Често в политиката има моменти, когато става кристално ясно що за човек си. Достатъчна е една изпусната дума или дори жест, за да бъде развенчан митът около някой политик. Хората може и преди да са виждали, че царят е гол, но съвсем друго е да го признаят пред себе си.
В случая с Тръмп той толкова много си беше повярвал, че нищо не може да застраши преизбирането му, та си позволи да се заиграе дори със смъртоносния Covid-19. „Не се страхувайте от Covid. Не позволявайте да доминира живота ви“, призова Тръмп от луксозния си четиристаен апартамент в медицинския център „Уолтър Рийд“, заобиколен от екип от дузина висококвалифицирани лекари, които му вливаха уникален коктейл от експериментални лекарства за Covid-19, който би струвал стотици хиляди долари за обикновения американец.
На фона на абсолютното пренебрежение, което той и приближените му проявиха през последните месеци към всички предпазни мерки, както и безразличието към здравето на околните, лицемерието, което американският държавен глава безпардонно демонстрира беше забележително по своята циничност – богатите елити и обикновеният американец обитават два съвсем различни свята.
Според мнозина наблюдатели този морален цинизъм на Тръмп подхранва налагането на егоизма като национално кредо. А пропагандирането на свръхиндивидуализъм, както и тоталното отсъствие на състрадание и съпричастност, са сред основните причини Covid-19 да отнеме живота на над 230 хиляди американци.
Досега Тръмп успя да надхитри един импийчмънт, два развода, шест банкрута, 26 обвинения в сексуален тормоз и около 4000 съдебни дела. С живота и смъртта обаче шега не бива. Според последните сондажи на общественото мнение късметът най-накрая може и да му изневери, ако Джо Байдън наистина победи.
Но Тръмп не умее да губи. Мнозина смятат, че е способен да вкара страната в продължителна конституционна криза, но не и да признае загубата. Американската избирателна система до голяма степен се базира на „подразбиращи се принципи“, които не са конкретно разписани в Конституцията. Според популярния телевизионен водещ и анализатор Бил Маер системата е направена за хора с достойнство, а Тръмп няма такова.
Демокрацията на много места по света е в криза, а американската демокрация е в още по-дълбока криза. И републиканците, и много от демократите от години са в плен на мегакорпорации, банки, технологични гиганти, олигарси и оръжейни лобита. Именно на този фон изгря Тръмп, който систематично и целенасочено разрушава и малкото останали здрави тъкани на демократичното общество. Насажда невиждана омраза и разделение сред американците, което неминуемо ще завърши с насилие, а някои дори предричат и гражданска война.
Какъв е изходът? Дали в разрушителната политика на Тръмп или в призивите на демократичните социалисти отвъд океана за реални и дълбоки реформи в икономиката, здравеопазването, социалните грижи и околната среда? Дали да я зачеркнем тази „лоша демокрация“ и да се отдадем на сладък авторитарен сън, или да се борим за трансформиране на фасадните демокрации и за култивиране на истински солидарни и съпричастни общества?
Републиканската партия драматично се е отдалечила от либерализма през последните две десетилетия и днес много повече наподобява управляващите националистически партии в Полша, Унгария, Индия и Турция, отколкото дясноцентристките формации в Европа. Данните са от мащабно изследване на шведския Институт V-Dem.
Републиканците са прегърнали нови тактики като омаскаряване и дори подстрекаване към насилие. Промяната е също така една от причините за появата на Доналд Тръмп, а той пък от своя страна е един от основните ѝ двигатели. Проучването показва драматично занижаване на демократичността по целия свят, като автократичните режими вече доминират в 92 държави, а 54% от глобалното население в момента не живее в демокрация.
Втората вълна на Covid-19 изглежда по-агресивна от първия ни сблъсък с вируса. Пандемията обаче намалява влиянието на популистите. Салвини, Льо Пен, Орбан и други крайнодесни лидери из Европа губят подкрепа заради „ковидизацията“, която извежда на преден план мнението на експерти и учени. Изводите са от проучване на в. „Гардиън“. Уловката е, че това може да се окаже само временно явление и колкото повече се задълбочава кризата, толкова повече популистите може да започнат да трупат точки на гърба на растящата безработица, конспиративните теории и враждебността на много хора към строгите мерки и затварянето.
Мандатът на Тръмп е като филм на ужасите, който завършва с неконтролируема пандемия, икономическа рецесия и задълбочаваща се политическа поляризация. Поведението на Тръмп и на републиканците през последните 4 години ясно показват, че американската демокрация е застрашена и бъдещето ѝ зависи от предстоящите избори, пише Джоузеф Стиглиц в своята статия „Републиканската заплаха за Републиката“. Според Нобеловия лауреат Тръмп несъмнено ще бъде запомнен като „изключително жесток, нехуманен и вероятно дори луд политически лидер“. Стиглиц припомня, че ежедневно „светът наблюдава как този патологичен лъжец поставя нови рекорди“ – по данни на в. „Вашингтон поуст“ към средата на м. юли т.г. Тръмп вече е изрекъл над 20 000 лъжи и подвеждащи твърдения.
