„При постъпване на работа шофьорът получава тежкотоварен автомобил, строителят – мистрия, лекарят – стетоскоп, а IT специалистът – компютър. На никой от тези професионалисти обаче не се връчва набор от възможности за защита на трудовите си права.
Не го прави работодателят – няма и интерес, не го прави и образователната ни система, защото управляващите отказват да включат трудовите права в учебния план. А колкото и добър специалист да е, служителят е непълноценен, когато е лишен от работническия си щит – възможно е да стане жертва на измама, на експлоатация, на злоупотреба с човешкото му достойнство.
Традиционните оръдия на труда задължително трябва да бъдат съпътствани от оръдията за трудова защита, с идеи и начини за отстояване на интересите на работещите.“
С тези думи синдикалистът Ваня Григорова въвежда читателите в най-новата книга на „Колектив за обществени интервенции“ (КОИ) – „Пътеводител на защита на работното място – Конкретни казуси, права, самоорганизация“.
Григорова е автор на книгата, която излезе от печат в началото на юли и ще бъде представена официално до дни. Изданието си поставя за цел да предложи на работещите в страната своеобразен наръчник за техните права на работното място, възможностите за самоорганизация и защита, както и конкретни казуси относно най-честите недобросъвестни практики на работодателите.
„Идеята възникна след миналогодишното турне на нашия колектив, на което представихме продукция ни от последните години в сътрудничество с други леви партии и организации, а след това обикаляхме страната и във връзка с предизборната кампания на Ваня Григорова, зад която застанахме. При тези обиколки се запознахме с много работници и разнообразните им проблеми и разбрахме, че е ключово да задълбочим преките си контактите с хората и особено тези извън столицата“, разказва за „Барикада“ Жана Цонева от „Колективен за обществени интервенции“ относно мотивацията и идеята зад това издание.
Отдавна говорим как в училище се изучава предприемачество, но не и синдикализъм – една едва ли не мръсна дума у нас, добавя нейният колега Огнян Касабов. „Постоянно се говори за предприемчивост като някаква едва ли не добродетел на характера, която не е непременно свързана с бизнес инициативата. Един вид, да си предприемчив е да си активен, да не чакаш нещата сами да станат, да действаш. Ами ето: каква по-смислена инициативност от това да не чакаш доброжелателност от работодателя, а да се организираш с колегите си заедно да се преборите за това, което искате“, коментира Касабов.
Той посочва, че у нас съществуват и други подобни брошури за трудови права – например дело на Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ, но КОИ преценяват, че е необходимо нещо ново, по-различно и по-раздвижено. „А и също така нещо, което да не стои в обичайния проектно-бюрократичен речник и директно да назовава нещата с истинските им имена. И кой по-добър автор на такъв текст от Ваня Григорова? Книжката най-много прилича на другите текстове на Ваня, които сме публикували. Ще видите същия ясен, аргументиран, жив стил – с допълнителна доза живост“, обещава Касабов.
„Шансът да си работник, а не бизнесмен, е значително по-висок. Поради това и фактът, че в училище се изучава предприемачество, а не трудови и осигурителни права и как се защитават те, няма логично обяснение. Това е основната причина масово българските работници да не са запознати с базови принципи и правила в трудовото законодателство: да не знаят кога могат да откажат да подпишат документ, чието съдържание не ги удовлетворява; да не могат да отстояват основни свои права, защото или не търсят информация, или не знаят къде да я открият“, пише Григорова в „Пътеводителя“, безкрайно сполучливо определен от неговия редактор Антон Колев като „Юмруководител“.
Изданието обхваща казуси и примери както от конкретиката на родното трудово законодателство, така и в по-общ смисъл – относно мястото на работника изобщо в т.нар. „пазар на труда“, разликата в интересите между труда и капитала, синдикализацията като възможен инструмент за баланс на тези противоречащи си интереси и други въпроси и теми, общовалидни навсякъде.
„КОИ започна дейност като парауниверситетски научен кръжок, с повече фокус върху лекции, критически и теоретични издания. Впоследствие наблегнахме на това, което наричаме „ангажирани изследвания“ и policy-образни публикации (например, върху данъчната и социалната система или концесиите), с които се стремим да променим рамките на политическия дебат и посоката на политиките в страната към по-благоприятни за трудещите се“, казва Цонева. В последните 1-2 години КОИ работят усилено върху условията на труд.
„Пътеводителят е част от този „завой“ към по-практически публикации, само че ориентиран към труда. Различен е от досегашните ни неща, защото не е плод на социологическо изследване, нито полиси-предложение за промяна в конкретни закони или процедури, а пряко адресиран към работниците набор от съвети как да се защитаваме на работното място, написани достъпно и увлекателно от Ваня Григорова: синдикален деец с над 5-годишна практика“, подчертава тя. И също настоява, че такива брошури се издават от всички големи и по-малки синдикати, но тяхната е различна по две причини: първо, защото е „в крак“ с последните промени на кодекса на труда и второ, защото не е някакво сухарско и техническо четиво, а е „построена“ около въпроси и опита на работници, сблъскали се с реални проблеми на работното им място.
