67% от домакинствата у нас живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота. Това показват данните от регулярното изследване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за установяване на необходимите средства за издръжка на живота, проведено през миналия месец.
Провеждането на изследването бе забавено тази година заради пандемията и въведените мерки за извънредно положение. Данните бяха представени от президента на КНСБ Пламен Димитров и икономиста в Института за социални и синдикални изследвания Виолета Иванова.
Очертава се тенденция към намаление, но все още 7 от всеки 10 домакинства живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота (ИЖ), отчитат от КНСБ.
2504 лв. са необходими за издръжка на 4-членно семейство, включващо двама родители и две деца, през месец юни. С тези средства домакинството може да покрие разходите си за храна, поддържане на жилище, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти. Осреднената стойност, необходима за издръжката на едно лице, е в размер от 626 лв.
За осигуряване на средствата, необходими за издръжка от 2504 лв., следва нетният размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни членове на този тип домакинство да бъде не по-нисък от 1 252 лв. Сравнението с официалните данни от първото тримесечие на 2020 г. показва, че нетната работна заплата е в размер от 1022 лв. Това означава, че размерът е по-нисък с около 18,4% от необходимата заплата за издръжка, а в стойностно изражение разликата е с 230 лв.
28.5% от домакинствата, или малконад 2 млн. души, са с общ доход на едно лице до 363 лв. (официална линия на бедност за 2020 г.). Това е леко намаление на спрямо същия период на предходната година, когато са представлявали 30%, но делът на бедните домакинства остава висок. 38.5% от домакинствата са с общ доход на 1 лице в диапазона между линията на бедност (363 лв.) и необходимите средства за живот (или около 2 млн. 778 хил. лица). Тази група също отчита движение надолу, след като през същия период на миналата година представляваше 41%; 33% от домакинствата са с общ доход на едно лице над издръжката на живот (626 лв.). В групата се очертава положителна тенденция на нарастване на обхвата, който вече надхвърля дела на бедните домакинства, посочват от КНСБ.
Президентът на конфедерацията Пламен Димитров каза по време на представянето, че ситуацията е такава ако се използва за изчисления размера на средната работна заплата, но е още по-влошена, ако се вземе медианната заплата, която е по-точен измерител в общество с голямо неравенство, каквото е българското.
От КНСБ извеждат следните основни изводи от изследването:
- Групата на бедните лица се запазва на високи нива, въпреки слабото намаление спрямо същия период на предходната година. Причините са комплексни: 1) нарастване на размера на официалната линия на бедност от 348 на 363 лв. 2). широк обхват на работещи на МРЗ или близка до нея; 3) липсата на справедлива данъчна система, която да освобождава финансов ресурс за нискодоходните групи.
- Темпът на нарастване на общия доход (ОД) се изразява в по-силна степен при високодоходните домакинства, които регистрират размер на доходите над средната ИЖ. За периода 2018-2020 г. се очертава тенденция на ускорено нарастване на дела на високодоходните домакинства от 24.9% до 33%.
- Наблюдава се трансформация в структурата на разпределение на подоходните групи. През 2020 г. делът на високодоходните домакинствата изпреварва този на бедните домакинства. Тези данни свидетелстват, от една страна, за поддържана сравнително квалифицирана, качествена заетост и резултатни усилия за увеличаване на работните заплати. От друга страна, високият брой на домакинства, живеещи под прага на бедност, поражда социални сътресения и усещане за липса на справедливост, поради високите нива на различия в доходите и в стандарта на живот.
- За голяма част от българските домакинства не се оправдаха очакванията за повишаване на благосъстоянието, отчитайки нарастването на доходите. Причините са силната междуотраслова и регионална диференциация на работните заплати. Едва 30% от българите получават работна заплата на нивото на средна или по-висока от нея. Съотношенията на работните заплати по икономически дейности се запазват на почти същите равнища в сравнение с 2013 г., дори се и задълбочават. Това се дължи от една страна на ниските равнища, а от друга – и на по-слабия темп на нарастване. При тези условия усилията за сближаване и за изтласкване равнищата на ниско платените икономически дейности не дават резултат.
Относно разходите за издръжка на живота резултатите показват, че от началото на годината спрямо декември 2019 г. общата стойност на издръжката на живота бележи слабо намаление с 0,5%. Причината е поетапното намаление на цените на природния газ, както и спадът на цените на петрола на международните пазари, а оттам и на вътрешните цени на бензина и горивата.
Наред с това хранителните стоки бележат леки колебания нагоре и достигат ръст от 2%. По забележимо нарастване се наблюдава при групите: сирена (3,1%), животински и растителни масла (4%), захар и захарни изделия (3,2%). Това нарастване се компенсира от намалението на нехранителните стоки с 2,8% и въздейства за формирането на отрицателни нива на общата стойност на издръжката на живот.
В сравнение със същия период на миналата година обаче необходимата сума за издръжка на живот се увеличава с близо 56 лв., или с 2,3%. По-силно изразен ръст отново се наблюдава при хранителните стоки с 5,9 %, за който принос има увеличението на цените, а оттам и на разходите в групите:
- хляб и зърнени храни (3,6%),
- месо и месни продукти (11,6%),
- мляко и млечни продукти (с 5%),
- захар (с 6,8%),
- заведения за обществено хранене (със 7,1%).
С изключение на ресторантите останалите групи имат висок дял в потребителската кошница при бедните домакинства и в резултат на това техният живот поскъпва относително повече, отбеляза Виолета Иванова. Нещо повече, групата на хранителните стоки бележи най-високо си нарастване от 7 години насам, след като през 2013 г. достига до 5,1%.
При нехранителните стоки трендът се обръща на годишна база и регистрира спад от 1%, като следствие от намаление на цените и съответно разходите в групите: „Електро и топлоенергия, горива за отопление“ с 10%, на „Автомобилни бензини и моторни масла“ с 20%. Наред с намалението се наблюдава нарастване на цените в групите: лична хигиена и здравеопазване с 4,3%; образование с 4,7%., водоснабдяване с 5,8%.
Темпът на нарастване на необходимата работна заплата за издръжка на живот се забавя под въздействие на общото ценово равнище, диктувано от спада на цените на природния газ, на петрола, (респ. на бензина и дизеловото гориво). За едногодишен период работната заплата се увелича с 9%, а необходимата заплата за издръжка на живот с 2,3%. Въпреки забавянето на ръста на необходимата заплата за издръжка на живота, за значителна част от общо наетите лица изоставането между тези два показателя остава съществено. Това са лица, наети в икономически дейности със средна работна заплата под средната за страната. Така, например, нетният размер на заплатата в ресторантьорство от 492 лв. изостава с цели 60% от необходимата за издръжка на живота (1252 лв.). Подобна е ситуацията и в дейности като рибно стопанство, производство на мебели, производство на дървени материали, строителство, в които изоставането между тези два показателя е с около и повече от 50%.
Неравенствата се задълбочават и заради регионалната диференциация в работните заплати. С около 46% е по-ниска нетната работна заплата от необходимата за издръжка на живота в областите Видин (678 лв), Благоевград (672 лв). Подобна е ситуацията в Силистра, Кюстендил, Перник. Това е една от причините за засилена вътрешна миграция и за обезлюдяване на малките населени места.
