Когато срещнах Джулиан Асанж за пръв път преди повече от десет години, го попитах защо е създал WikiLeaks. Той отговори: “Прозрачността и отговорността са морални проблеми, които би трябвало да са същността на обществения живот и журналистиката”
Никога не бях чувал издател или редактор да се позовава на моралността по такъв начин. Асанж вярва, че журналистите са агенти на народа, а не на властта: че ние, хората, имаме право да знаем за най-мрачните тайни на онези, които твърдят, че действат от наше име.
Ако тези с власт ни лъжат, ние имаме право да знаем. Ако казват едно нещо насаме и точно обратното публично, ние имаме право да знаем. Ако те заговорничат срещу нас, както Буш и Блеър заговорничеха за войната в Ирак, докато претендираха, че са демократи, ние имаме право да знаем.
Именно тази моралност на целта е толкова заплашителна за сговора на сили, които искат да потопят голяма част от света във война и да заровят Джулиан жив във фашистката Америка на Тръмп.
Още през 2008 г. свръхсекретен доклад на Държавния департамент на САЩ описва подробно как Съединените щати възнамеряват да се борят с тази нова морална заплаха. Тайно направлявана кампания за очерняне срещу Асанж трябва да доведе до „разобличаване и наказателно преследване“. Целта бе да WikiLeaks и основателят ѝ да бъдат заглушени и криминализирани. Страница след страница, в доклада описваха предстоящата война срещу едно човешко същество и самия принцип на свобода на словото, свободата на мисълта и демокрацията. Ролята на имперски щурмоваци бе предвидена за онези, които се наричаха журналисти: големите играчи в т.нар. мейнстрийм, особено “либералите”, които маркират и патрулират позволените параметри на несъгласието.
Точно това и се случи. Репортер съм от повече от 50 години и никога не съм виждал подобна кампания за очерняне: изфабрикувано унищожаване на името на човек, който отказва да се присъедини към клуба, който вярва, че журналистиката трябва да е служба на обществото, и никога обслужване на тези отгоре.
Асанж посрами преследвачите си. Той произвеждаше разкритие след разкритие. Той изобличи мошеничеството на войните, които бяха промотирани от медиите, убийствената същност на водените от Америка войни, корупцията на диктатори, злините на Гуантанамо.
Той принуди нас, на Запад, да се погледнем в огледалото. Той разобличи официалните говорители на истината в медиите като колаборационисти – тези, които той наричаше “Виши журналисти”. Никой от тези самозванци не вярваше на Асанж, когато той предупреждаваше, че животът му е в опасност; че “секс-скандалът” в Швеция е постановка, и че крайната цел е да го пратят в американския затворнически ад. Той се оказа прав – отново и отново.
Започналото тази седмица изслушване за екстрадирането му е финалното действие в англо-американската кампания Джулиан Асанж да бъде загробен. Това не е справедлив процес. Това е чисто отмъщение. Американските обвинения са очевидно подправени, лесно доказуеми фалшификации. Досега съдебните изслушвания напомнят на сталинистките си еквиваленти от времето на Студената война.
Днес земята, която ни даде Магна Харта, Великобритания, се отличава само с изоставянето на собствения си суверенитет, като позволява на злонамерена чуждестранна сила да манипулира съдебната система и да подлага Джулиан на жестоки психологически изтезания – форма на изтезания, които както посочи експертът от ООН Нилс Мелзър, е била усъвършенствана от нацистите, защото се е оказала най-ефективна за пречупване на жертвите им.
Всеки път, когато посетя Асанж в затвора Белмарш, виждам ефектите от тези изтезания. Последния път, когато го видях, беше изгубил над 10 килограма, по ръцете му нямаше мускули. Не е за вярване, че хапливото му чувство за хумор бе останало непокътнато.
Родината на Асанж, Австралия, демонстрира единствено раболепно малодушие. Правителството ѝ тайно заговорничи срещу един от собствените си граждани, който би трябвало да бъде прославян като герой. Не е случайно, че Джордж Буш-младши помаза тогавашния премиер на Австралия като негов “заместник-шериф”.
Казва се, че каквото и да се случи с Джулиан Асанж през следващите три седмици, това ще отслаби и дори унищожи свободата на пресата на Запад. Но коя преса? Guardian? BBC, New York Times, или Washington Post на Джеф Безос?
Не, журналистите в тези организации няма защо да затаяват дъх. Юдите от Guardian, които флиртуваха с Джулиан, експлоатираха неговата забележителна работа, а после се надпреварваха да го предават, няма от какво да се страхуват. Те са там, защото са нужни.
Свободата на пресата сега разчита на малцината почтени: изключенията, дисидентите в интернет, които не принадлежат към никой клуб, които нито са богати, нито са затрупани с Пулицъри, но произвеждат добра, непокорна, морална журналистика – тези като Джулиан Асанж.
Междувременно нашата отговорност е да застанем до този истински журналист, чийто истински кураж трябва да служи за вдъхновение на всички нас, които все още вярваме, че свободата е възможна. Аз му отдавам чест.
About The Author
