Хашим Тачи подаде оставка и доброволно се предаде на Хага

Поелият през 2016 г. поста президент на Косово Хашим Тачи подаде оставка и обяви, че доброволно се предава на Специализирания трибунал за военни престъпления в Косово, намиращ се в Хага. Трибуналът потвърди повдигнатите срещу Тачи още преди четири месеца обвинения, че като командир на Армията за освобождение на Косово (АОК) в периода 1998-2000 г. носи вина за отвличания и изтезания, както и за убийството на около 100 души.

През юни т. г. Тачи временно се оттегли от изпълняване на президентските задължения, като обяви, че ако обвиненията срещу него бъдат потвърдени от Хага, той ще подаде оставка и ще се яви по своя воля пред трибунала, за да докаже невинността си. Сега потвърждението на обвиненията вече е факт, след което дойде и оставката на Тачи.

Пред трибунала се очаква да се изправи и Кадри Весели, бивш председател на парламента в Прищина, също обвинен в сходни престъпления.

Специализираният трибунал за Косово в Хага е с мандат да съди висши косовски дейци, следвайки косовските закони, но с цел избягване на прекалено нажежаване на страстите и гарантиране сигурността на свидетелите, физически е разположен в нидерландската столица.

През 20111 г. представен в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) доклад на швейцареца Дик Марти разкри, че през 1998-2000 г. дейци на АОК са отговорни за отвличания на сърби и косовари, които са били екзекутирани, а органите им са били извличани с цел търговия на черния пазар.

Докладът на свой ред бе предизвикан от ужасяващи подробности, изнесени в публикувана през 2008 г. (когато е обявена независимостта на Косово) книга на швейцарката Карла дел Понте – бивша главна прокурорка на Междуданордния наказателен трибунал на ООН в Хага за престъпленията в бивша Югославия. Когато публикува книгата „Ловът. Аз и военните престъпници”, Дел Понте вече не работи за трибунала, а е посланик на Швейцария в Аржентина. Най-скандалното, което разкрива в нея, са подробности за т. нар. „къща на ужасите”, известна и като Жълтата къща (по първоначалния цвят на фасадата ѝ, която после е пребоядисана в бяло) в албанското село Рипе. В нея от отвлечени от АОК хора – предимно сърби или врагове на АОК – са били вадени органи, които после са били препродавани в клиники за трансплантации на Запад. Повечето от жертвите са били убивани. Въпросната къща е била само една от верига подобни бази, а зад всичко това са стояли висши дейци на АОК.

Карла дел Понте твърди още в книгата си, че когато се е опитала да разследва официално тези престъпления като прокурор на Хагския трибунал, е била възпрепятствана, а събраният по нейно време доказателствен материал от къщата е бил унищожен след внасянето му в трибунала.

Случаят обаче въпреки всичко излиза наяве и стига до медиите. Така през 2004 г. екип на трибунала и представители на силите на ООН все пак отиват до въпросната къща и се опитват да съберат отново доказателства, но го правят по начин, който не отговаря на съдебните норми, и всичко отново заглъхва на юридическо ниво.

Нов камък в блатото хвърля последвалият доклад на Дик Марти, чийто първоначален вариант е пуснат за информация в ПАСЕ още през декември 2010 г., а е публикуван официално през януари 2011 г. В доклада е посочено, че мрежата за отвличания и убийства на хора и за търговия с органи се ръководи от водачи на крило в АОК, наречени „групата от Дреница”, а техен „бос” е лично Хашим Тачи.

Престъпната им дейност не спира, а напротив, процъфтява, след влизането на КФОР (международни мироопазващи сили, ръководени от НАТО) на 12 юни 1999 г. в Косово. АОК е припозната като партньор на НАТО в Косово и ѝ е оставен контролът не само в голяма част от тогава все още сръбската провинция, но и в Албания – където е и била основната част от мрежата с „къщи на ужасите”. Една от тях дори се е разполагала съвсем близо до летището в Тирана, за да може човешките органи да бъдат транспортирани колкото се може по-бързо на Запад.

Макар това да е бил основният „бизнес”, групата се е занимавала още и с трафик на наркотици и проститутки, както и с изнудвания.

В доклада на Дик Марти се припомня, че по данни на Червения кръст над 6000 души са обявени за издирване в Косово след конфликта там. От тях 1400 са намерени живи. Открити и идентифицирани са телата на 2500 души. 1900 души все още се водят за изчезнали по време на войната. А поне 500 души са изчезнали след пристигането на натовските сили на КФОР. От тях 100 са косовски албанци, останалите са предимно сърби, пише в доклада. В него също е потвърдено, че доказателственият материал, събиран в Жълтата къща в Рипе, е унищожен.

Още при публикуването на този документ Хашим Тачи, който по онова време е премиер на Косово, възмутено отхвърля изнесените в него данни, уличаващи го в престъпления, и приписва всичко на някакъв заговор за дискредитиране на младата косовска държава.

Сега тази теза е осъвременена и с геополитически плашила, които били недоволни от напредъка на диалога между Прищина и Белград, дирижиран от Вашингтон.

Още по време на косовската война Тачи беше любимото протеже на САЩ, лично обгрижвано и закриляно от тогавашната държавна секретарка Мадлин Олбрайт. И тя, и президентът Бил Клинтън са увековечени в булеварди и паметници в Прищина.