В скандал на седмицата у нас се превърна корона-шумотевицата около участието на президента Румен Радев в среща на Инициативата „Три морета” (И3М) в естонската столица Талин. Срещата бе обявена онлайн, но Радев отиде „на живо”, защото България от догодина поема председателството на стартиралата през 2016 г. инициатива, обединяваща 12 държави между Балтика, Черноморието и Адриатика. Другите лидери, участвали физически, бяха само Керсти Калюлайд, прездентка на досега председателствалата групата и домакинстваща форума Естония, и държавният глава на „майката” на И3М – Полша, Анджей Дуда. Но онлайн се включиха и представители на останалите страни, а най-важно бе обръщението, отправено дистанционно от държавния секретар на САЩ Майк Помпео, което чинно изслуша и Радев.
У нас обаче никой и не чу какво каза Помпео, нито обществото обърна внимание с какво въобще се занимава въпросната Инициатива „Три морета” и какъв е българският интерес от нея. Защото всичко бе заглушено от гръмката разправия между Радев и правителството кой е в основата на прекъснатата визита на президента, кой, кога и с кого бил в опасен контакт, какви рискове от Covid-19 са се разнасяли задгранично, кой кого изложил пред чужденците, кой на кого спретнал „активно мероприятие”, кой кого искал да саботира в тази „много важна за България” инициатива и т. н.
Единственото ясно, откроило се сред всички тези страсти, е впечатлението, че в този случай президентът Румен Радев и премиерът Бойко Борисов са в люто съперничество помежду си кой от двамата е по-по-най-американофил и американодраг. Ако е вярно, че правителството има пръст в опорочаването на талинското участие на Радев, то това може да е продиктувано от ревността на Борисов, че с редовните си изяви на срещите на И3М президентът става прекалено драг на американските брадъри, взели под своя егида инициативата – а Радев е участвал в почти всичките ѝ форуми досега. Очевидно това е непоносимо за гордия от личната си среща с Доналд Тръмп Борисов, който съвместно с военния си министър Красимир Каракачанов не спря да угажда на Вашингтон с щедри самолетни покупки. Или пък Борисов е изнервен, че тези сделки не стигат, за да убеди американците да не бутат правителството му заради ангажимента с „Турския поток” с руски газ, минаващ през България под псевдонима „Балкански поток”? Тресе го след отбиването в София в началото на октомври на помощник-държавния секретар на САЩ по енергийните въпроси Франсис Фанън, който скръцна със зъби точно за „потока” и за АЕЦ „Белене”? Бесен е на Радев, че го засенчва пред американците, говорейки в Талин за интеркоректора с Гърция и предлагайки да привлече и нея, и Кипър в „Три морета“?
Въпроси много и няма кой да отговори. Но докато си ги задаваме, нека си припомним какво представлява въпросната Инициатива „Три морета”. Тя всъщност е модификация на стара идея, издигната още през 20-те години на 20-ти век от полския маршал Йозеф Пилсудски под мотото „Междуморие”. Пилсудски иска да изгради под предводителството на Полша обединен източноевропейски „санитарен кордон” от Север до Юг срещу тогавашната Съветска Русия. Но не се получава заради вътрешни противоречия между страните от региона.
Идеята обаче е изтупана от прахта и съживена от американски стратези в началото на 21 век, а основателят и директор на частната разузнавателно-аналитична агенция „Стратфор” Джордж Фридман я включва и в книгата си „Следващите 100 години”, излязла през 2009 г. и чертаеща бъдеща поява на „полско-турска граница”. След украинската криза от 2014 г. САЩ пряко пристъпват към реализация на обновената версия на идеята на Пилсудски, оформила се вече като Инициатива „Три морета”.
Характеристиките ѝ, описани и на сайта на българското МВнР, изглеждат привлекателно. И3М е представена като „прагматична платформа за сътрудничество с основен фокус задълбочаване на интеграцията на страните от региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море и създаване на по-голяма свързаност между тях по линията Север–Юг в областта на енергетиката, транспорта, комуникациите, информационните технологии, бизнеса”. А ето и целите ѝ: „икономически растеж, получаване на инвестиции, енергийна сигурност, геополитическа сигурност, дигитална свързаност, борба с климатичните промени”.
Русия обаче отдавна възприема И3М еднозначно като недружелюбно обединение под американско ръководство и с полска координация, прекъсващо пряката ѝ комуникация със Западна Европа и на първо място с важната ѝ бизнес партньорка Германия. Впрочем, на свой ред самата Германия, както и Франция, също по-скоро се притесняват от намиращата се под силно американско влияние Инициатива „Три морета“, макар на думи да демонстрират евроатлантическо единство. Все пак двата основни стълба в ЕС са съвсем наясно, че чрез И3М САЩ си изграждат нещо като свой анклав вътре в Евросъюза, което несъмнено го отслабва и създава предпоставки за вътрешни противопоставяния. Никой не е забравил отдавнашните заигравки на Вашингтон с „Нова Европа“, както още по време на нахлуването в Ирак през 2003 г. тогавашният военен министър на САЩ Доналд Ръмсфелд определи източноевропейските „пудели“, предано скочили като пушечно месо в „коалицията на желаещите“ под американско предводителство – докато Франция и Германия тогава категорично се противопоставиха на несакнкционираната от ООН иракска война на Белия дом…
Естествено, че сегашното вече много по-стройно и целенасочено изграждано източноевропейско съюзничество с интересите на САЩ под „шапката“ на „Три морета“ безпокои и Западна Европа, и Русия с негативните последици, които носи и за икономическото сътрудничество помежду им, и за рисковете от военно нагнетяване. И3М е открито анонсирана преграда срещу руските газови доставки, включително срещу „Северен поток 2” и „Турски поток”. А в контекста на новоизбуялото съперничество между САЩ и Китай, „Три морета“ цели също така да неутрализира със собствени проекти досега дейно напредвалото китайско проникване в Източна и Централна Европа чрез мрежата на мащабната пекинска стратегия „Един пояс, един път“. И едновременно с всичко това в очите по-специално на Москва широко рекламираните от САЩ и Полша инфраструктурни и други проекти в рамките на И3М всъщност изглеждат като подготвяне на транспортни и енергийни коридори, способни да обслужват евентуални военни действия тъкмо по руско направление.