Сходно и дори още по-крайно мнение изразява и демократът социалист Бърни Сандърс. „Доналд Тръмп е най-опасният президент в историята на САЩ. Не само, защото постоянно лъже, защото не вярва в науката, или защото е расист, сексист, хомофоб и ксенофоб, а защото съвсем съзнателно и умишлено се опитва да подкопае американската демокрация и свободата да избираме. Ние сме демократично общество. Мнозина са се борили и са загинали в името на нашата демокрация и не можем да преизберем президент, който не вярва в Конституцията, във върховенството на закона, дори в самата демокрация. Познавам Джо Байдън от много, много години. Той е много свестен човек. Както знаете, двамата с него имаме различно виждане по редица въпроси, но мога да гарантирам за неговата порядъчност, както и за вярата му във върховенството на закона и в демокрацията“, заяви преди дни Сандърс за популярното „Вечерно шоу“ на Джими Фалън.
А в какво вярва Тръмп? В своята книга CrossingHitler историкът Бенджамин Хет припомня, че през лятото на 1931 г. Хитлер е призован в съда и обвинен в съучастие с банди, които пребиват и убиват антифашисти. В отговор Хитлер решава да играе двойна игра. От една страна, той е притеснен да не изглежда слаб в очите на своите поддръжници, които вече го наричали страхливец и комформист. Затова трябвало да даде сигнал, че все още подкрепя отрядите за саморазправа. От друга страна, той се опитва да внуши, че всякаква беда, причинена от негови поддръжници, е необходима, тъй като страната е изправена пред много по-сериозна заплаха – крайната левица. „СА (Щурмабтайлунг – щурмови отряд,бел.а.) са мъжете на първа линия в партията“, заявява Хитлер по време на делото. И добавя, че „червените убийци“ отляво са истинският проблем и „ако при самозащита някой боец от СА премине границата, не можете да го държите отговорен за това“.
Само преди няколко седмици по време на първия предизборен дебат с Байдън водещият попита Тръмп дали е готов да заклейми последователите на теорията за превъзходството на бялата раса, да им каже да се оттеглят и да не допринасят за повече насилие по американските улици. Подобно на Хитлер обаче Тръмп приложи диверсионна тактика и вместо да заклейми белия расизъм насочи разговора към въображаемата заплаха отляво. Теза, за която както през 30-те години в Германия, така и днес в САЩ, има плодородна почва. „Трябва да ви кажа, че почти всичко, което виждам, идва отляво, а не отдясно. „Горди момчета“ (крайнодясна екстремистка групировка, която подкрепя Тръмп, бел.а.), отстъпете, но бъдете в готовност. Защото ще ви кажа едно – някой трябва да направи нещо спрямо „Антифа” и спрямо лявото. Защото това не е проблем на дясното, това е проблем на лявото“, заяви той.
Тук е моментът да припомним едно забележително интервю на Ноам Чомски, озаглавено „Има поводи за оптимизъм“, в което той говори именно за този паралел между настоящето и зората на фашизма в Европа.
„Поради ефектите от неолибералната ера има остра реакция сред хората в световен мащаб и тя е в две посоки. Понякога е прогресивна. Понякога е неофашистка. Сега въпросът е в коя посока ще тръгнем. В Европа и в Съединените щати, както и на други места, има натрупан много гняв, огорчение, негодувание за нещо. И въпросът е какво ще бъде това нещо? Политическите елити в света на бизнеса искат това нещо да бъде „изнасилвачите, идещи през границата“ (изказване на Тръмп за мексиканците, които се опитват да преминат нелегално границата със САЩ). Прогресивните и социалистите като Окасио-Кортес или Бърни Сандърс искат това да са социалните и икономическите политики, които маргинализират хората и подкопават политическата система.
Това е борбата и в САЩ, и в цяла Европа. Гневът и огорчението са налице и различните политически играчи искат те да бъдат насочени в различни посоки. Някои искат да ти отклонят вниманието от причините, за да могат да те контролират по-добре. Други искат да обърнеш внимание на причините, за да можеш да направиш нещо. Това е голяма борба, която се води в много части на света.
Капиталистическата система придоби много уродлива форма през последните 30-40 години. Хората страдат от нея, ядосани са и реагират. Въпросът е как? Напомня ми на 30-те години на миналия век. Историята можеше да тръгне и в друга посока. През 20-те и 30-те години имаше много живи, активни, работнически и социалдемократични движения, комунисти и други леви организации. Имаше и фашистки движения. И въпросът беше кой ще надделее. За съжаление, знаем какво стана. Не мисля, че днес положението е чак толкова драматично, но в структурно отношение има много прилики“, казва Чомски.
