На 9 октомври Стара Загора стана седмият български град, в който бе представен “Пътеводител за защита на работното място” – наръчник за трудови и синдикални права, издание на “Колектив за обществени интервенции”.
Още в началото на срещата стана ясно, че кризата дава своето отражение в региона и някои работодатели използват сегашния момент на несигурност, за да ограничат правата на служителите си или да им наложат нови, по-неизгодни условия на работа. Присъстващите споделиха различни казуси от своето ежедневие, а авторката Ваня Григорова, икономически съветник в КТ “Подкрепа” и председател на сдружение “Солидарна България”, изрази мнение, че е по-добре човек да се бори срещу този натиск, вместо да се стига до напускане на работа, а често, след това, и на държавата.
За съжаление управляващите са склонни да проявяват двоен стандарт по отношение на работници и работодатели, сподели тя и даде за пример нова проектонаредба на Министерския съвет, според която при евентуално нарушение, работодателите ще могат да разчитат на “смекчаващи вината обстоятелства”, ако на съответния държавен сайт не е публикувана точна и пълна информация. В същото време обаче за работещите такива обстоятелства не важат – те често дори не получават вътрешните правила за работа на работното си място, но пък са задължени да ги спазват. В тези случаи ясно се вижда разликата в третирането на тези, които имат пари, и тези, които нямат. Тъй като ние не разполагаме с техните финансови средства, единственият източник на нашата мощ е нашето обединение. На работното място това означава създаването на синдикат, подчерта Ваня Григорова. Какво може да направи един синдикат, за да не се чувстват работещите в по-неизгодната позиция? Резултати може да има, ако първо се обединят хората на място, а ако работодателят не се вслуша в техните искания и препоръки, тогава синдикатът може да даде публичност на проблема. Но първата стъпка трябва да се предприеме от самите работници, изтъкна Григорова.
Ваня Григорова даде и пример с германските синдикати, които след отварянето на местния трудов пазар за хора от Източна Европа добре осъзнават, че ние можем да бъдем използвани за подкопаване на техните условия на работа и заплащане. Поради това те изготвят брошури на различните източноевропейски езици, където са описани трудовите права, а също и наемат хора, които да комуникират с новодошлите на родните им езици с цел да се изгради информираност и солидарност между местни и чужди работници. Както се видя и това лято с българските работници в Германия, злоупотреби често има и там. В такъв случай, след като са изчерпани другите възможности, отговорът е публичност чрез осветляване на конкретните нарушения в медиите. При нас обаче има проблем, тъй като масово медиите отказват да огласяват имената на некоректни бизнесмени и техните компании – дори когато тази информация вече е публична. Това указва границите на ценената от либералите свобода на словото, заключи Григорова.
Фрапантен пример за това е случай от телекомуникационния оператор А1, където ръководството не само отказва да подпише колективен трудов договор, но и тези, които продължават да се борят за правата си, биват наказвани, като се изпращат в продължителни командировки на различни места в страната. Целта е да бъдат принудени сами да напуснат компанията, дори с налагане на незаконни декларации, с които работникът се съгласява да му бъдат налагани произволни санкции. По този начин е принудена да напусне компанията самотна майка, изключително затруднена да отглежда малкото си дете, когато е непрекъснато на път.
Освен колективния трудов договор, другият механизъм, с който работещите могат да постигнат по-добри условия, е стачката. Но отново законодателят е заложил рестриктивни за работещите изисквания – за да бъде една стачка законна, тя трябва да бъде подкрепена писмено от над 50% от служителите. Иначе работодателят има право да осъди стачкуващите – с всички произтичащи от това последици. Един известен пример за това е стачката на 80 миньори от Бобов Дол преди 3 г., които бяха осъдени от собственика на мината Христо Ковачки.
Но дори в дадено предприятие да бъде организирана законна стачка, това не може да се случи на браншово или национално ниво, тъй като няма предвиден механизъм или процедура за това. Ваня Григорова смята, че това е едно от основните изисквания, които българските граждани, работещи, синдикалисти, трябва да поставят пред който и да е следващ управляващ.
