Решението на КС: Дело срещу президента – да, но само „на трупчета“

Може да се образува досъдебно наказателно производство за действия на президента и вицепрезидента на България, но по време на мандата им не могат да се извършват никакви процесуално-следствени действия срещу тях. Това гласи решението на Конституционния съд (КС) по питането на главния прокурор Иван Гешев относно имунитета на държавния глава и докъде се простира той.

Тълкувателното решение на КС беше публикувано официално на 30 юли и предизвика допълнителни тълкувания. Според юристи, с които „Барикада“ разговаря, решението най-общо гласи, че може да се образува дело, но то да стои „на трупчета“ докато изтече мандата на държавния глава и чак след това може да се разпитва, привлича като обвиняем и т.н.

Докато президентът и вицепрезидента са в мандат не могат да бъдат разрешавани СРС-та, не могат да ги разпитват, да ги обискират и претърсват жилищата им и други.

Друг важен момент от решението на КС е разширяването на тълкуването на „държавна измяна“, като съдиите считат, че в нея се включват всички текстове по глава първа от Наказателния кодекс и твърдо изключват всякакви нарушения на Конституцията, които не представляват престъпления по тази глава.

Накратко, президентът и вицепрезидентът са недосегаеми през времетраенето на мандата си, но отговарят за престъпление, извършени в този мандат, след изтичането му, а докато трае мандата им отговарят само за престъпления по глава първа.

Припомняме, на 10 юли главният прокурор Иван Гешев направи изказване в сходен смисъл – че ако се налага, ще изчакат края на мандата на президента, преди да предприемат действия срещу него.

Иван Гешев изпрати до КС искане за тълкувателно решение относно имунитета на президента на 27 януари. Ден по-късно прокуратурата публикува запис от разговор между Радев и ген. майор Цанко Стойков – командващ ВВС.

Приетият единодушно диспозитив на решението, което стана ясно на 30 юли, гласи:

1. По въпрос първи от тълкувателното питане – Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс ?

Съдържанието на понятието „държавна измяна“ по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна“ по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна“ следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции.

2. По втори въпрос от тълкувателното питане – Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?

Понятието „държавна измяна“ винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния.

Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само̀ решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията.

3. По трети въпрос от тълкувателното питане – Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа „Престъпления против Републиката “ от Наказателния кодекс ?

Понятието „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.

4. По четвърти въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?

Възбуждането на наказателно преследване е дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление.

Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи.

5. По въпрос пети от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента ?

При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство.

6. По шести въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента ?

По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи.

Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.

Пред bTV адвокат Ина Лулчева също посочи, че според решението, докато тече мандатът му, спрямо държавния глава не могат да се извършват никакви процесуални или извънинституционални действия по осъществяване на наказателна отговорност и засягане по какъвто и да е начин на личността му. Лулчева посочва, че не може да се разпространяват дори твърдения, че е извършил престъпление, отбеляза още Ина Лулчева.

По думите ѝ Народното събрание може да разследва президента, ако прецени, за държавна измяна или нарушение на конституцията. „Това не се обвързва задължително с престъпления, това са нарушения, които Народното събрание преценява, че са на лице и може да ги отнесе до Конституционния съд“, обясни още адвокатът.

Румен Радев коментира лаконично решението, като обяви, че „всеки, който погазва Конституцията и законите за атаки срещу други институции, трябва да носи своята отговорност, а „решенията на Конституционния съд не се коментират, те се изпълняват, особено когато са ясни и еднозначни“.