Опасенията от развитието на такива сценарии се засилват и от продължаващото вече години наред и под различни форми разширяване на американското военно присъствие в страните от „Три морета” и форсираното им превъоръжаване с американска военна продукция. Тазгодишното допълнение към тази картина е известеното вече изтегляне на около 12 000 американски военнослужещи от базите на САЩ в Германия и предислоцирането на голяма част от тях в по-близки до руските граници страни като Полша. Буквално тези дни отново се чу – първо от изявления на военния министър на САЩ Марк Еспър, а после бе потвърдено и от американската представителка в НАТО Кей Бейли Хъчисън – нещо, за което се говори отдавна. А именно, че част от тези американски войски ще се разположат и в Румъния и България.
Никой обаче все още не казва какъв именно брой такива „преселници” да чакаме? И дали именно инспекцията на евентуалните места за базирането им не беше причината за посещението на приетия и от Бойко Борисов американски помощник-държавен секретар по политико-военните въпроси Кларк Купър? Същия, който наобиколи и огледа няколко военни бази у нас, щедро обяви, че САЩ ни подаряват два изведени от екслоатация F-16 за тренировки и предупреди, че без американската военна мощ сме загубени пред превзелите Черно море руснаци и ламтящите за пристанищата ни китайци…
Но да се ослушаме пак и за бученето откъм „Три морета”, от чието талинско ехо до София не отекна почти нищо заради заглушилата го караница Радев-Борисов. Най-същественото от този форум бе споменатото онлайн изказване на Помпео, в което държавният секретар на САЩ очерта ключови трасиращи линии за И3М. Той в прав текст обяви, че инициативата цели да възпира „авторитарните фактори в Москва и Пекин” и техните енергийни и инфраструктурни сделки. Но това не е ново – всички отдавна го знаят. По-интересна бе онази част в изказването на Помпео, в която той се спря на финансовите измерения на „Три морета”. Това е и призмата, през която И3М обикновено е поднасяна и пред българската публика – в смисъл, че в този формат ще се наливат много пари и България ще спечели като участничка, защото ще получи инвестиции в транспортни връзки и енергийни мощности. Отдавна се говори, че САЩ ще налеят в инициативата общо около един милиард долара.
Само че сега от думите на Помпео излиза нещо малко по-различно. Той приветства страните от И3М за това, че са създали междувременно свой инвестиционен фонд – управляван, впрочем от частна международна компания. И апелира: „Държавите членки, които още не са инвестирали в този фонд, трябва да го направят сега, а други държави членки трябва да вложат и допълнителни инвестиции”. Да си самофинансират проектите, с една дума. Защото „отговорността за вашата свобода и вашето икономическо благополучие лежи върху самите вас”. Засега не бе конкретизирано дали в българския случай вече установената ни вноска от 20 милиона евро, които според МВнР идват от Българската банка за развитие АД, трябва да се увеличава с „допълнителни инвестиции“…
Но има и още – Помпео нареди финансирането да не е само държавно, а да е главно частно, защото „нищо не може да се сравни с финансовата мощ на частния сектор”. Е, а частният сектор е наднационален, нали – важното е да му се създадат благоприятни условия, за да дойде, само не от авторитарни адреси и „ненадеждни доставчици”, а от прогресивни, американски…
Какво значение всъщност има при толкова ясно спусната от едно-единствено място генерална линия дали ще е естонско или българско председателството на И3М било тази, било следващата година?…
Единствената политическа партия в България, която излезе със становище за резултатите от срещата на И3М в Талин, бе новата формация на Цветан Цветанов „Републиканци за България”. Знаем, че чрез своя Евроатлантически център Цветанов отдавна се изявява като деен пропагандатор на „Три морета”.
В споменатото становище на РБ бе отправена критика към думите на президента Радев, че „за българското председателство ще е приоритет изграждането на ясен механизъм за вземане на решения относно избора на проекти за финансиране от фонда на инициативата”. Партията на Цветанов натяква на държавния глава, че тази формулировка издавала „непознаване на философията и концепцията на фонда, който е управляван от независим изключителен финансов съветник – международна компания, специализирана в управлението и привличането на инвестиции, и решенията за избор на проекти за финансиране ще бъдат вземани от този съветник на база пазарна логика и възвръщаемост на инвестициите”.
Накратко – какви български печалби от членството в И3М, какви пет лева? Друг взима решенията в тази компания и други са целите.
РБ недоволства също от намерението на Радев да фокусира приоритетите на българското председателство на „Три морета” върху науката и образованието. И поучава: „Без да подценяваме значението на науката и образованието, би трябвало да е ясно на всеки политик и експертен анализатор, че те не са обект на високата дипломация, към която се числи Инициативата „Три морета“.”
Е, двама се карат – трети печели. Цветанов ще да е най-американодрагият висок дипломат в родината…
About The Author