И като че ли властите отвъд океана не само са се събудили за тези структурни прилики, но и започват да правят нещо по въпроса. На 6 октомври т.г. Чад Уолф, секретарят по вътрешна сигурност на САЩ, оповести годишния доклад на Департамента за заплахите към националната сигурност. В предговора Уолф казва, че е „особено загрижен за въоръжените екстремисти, изповядващи теорията за превъзходството на бялата раса, които са смъртоносни в своите отвратителни, целенасочени атаки през последните години. [Те] се стремят към идеологическа промяна в Съединените щати чрез насилие, смърт и унищожение.“
Само два дни по-късно ФБР арестува 13 крайнодесни екстремисти, за които се предполага, че са подготвяли атака в Мичиган, включително отвличане на губернаторката демократка Гретчен Уитмър. Спомняме си как през април т.г. Тръмп подкани поддръжниците си, които бяха разгневени от наложените ограничения заради пандемията, да „освободят Мичиган!“. Акцията на ФБР идва като продължение на думите на директора на Бюрото Кристофър Рей, който през февруари т.г. каза пред Конгреса на САЩ, че „расистките и етническите мотивирани екстремисти са се превърнали в основен източник на идеологически мотивирани смъртоносни инциденти в страната“. Заплахата вече засенчва дори джихадизма, който от атаките на 11 септември доминира дебата за сигурността в САЩ.
Миналата година бележи рекорд по най-висока смъртност вследствие на вътрешен екстремизъм. Последователи на теорията за превъзходството на белите са отговорни за 39 от общо 48 смъртни случая в САЩ през 2019 г., регистрирани като следствие от посегателства въз основа на расов признак. А от началото на пандемията крайнодесните настроения набират още по-голяма сила. Въоръжени групи екстремисти се представят за бдителни защитници на реда, привидно бранещи имуществото по време на протести срещу полицейския произвол и жестокост. Но в действителност се сблъскват с мирни протестиращи, сеят хаос и насилие, което понякога завършва и със смърт.
Една от основните причини за ръста и разпространението на расистките прояви в САЩ е отношението на президента, който с мълчанието си или с отклоняващи вниманието маневри на практика ги подстрекава. Майкъл Герман, сътрудник на Центъра за правосъдие в Бренън, който през 90-те години работи като агент на ФБР под прикритие в групи, поддържащи теорията за превъзходството на бялата раса, изучава как расистките призиви на Тръмп и имплицитното насърчаване на насилието се отразяват върху крайнодесните „бойци“. „Сега те се чувстват безнаказани. Мислят си: моето насилие вече не е престъпно, то е позволено, това е, което президентът ни иска да направим“, казва той.
Друга основна причина за надигането на расизма, точно както и през 30-те години на миналия век, е бедността. Животът на всички ни е застрашен както пряко от Covid-19, така и косвено от дълбоката икономическа криза, пред която сме изправени. В началото на пандемията Тръмп предсказваше V-образно възстановяване на икономиката – рязък спад, но и точно толкова рязко подобрение. Все повече икономисти обаче вече говорят за К-образен „възстановителен процес“, при който материално подсигурената, работеща от вкъщи класа ще избегне рецесията и ще поеме по горния ръкав на буквата К, докато бедните ще се спуснат по долния към епидемия от неплатени сметки и загубени жилища.
Миналата седмица бяха оповестени данните за БВП на САЩ, които, разбира се, Тръмп обяви за грандиозен успех. Независимо от това обаче числата не лъжат. Те недвусмислено показват, че американската икономика далеч не се е справила с последиците от Covid-19, както той внушава. Тъкмо напротив, данните за пореден път доказват колко нечестна е американската икономика, особено спрямо бедните, малцинствата, жените и младите хора. Едва един от четирима американци може да си позволи да работи от вкъщи. А цветнокожите представляват най-голямата група от онези, които не могат да се трудят дистанционно. Безработицата в страната е 7,9%, сред афроамериканците достига 12,1%, а сред младежите от афроамерикански произход надхвърля 20%.
Преди 4 години Америка си избра първия милиардер за президент. Оттогава 200-те най-богати хора в САЩ са увеличили своето богатство със смайващия 1 трилион долара, отбелязва „Блумбърг“. До началото на пандемията американските работници също регистрираха малки, но значителни печалби. Вирусът обаче драматично задълбочи неравенствата, след като милиони хора загубиха работата си, докато технологичните гиганти натрупаха огромни печалби покрай промяната в начина ни на живот и на труд.