Малко по-лесно е стачка да се случи в държавните и общински предприятия, тъй като там хората обикновено са синдикализирани. Например, в последните години има успешни стачки на учителите и в БДЖ. Поради високата степен на синдикализация такава стачка може да се направи в мините, които са особено болезнен проблем за целия Старозагорски регион. Намалената икономическа активност през първата половина на тази година води до финансови проблеми за “Мини Марица-изток” и те имат нужда от държавна помощ, за да покрият загубите. Дълго време въпросът е неглижиран от управляващите, докато местните синдикати не провеждат пресконференция, на която заплашват с протести. Едва тогава властта отпуска 50 млн. лева, но под формата на заем и 5 млн. за актуализация на заплатите. За момента въпросът е решен до края на тази година, но ще стане отново актуален още през следващата.
Именно сега е моментът да се търси алтернативна заетост за тези хора, тъй като дали след 5 или 10 години – мините ще бъдат затворени, предупреди Ваня Григорова. Въпреки уверенията на министър Петкова, че проблем няма да има до 2050 г., плановете и стратегиите, които се изготвят, показват съвсем друга картина. В тях се залага намаляване на енергията от ТЕЦ-ове. Това, в комбинация със Зеленият курс на Европейската комисия, няма как да не доведе до значителни сътресения в сектора.
За разлика от българския енергиен министър, самият Зелен курс обещава “справедлив преход” в рамките на 7 години, но реалността е, че той не дава никакъв отговор за социалната цена на този преход, твърди Григорова. Дори според експерти на ЕК, заложените в нея суми са крайно недостатъчни, коментира тя. По думите ѝ, проблемът не е само финансов – тези пари ще бъдат изразходвани за преквалификация на работници и ще се инвестират в публично-частни партньорства. Този подход обаче вече се прилага към безработните и не дава обещаните резултати. Впоследствие вината се хвърля върху самите безработни, тъй като били мързеливи, непредприемчиви и т.н. Но може ли един цял регион да бъде обявен за такъв, когато проблемите започнат да се трупат или вината трябва да бъде потърсена другаде? Защо се очаква един миньор да стане медицинска сестра или лекар, вместо да му се осигури реализация в същия сектор, попита тя.
Именно тези разминаващи се послания на европейските и българските политици създават хаос в сектора и не позволяват на синдикатите да излязат с адекватни предложения за справяне с трудностите, каза авторката на „Пътеводителя“. Неминуемо промените ще доведат и до по-висока цена на тока, а оттам и по-голяма енергийна бедност – показател, по който вече държим първото място в Европа, предупреди Григорова. А когато синдикатите предлагат решения, управляващите отказват дори да ги запишат в протоколите от заседанията, като по този начин в сектора цари пълна непрозрачност и неяснота, възмути се тя.
Според Ваня Григорова е важно да се настоява за държавни предприятия в енергийния сектор, вместо обявените публично-частни партньорства. Планът “Юнкер” на предишната Европейска комисия инвестира 500 млн. в България, но резултатът от това е един завод, построен от Кирил Домусчиев, в който бяха открити едва 200 работни места. От това не печелят хората, а единични бизнесмени, които и без това нямат финансови проблеми, категорична е тя. Този порочен модел е причината за голямата емиграция от България към Западна Европа и Старозагорският регион е заплашен именно от такова развитие в следващите години. С комплекса “Марица-Изток” пряко и непряко са свързани 100 хил. работни места, които очевидно няма да бъдат запазени, ако се изпълнят сегашните планове. В допълнение, токът от ТЕЦ-ове представлява между 40 и 60% от енергията, която се използва в България. Бездействието поражда много рискове, тъй като тежката зима от 2017 г. показа, че трудно може да се разчита на външни източници.
Накрая Ваня Григорова обърна внимание и на различните начини, по които работещите биват принуждавани да приемат по-неизгодни условия – например с допълнителни споразумения. Служителят има пълното право да не подписва споразумение, ако то не е изгодно за него и не трябва да се притеснява да откаже – в такъв случай просто продължава да действа предишният договор. Често с цел по-лесно съкращаване на персонал, в споразуменията се записва допълнителен изпитателен срок, което е незаконно – такъв е допустим само при първоначално постъпване на работа или при генерална промяна на длъжността. Друг похват е да се въвеждат удръжки от заплатата, което също е незаконно – удръжки могат да се правят само от допълнителни възнаграждения, но основната заплата е защитена от закона. Въпреки това се оказва, че много хора предпочитат да напуснат, вместо да се борят за правата и парите си. Защо след като така или иначе винаги е налице възможността да напуснем, не оставаме и не се опитаме първо да се борим, попита Ваня Григорова. За съжаление българският работник често не знае, че може да се бори и именно затова обикаляме различни градове, завърши тя.
Видеозапис от срещата в Стара Загора:
About The Author