„В нея ще намерите отговор на най-разпространените нарушения на правата ви на работници и гаври от страна на работодателите, като например, какво да правим, ако ни предлагат заплата в плик, ако ни карат да подпишем нещо, което не искаме, ако ни натоварват със задължения извън длъжностната ни характеристика и най-важното: как да си направим синдикат, за да се пазим и извоюваме по-добри заплати и условия на труд“, посочва Жана Цонева.
„Пътеводителят“ излиза във време на световна пандемия, която пряко касае условия на труд и живота на милиарди работещи хора по целия свят, в това число и в България. „Коронакризата вече кара с нова острота да изскочат проблемите на наемния труд. Хоум офисът е привидно привлекателен, но създава неочаквани предпоставки за експлоатация, през размиването на границите между работно време и почивка, както и през дигиталното следене. А виждаме на какви ужасяващи условия се подлагат фабричните и селскостопанските работници при наличието на растяща безработица, в която всеки търси някакво препитание. Фабриката за играчки на „Киндер“ в Доспат. Кланиците в Германия са огромно петно върху самата идея за Европа“, подчертава Касабов.
Изданието е замислено преди разгръщането на пандемията, като се планират срещи из страната за представяне и възможност на хората да се снабдят напълно безплатно с книгата, но COVID-19 променя плановете на колектива и на Ваня Григорова. Въпреки това те се надяват, че освен онлайн представянето на книгата на 7 юли, ще има възможност и за представяне на дискусии из страната. „Ще разпространяваме брошурата с всички възможни методи. Имаме голям тираж, готови сме и за допечатки. Книжката е напълно безплатна. Ще я раздаваме по всичките си събития. Започваме с онлайн дискусия, но при спазване на антиепидемичните мерки ще организираме дискусии из страната. Обмисляме да превземем паркове и площади, казва Огнян Касабов.
„На първо място брошурата е достъпна за безплатно сваляне онлайн от сайта ни. Лятото и есента ще я представим на обиколка в страната, където Ваня ще се срещне с работници на нарочни семинари и ще помага в конкретни казуси около работническата организация. Ще посетим Дупница, Русе, Търговище, Димитровград, Гоце Делчев, Велики Преслав и Варна. Следим епидемиологичната обстановка и ще започнем приготовления за тура в подходящ момент“, добавя и Цонева.
И двамата са напълно убедени, че е необходима образователна реформа, която да включи в учебните планове подобни помагала и часове, свързани на правата ни на работното място. „Всички деца учат предприемачество и иновации в училище, въпреки че много нисък процент от тях ще станат предприемачи. Повечето ще се озоват на пазара на труда без необходимите знания какви са правата им и как да ги защитават от работодателския произвол. Ако не друго, поне сегашната пандемия направи очевиден дори за масмедиите, които никога не са се интересували от труда, катастрофалния резултат от индивидуализацията и експлоатацията на работниците. Всички говорят за кланиците в Германия, за бунтовете на българските земеделски работници в Южна Италия, за огнището на COVID-19 в Доспат и т.н. Днес работническата организация не е само начин за извоюване на достойни условия на живот и труд, а на живот изобщо. Това е посланието на турнето ни тази година“, казва Жана Цонева.
А Огнян Касабов е още по-директен – необходима е не просто цялостна образователна реформа, а „незабавна образователна революция“. „В момента МОН лансира нова стратегия за висшето образование, която не просто предвижда свеждане но бакалавъра до 3 години, но редуцира образованието до формиране на компетенции. Това означава: създаване не на свободно и критично мислещи хора, а на изпълнители. Но то е още по-огромен проблем в училищното образование. От години чуваме как и то трябва да отговаря на „потребностите на бизнеса”. Това е срамно. Часове по синдикализъм трябва да се въведат още в началното училище, където изучават предприемачество. Борците за върховенство на правото трябва да прочетат чл. 49, ал. 1 на Конституцията на Република България“, призовава той.
„Както писа Георги Пирински на страниците на Благоевото списание „Ново време“ и в „Барикада“: „Без радикална промяна, без смяна на системата, България се превръща в страна, в която темелите на Конституцията – демокрацията като власт на народа суверен, достойнството и сигурността на личността, окончателно се компрометират в условията на всевластието на парите и пазара.”, припомня Касабов.
И подчертава: „Без живо движение, отстояващо правата на огромната част от населението – работещите – демокрацията остава куха форма. А това значи, че членовете на обществото изпитват дълбоко отчуждение и се чувстват системно безсилни да променят нещата“.
Целта и надеждите си, свързани с изданието, неговата авторка Ваня Григорова обобщава така:
„Тридесетте години пазарни реформи подчиниха трудещите се и ги приучиха да стискат зъби пред гаврите и да се съобразяват с всякакви приумици на собствениците на капитала. Затова синдикализацията е най-ефективната защита на правата на хората на труда пред работодателския произвол, а също и най-доброто оръжие за извоюването на повече права и придобивки, по-добър стандарт на живот и по-удовлетворяваща работа. Искрено се надяваме, че настоящата брошура ще даде кураж на читателите да се синдикализират и борят за правата си“.
About The Author