„Когато олигарси като Тръмп ни казват, че икономиката „процъфтява“, те са прави – икономиката процъфтява за изключително богатите и изключително печеливши корпорации в Америка, които не плащат никакви, или почти никакви федерални данъци върху доходите си. Междувременно милиони работещи хора в Америка едва успяват да се справят. Още преди пандемията повече от половината американци живееха от заплата до заплата, десетки милиони не са здравно осигурени, а близо половин милион души са бездомни. През последните три десетилетия горният 1% увеличи нетната си стойност с над 22 трилиона долара, а 50-те процента на дъното загубиха 776 милиарда долара – огромен, гротески трансфер на богатство“, припомня демократът Бърни Сандърс.
„Тръмп не е отговорен за много от дългосрочните фактори, които задълбочават неравенствата в страната. Политиките му обаче само ги обострят, вместо да ги намаляват“, твърди професорът по икономика от Рийд Колидж Кимбърли Клозинг и цитира данъчния закон от 2017 г., който е изцяло в полза на корпорациите и на най-богатите. Благодарение на този закон, например, ако един американски потребител е платил 14 долара стандартна месечна такса, за да гледа „Нетфликс“, то той е дал повече, отколкото самият „Нетфликс“ е внесъл като федерален данък за същия месец.
На фона на всичко това какво може да се случи на 3 ноември? Мнозина предвиждат най-различни сценарии как Тръмп няма да допусне да загуби. Сред тях са съдебни искове, загубени бюлетини, дори насилие.
Според някои обаче има далеч по-елегантна маневра, която Тръмп може да изпълни, известна като „червен мираж“. Този сценарий е възможен, ако по първоначални данни се окаже, че републиканецът временно води и той побърза да се обяви за победител преди да са преброени и отчетени всички гласове. Подобна хипотеза е напълно възможна, тъй като в градове като Филаделфия, например, се очаква няколкодневно броене на бюлетините. А именно тези гласове може да се окажат жизненоважни за Байдън, за да спечели щата Пенсилвания, както сочат прогнозите.
Към момента именно Пенсилвания се очаква да бъде най-решаващият щат за изхода от президентската надпревара. Там, както и на много други места, поддръжници на Тръмп оказват огромен натиск над местните граждани да не гласуват, особено над афроамериканците. Освен това на много от гласоподавателите в тези региони се налага да чакат повече от 10 часа на опашка, за да упражнят правото си на глас, защото в техните квартали има далеч по-малко урни, отколкото в кварталите с преобладаващо бяло население. Това означава, че не бива да се осланяме на предварителните сондажи, защото има огромна разлика между това да искаш да гласуваш за Байдън и действително да успееш да го направиш.
Тръмп вече открито заявява, че планира да „открадне“ изборите. Според него, ако не спечели, то това ще означава, че вотът непременно е бил фалшифициран. Продължава да твърди, обратно на всички доказателства, че бюлетините, пуснати по пощата, са невалидни. Вече има множество заведени дела от негови поддръжници за това, че пликът на бюлетината бил различен, че подписът на човека не съвпадал с този в избирателните списъци, или пък, че бюлетината била пристигнала твърде късно.
Много от тези дела вероятно ще стигнат чак до Върховния съд на САЩ, където само преди дни Тръмп и съюзниците му в американския Сенат си осигуриха комфортно мнозинство, след като на 87-годишна възраст почина съдия Рут Бейдър Гинсбърг, защитничка на правата на жените, боркиня за много прогресивни каузи. На нейно място републиканците избраха крайно консервативната Ейми Барет и така гласовете стават 6 на 3 в полза на консервативната линия на Тръмп. Затова в случай, че развръзката на президентските избори стигне до Върховния съд, преизбирането му изглежда неизбежно.
Няма да навлизаме във всички нюанси на дебата за американските избори в България, защото, рискуваме да се удавим в море от конспиративни теории. И все пак, струва си да отбележим, че зад престорената борба с митичния глобализъм, олицетворяван и защитаван от „злодеите-демократи“ като Клинтън, Обама и Байдън, неколцина родни анализатори фаворизират Тръмп, докато открито хвалят и новия курс, по който Нинова води БСП.
Интересно какво ли мислят същите за демократичните социалисти отвъд океана като Сандърс, Чомски, Кортес и Маер, които ожесточено се борят с недъзите на съвременната демокрация в САЩ, включително в самата Демократическа партия, но още по-ожесточено се борят с Тръмп. Дали и те според българските тръмписти са зли проводници на глобализма? Или са отговорни и съзнателни хора, които знаят, че е много по-добре да се опиташ да ремонтираш катастрофиралия автобус, вместо да минеш с валяк през него и пасажерите, пък после да започнеш да сглобяваш нов.
About The Author
