Близо 70% от българите не изкарват достатъчно за адекватна издръжка на живота

67,7% от домакинствата в България живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота, показват данните на КНСБ от редовното им проучване върху доходите и необходимите средства за нормално съществуване в България.

В края на третото тримесечие общата стойност за издръжка на 4-членно домакинство (двама родители + две деца) достига до 2508 лв. Това са средства, необходими за осигуряване разходите за храна, поддържане на жилище, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти. Издръжката на живот на едно лице от четиричленно домакинство е в размер от 627 лв., посочват експертите на КНСБ.

Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ изготвя тези проучвания вече 30 години, като резултатите към края на септември тази година бяха представени на онлайн пресконференция днес от президента на КНСБ Пламен Димитров и Виолета Иванова от ИССИ.

За осигуряване на средствата необходими за издръжка от 2508 лв., следва нетният размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни членове на този тип домакинство, да бъде не по-нисък от 1 254 лв. Сравнението с официалните данни от трето тримесечие 2020 показва, че нетната работна заплата е в размер от 1065 лв., а това означава, че размерът е по-нисък с около 15.1% от необходимата заплата за издръжка, а в стойностно изражение разликата е с 189 лв.

Изследването отчита още, че се запазва основния проблем – за около 2/3 от наетите лица работната заплата е по-ниска от средната за страната. Темповете на изменения на работна заплата в икономически дейности със среден размер по-нисък от средния за страната варират в изключително широк диапазон –от минус 3.6% (Селско, горско и рибно стопанство, Преработваща промишленост, Доставяне на води) до +13.8% (Хотелиерство и ресторантьорство). Очевидно е, че тези темпове са недостатъчни, за да се реализира една достатъчно висока база, която да гарантира по-добър жизнен стандарт на работниците и служителите, посочват от КНСБ.

Анализът на разходите за периода юли-септември показва, че общата стойност за издръжка на живота на 4-членно домакинство се задържа на почти същите нива спрямо предходното тримесечие, нарастването е едва с 0.2%. Намаление се регистрира в групата на хранителните стоки с 0.8%, в резултат от понижението на цените на плодовете (с 4.8%) и зеленчуците (със 7%), месото и месните продукти (с 0,8%), захарта (с 0.8%). Наред с това, при някои стоки от първа необходимост се отчита нарастване, като: хляб (средно с 1.2%), ориз (с 0.8%), млека (с 0.8%), варива (с 1.6%).

Цените на Нехранителните стоки бележат леко покачване нагоре с 1.1% спрямо предходното тримесечие. Слабият ръст се обуславя от ръста на жилищните разходи за отопление, осветление и горива (с 3.9%), транспорта (с 1.3%), образование и свободно време (с 2.5%). Нарастването на жилищните разходи е следствие от повишените от 1 юли цени на топлоенергията (с 15%), електроенергията (с 2.8%), но приносът им в общите нива на групата се редуцира от намалението на разходите на облекла и обувки, домакинско обзавеждане и електрически уреди.

На годишна база темпът на издръжката на живота се задържа до 1.4%, като общата стойност се увеличава с 36 лв. Покачването на общата стойност на издръжката на живота идва от поскъпването на някои храни с нива над тези през септември 2019 г., като хляб и зърнени храни (2.9%), месо и месни продукти (8.3%), мляко и млечни продукти (3.4%). При нехранителните стоки и услуги по-изразено увеличение се наблюдава при подгрупите водоснабдяване (с 4.7%), образование и свободно време (с 5.2%), електроенергия (с 2.8%).

От КНСБ извеждат следните основни изводи от проучването:

• 67,7% от домакинствата живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за ИЖ. Спрямо предходното тримесечие делът се задържа, но на годишна база намалява, след като през същия период на 2019 г. е 72%. Следователно, прилаганите социално насочени мерки, са работещи и те имат своя определен положителен ефект.
• Групата на бедните лица се запазва на почти същите нива спрямо предходното тримесечие, но спрямо м. декември нараства с около 200 хил. лица. Това се дължи от една страна на нарастването на размера на линията на бедност и разширяване на обхвата на домакинствата, но от друга страна, пандемията засегна най-тежко бедното население. Коронавирусът изостри неравенствата, тъй като нископлатените работници и нискоквалфицираните загубиха първи работата си по време на пандемията, а новият вирус е по-вероятно да зарази бедните. Редица изследвания доказват, че по-бедните общности са изложени на по-голям риск от Covid-19.
• Най-бедните 20% са изправени пред по-голяма опасност спрямо най-богатите 20%. В тази опасност не се включват само медицинските рискове, защото бедността е многоизмерима. По-бедните домакинства не могат да се грижат за своето здраве пълноценно, често страдат от придружаващи заболявания, което ги нарежда в по-рискова група. Те остават също с по-ниско образование, а оттам и рискът да останат без работа е по-голям. Следователно, налице са икономически рискове тази част от домакинствата да станат по-бедни, отколкото са били преди кризата.

Пламен Димитров отчете отражението на предизвиканата от COVID-19 криза върху работните места, като според КНСБ от март до октомври с прилаганите схеми и мерки са запазени около 300 хил. работни места, но са загубени 103 хил. „Коронавирусът изостри неравенствата, по-бедните са изложени на по-голям риск. Освен това той промени начина на живот и на работа“, посочи президентът на КНСБ.

Необходимо е опростяване на подкрепата за заетостта и доходите, като КНСБ предлага за следващата година да има единна мярка с подмерки към нея, коментира Димитров и обясни, че на първо място трябва да се даде правна дефиниция какво е временна или техническа безработица. Целта е, когато предприятието работи на 60 или 80 процента от своя капацитет, държавата да допълва загубения доход. В предприятията, които са спрени принудително заради въведени мерки, пък да се компенсира 80% от брутния доход на заетите от началото на периода, в който са затворени. Такава мярка се прилага в Германия и Австрия, посочи той. КНСБ предлагат и друг пример от Германия – ако фирмите имат 20% и повече спад, 75% от съответния оборот за съответния месец за предходната година се компенсира от държавата.

Президентът на КНСБ припомни, че конфедерацията продължава да настоява за увеличаване на минималното обезщетение за безработица – да стане 17 лева, вместо настоящите 12 лева на ден, които действат от скоро. Освен това е необходимо и да се запази минималният срок на получаване – 7 месеца. Към настоящия момент то се изплаща за 7 месеца, а не за четири, както беше преди ограничителните мерки, но за 2021 година не се предвижда запазване на този срок, посочват от КНСБ.

Конфедерацията предлага още да се отмени нормата, според която при повторно изпадане в безработица в рамките на 36 месеца след предходно реализирано право, се получава минимално обезщетение за 4 месеца. Обезщетението в тези случай трябва да се изчислява по общия ред, като единственото условие би трябвало да е общото изискване – 12 месеца осигуряване през последните 18 преди настъпване на риск.

КНСБ предлага още за гледане на болен възрастен роднина над 18 години да платеният отпуск да се увеличи от 10 на 20 дни годишно.

„Не сме спирали разговорите с властта и бизнеса, но ако има ключови въпроси, по които не постигнем съгласие, няма как да има търпение, защото хората са изнервени, пандемията нанесе натиск върху психологическата устойчивост на нацията“, коментира Пламен Димитров.