблеми. Това се дължи на борбите, които е водила за правата на земеделските работници и за достойно отношение към най-репресираната каста на далитите – двете групи, които съставят огромната част от аграрния пролетариат. Както отбелязва известният антикастов активист Джигнеш Меван, “при изборите в Бихар “Освобождение” не издигна нито един кандидат от горните касти, което промени популярното схващане, че лидерите на левицата са от браминската каста”.
Тези проблясъци на надежда обаче не гарантират възраждането на индийската левица. Въпреки огромните социални, икономически и здравни щети, нанесени от пандемията, Моди все още се радва на висока популярност – донякъде защото за разлика от своите реакционерски колеги Тръмп и Болсонаро, той никога не е омаловажавал тежестта на пандемията, макар да я представя като природно бедствие извън неговия контрол. Неговата реторика прикрива не само десетилетията на неолиберално недофинансиране на общественото здраве (проблем, задълбочен от правителството на BJP), но и катастрофално необмисления начин, по който премиерът обяви локдаун през пролетта (което принуди милиони вътрешни мигранти, останали без работа, да предприемат едновременно пътуване към родните си места).
Моди обаче умело използва езика на споделената жертва, позовавайки се на индуистката митология и сравнявайки гражданите, борещи се с COVID, с войните от древния епос Махабхарата. Резултатите от изборите в щата Бихар показват, че гласоподавателите не наказват Моди за управлението на пандемията, макар този щат да е дом на много от работниците-мигранти, чиито животи бяха преобърнати от изненадващият локдаун. Така че поне на национално ниво засега не са възникнали избирателни алтернативи на BJP.
Както обаче отбелязва философката Изабел Стенгърс, „Надеждата е разликата между вероятността и възможността“. Генералната стачка, фермерското движение, изборите в Бихар – всичко това предлага възможности, ако не и вероятност за противодействие на политическото господство на десницата в Индия и за ориентиране в неяснотите на индийските класови разделения, така че да бъде сформирана коалиция за истинска трансформация.
About The Author
