„Нямаме кадри“, защото години наред неглижирахме различни професии – например медицинските сестри. Неспазването на колективните трудови договори, ниските възнаграждения, големият обем извънреден и нощен труд, липсата на адекватна защита чрез синдикализация – това са проблемите, които гонят тях и хиляди други работници от страната. На този фон в момента управляващите се готвят да увеличат законово допустимия извънреден труд двойно чрез промени в Кодекса на труда.
Около тези въпроси се концентрира изложението на Ваня Григорова, автор на „Пътеводител за защитна на работното място“, по време на четвъртата среща от национално турне за представянето на книгата, организирано от Колектив за обществени интервенции (КОИ) с подкрепата на фондация „Роза Люксембург“. Поредна спирка на турнето стана Търговище на 10 септември.
Ваня Григорова започна своето изложение с коментар за готвените промени в Трудовия кодекс. Според нея, сред промените има както полезни, така и вредни идеи. Нещо позитивно е, че готвените промени ще регламентират т.нар. присъединителна вноска към колективен трудов договор, която до момента бе оспорвана от различни организации. Когато такъв договор е постигнат от синдиката, несиндикализираните работници могат да се присъединят към него чрез заплащането на присъединителна вноска. Ако работниците ползват облагите от колективния трудов договор без вноска за присъединяване, съществуването на синдикатите ще се обезсмисли и скоро след това никой няма да членува в тях. Има и други добри идеи в готвените промени – например се очаква благосклонно развитие на проблема, създаден през 2015 г. с разрешаването на ранното пенсиониране на учителите.
Катранът в новите промени обаче е двойното увеличение на извънредния труд – от 150 часа годишно на 300 часа годишно. Дори и в момента има случаи, когато хората са натрупали 500-600 часа за половин година. Аргументът да се увеличава извънредния труд е, че няма достатъчно кадри.
“Защо нямаме кадри? Защото години наред неглижирахме различни професии – например медицински сестри. Като не се спазват техните колективни трудови договори, няма как да очакваме те да останат в страната”, обясни Ваня Григорова.
Тя припомни, че най-големият ръст на безработицата през последните месеци е в сферата на хуманитарното здравеопазване и на социалните дейности. Най-логичното обяснение е, че тези хора не искат да рискуват живота си в условията на пандемия срещу минимална работна заплата.
КТ “Подкрепа” се бори продължително време и успя да постигне повишение на заплащането за нощен труд в колективния трудов договор за медицинските сестри. Но това повишение не се спазва от работодателите им. Ваня Григорова припомни как след поредица от спорове относно заплащането на нощния труд, хората от КТ “Подкрепа” са очаквали на улицата пред мястото на заседание на Тристранката да има поне сто души, за да се упражни натиск. Оказва се, че няма хора, защото едни са преди нощна смяна, друга са след нощна смяна, трети имат семейни задължения. И в крайна сметка готовност за протест са имали единици.
Ако хората осъзнават, че имат огромен проблем със заплащането за нощен труд, но не се ангажират с елементарно усилие за решаването му, те няма да постигнат промяна. Синдикатите не са експерти в централата в София. Синдикатите са самите синдикализирали се служители, обясни отново Ваня Григорова.
Тази година в мини “Марица-Изток” възникна сериозна заплаха от затваряне на един от трите рудника. След неуспешни дискусии в браншовия съвет синдикатите поискаха премиерът Бойко Борисов лично да се намеси. Алтернативата– миньорски протест – е нещо страшно за всяка власт, обяснява Ваня Григорова. По време на големия протест на 2 септември 2020 г. Борисов отива в Раднево с представители на синдикатите и са разговаряли за мините. Постижението е не субсидия, заем от 50 млн. лева, но все пак е нещо. Освен това се отпускат 5 млн. лева за увеличение на заплатите на миньорите. Ето как с помощта на синдикатите много миньорски работни места бяха спасени. Според Григорова бъдещето на българската енергетика и на мини “Марица-Изток” е неясно, но поне мините продължават дейността си. Засега.
А що се отнася до Зеления курс, трябва да мислим за бъдещето и за създаване на качествени работни места в държавни предприятия като алтернатива за миньорите. Критиката към Зеления курс не произтича, както се смята у нас, от някакво предполагаемо твърдоглавие от страна на българските синдикати – или поне не изцяло. Самите европейски синдикати са също много критични към Зелената курс, независимо, че подкрепят зелената енергия и екологията. Те обаче поставят въпроса за социалната цена, за нуждата от държавни инвестиции. Нужни са 7, а не 1 трлн. евро, за да се извърши прехода към зелена икономика. “Ако използваме старите механизми и мерки за този преход, няма да можем да преквалифицираме и намерим работа на 100 000 работници от мини “Марица-Изток”, казва Ваня Григорова. “Втурваме се в нещо, за което нямаме план, нямаме пари, но тръгваме с голям ентусиазъм”, категорична е тя.
Публиката в Търговище получи безплатно книги на издателство КОИ и разговаря дълго с Ваня Григорова след края на събитието. “Пътеводителят за защита на работното място” може да се прочете онлайн или да се придобие безплатно при контакт с издателство КОИ.
Видео от събитието:
About The Author
