След изпълнени със спорове преговори през почивните дни, лидерите на Европейския съюз ще се опитат да постигнат споразумение за финансов пакет за възстановяване от коронакризата в понеделник. Последният кръг от разговорите, продължил до днес сутринта, завърши с компромисно предложение на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за сума от 390 млрд. евро в грантове за пострадалите от пандемията членки. Това е значително по-малко от първоначалното предложение от 500 млрд. евро, но остава над сумата, която е приемлива според групата на т.нар „пестеливи“ държави.
Според дипломати, цитирани от Financial Times, това предложение представлява пробив след дни на неплодотворни преговори, които подчертаха разделението между северните и южни членки на съюза. Разговорите трябва да продължат в 16 ч. брюкселско време.
След края на последната среща австрийският канцлер Себастиян Курц, който е един от настояващите за по-малък фонд, заяви, че е „много доволен“ от резултата. Нидерландският министър-председател Марк Рюте също каза, че е много доволен от последните предложения, но също така предупреди, че все още има вероятност преговорите да пропаднат.
Ако се постигне сделка за размера на възстановителния фонд, фокусът на преговорите ще се измести към механизма за разпределение на финансирането, което е не по-малко разколна тема. Водят се спорове и дали разпределението на помощта да бъде обвързана с условия за спазване на върховенството на закона, което среща възражения от страна на Полша и Унгария. Започналите в петък сутринта преговори засягат не само общия отговор на кризата, който ще упълномощи Европейската комисия да заема и разпределя безпрецедентно големи суми, но и следващия седемгодишен бюджет на ЕС в размер на 1 трлн. евро.
Основната точка на конфликт през уикенда бе каква част от възстановителния фонд ще е под формата на безвъзмездни грантове, и каква като заеми. В неделя лидерите на Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция излязоха с позиция, че искат да намалят размера на предвидените грантове до 350 млрд. евро, които да са съчетани със заеми на същата стойност, с което размера на възстановителния фонд би бил общо 700 млрд. евро. Това предложение, което включва и условия за отстъпки от вноските им в бюджета на ЕС, бе подкрепено от Финландия, но бе посрещнато негативно от страните, които са най-тежко ударени от пандемията.
Френският президент Еманюел Макрон сравни стратегията на „пестеливите“ членки с исканията на Великобритания за по-малък бюджет на ЕС по времето на премиера Дейвид Камерън. Джузепе Конте от своя страна е предупредил, че неуспехът да се постигне сделка ще означава „унищожаване на единния европейски пазар“.
Това предложение на „пестеливите“ все пак представлява компромис спрямо позицията им преди началото на преговорите, че помощта изобщо не трябва да включва грантове, а само заеми. Франция, Германия, Испания и Италия обаче настояваха размерът на грантовете да не пада под 400 млрд. евро – което само по себе си е отстъпление от първоначалната сума от 500 млрд. евро, предложена от Берлин и Париж.
Марк Рюте също така настоява страната му да има право на вето за отпускането на пари за държави, които не изпълняват обещанията си за реформи. „Много е важно ако ще даваме грантове, да има способ да налагаме реформи“, заявява той. В пропорционално отношение Нидерландия има едни от най-високите вноски в бюджета на ЕС, което предизвиква негодувания сред гласоподавателите. Този въпрос предизвика остра съпротива от Италия, като премиерът на страната Джузепе Конте обвини групата на „пестеливите“ в изнудване.
Унгарският премиер Виктор Орбан постави друга възможна бариера пред постигането на споразумение като заплаши с вето, ако сделката включва условие за спазване върховенството на закона. Говорейки пред журналисти в неделя, Орбан обвини Рюте в лична омраза към него. Позицията на Будапеща бе подкрепена от Полша. Двете държави настояват, че потенциални санкции и спиране на финансиране трябва да са подкрепени от всички страни-членки, а не от квалифицирано мнозинство, както предвижда обсъждания през уикенда проект. Дипломати са коментирали пред Financial Times, че позицията на двете правителства вероятно цели да получат повече пари при крайното разпределение на средствата.
Настояващите за по-щедър финансов пакет европейски лидери подчертават, че са готови на компромиси за сделката, но те не трябва да са за сметка на икономическия отговор на ЕС кризата с Covid-19. „Сделката не трябва да е изградена върху жертване на европейската амбиция. И не заради принципа, а защото сме изправени пред безпрецедентна здравна, икономическа и социална криза, защото нашите страни се нуждаят от тази сделка, европейското единство се нуждае от нея“, заяви Еманюел Макрон. Думите му бяха подкрепени от други премиери като гръцкия Кириакос Мицотакис, който каза, че „просто не можем да си позволим да изглеждаме разделени и слаби“.
About The Author
