Шест ключови аспекта от Плана за възстановяване на европейската левица очерта Сергей Станишев при откриването на събитие от поредицата „ПЕС дебати: план за хората, работните места и икономиката”. Повече от 20 прогресивни организации от Европа и по света излъчиха конференцията на 4 езика. Над 40 000 души проследиха разговора и задаваха въпроси на президента на ПЕС, на еврокомисарите Франс Тимерманс, Елиза Ферейра, Паоло Джентилони, на министри от Германия, Португалия и Финландия, на председателя на групата на социалистите и демократите в ЕП Ираче Гарсия, както и на лидери на партии и на представители на НПО и синдикати от Европа и САЩ.
Шестте направления, в които според ПЕС Европа трябва да действа бързо и решително, са здравеопазване, социални политики, икономика, екология, демокрация и международно сътрудничество.
„Очевидно е, че здравните услуги трябва да се считат за обществено благо. Никой не трябва да бъде оставен без здравеопазване, и нашите системи за обществено здраве не бива да се сблъскват с повече бюджетни съкращения и недалновидни приватизации,” изтъкна Станишев. Той подчерта, че е необходимо заздравяване на общественото здравеопазване, най-вече грижа за медицинските работници, които рискуват живота си.
„Социалният аспект е ДНК-то на социалистите и демократите – борихме се Социалният стълб да стане приоритет на ЕС. Сега се нуждаем от план за действие за прилагането му. Това означава всички наши инициативи като Стратегията за борба с бедността, подкрепа за образование и преквалификация, Младежката и Детската гаранция да станат реалност,” отбеляза председателят на ПЕС.
В икономиката няма време за половинчати мерки с разрушителен ефект, наблегна Станишев, продължавайки: „Ние сме първото политическо семейство, което публично приветства Плана на ЕК. Но това е само началото. Нуждаем се и от амбициозно преразглеждане и увеличаване на МФР (Многогодишната финансова рамка – б. р.) на ЕС, както и от дългосрочна гъвкавост на фискалните правила, която ще позволи на страните-членки да подкрепят икономиките си. И не на последно място, нуждаем се собствени ресурси, така че европейският бюджет да може да финансира всички тези инициативи. Продължаваме и битката с данъчните измами.”
Един от основните приоритети на еврепоейската левица остава зелената икономика , обърна внимание Станишев. Той настоя, че не бива да се допуска мораториум върху климатичния преход, че, напротив, прогресивните сили трябва да използват тази криза, за да наложат нов вид икономика и нов вид общества.
Председателят на ПЕС също така изтъкна, че върховенството на закона и свободата са фундаментални принципи за европейската левица и „тук няма място за преговори”. „Трябва да защитим и отстояваме демокрацията и опазването на човешките права както вътре, така и извън рамките на ЕС“, каза Станишев.
„Вирусът не прави разлика между хората. Тогава защо уязвимата част от обществото е по-засегната? Защо бедните платиха цената? Вирусът няма как да дискриминира, но обществото го прави. Ако погледнем предизвикателствата пред Европа – климатичната криза, пандемията, икономическите предизвикателства – всички те засягат класически теми от сърцето на социалдемокрацията. А именно – преразпределението на ресурси, които в момента отиват в ръцете на малка група хора. Въпросът, чийто отговор трябва да намерим, е как да организираме обществото по такъв начин, че всеки да има равен шанс за достъп до тези ресурси.”, посочи изпълнителният вицепрезидент на ЕК Франс Тимерманс.
„Това може да стане само с план за излизане от тази криза по справедлив начин. Най-големият риск е, виждайки последиците от пандемията върху икономиката, дали ще имаме политическата смелост? Смелост да мобилизираме усилия и достатъчно средства, достатъчно бързо, за да инвестираме в икономиката на бъдещето. Рискът е да хвърлим пари в миналото”, отбеляза Тимерманс.
В продължение на думите му, европейският комисар за сближаване и реформи Елиза Ферейра заяви: „В тази криза трябва да видим и възможност. Преди нея виждахме бъдещето на икономиката зелено и цифрово. Въпреки, че пострадахме много, днес тази визия е още по-актуална. В началото ЕК реагира бързо и позволи на държавите-членки да пренасочат средства от кохезионната политика в помощ на най-засегнатите сектори, на малките и средни предприятия. Сега е време за дългосрочните мерки. Предложеният от Комисията план за възстановяване в голяма степен е повлиян от натиска на социалистите. Важно е да не губим от поглед целта за сближаване между регионите и държавите, защото все още има сегменти от обществото, които просперират и се възстановяват по-бързо, и такива, които изостават. За тази цел ще разчитаме много на местните и регионални власти да се възползват от новите възможности, които Планът за възстановяване ще даде“.
„Враговете на солидарността и ЕС използват пандемията, за да прокарат националистки анти-ЕС идеи.”, предупреди председателят на групата на социалистите и демократите в ЕП Ираче Гарсия и посочи, че кризата не трябва да бъде използвана като извинение за отлагане на важни реформи в Съюза, които благодарение на усилията на лявото политическо семейство са част от работната програма на ЕК. „Настояваме за цялостна Стратегия за борба с бедността, която да помогне на най-уязвимата част от обществото. Не може да отложим прилагането на Детска гаранция, както и на Презастрахователната схема за безработица. Трябва да преосмислим и обхвата на Младежката гаранция, защото кризата ще има сериозен отпечатък върху работни места в Европа. Не можем да пренебрегнем с лека ръка поколението с най-много умения в нашата история.”, коментира Ираче Гарсия.
Пол Манет, лидер на франкофонската социалистическа партия в Белгия и дългогодишен кмет на Шарлероа също акцентира върху необходимостта от борба с бедността. Той посочи, че в момента 118 млн. души в Европа са в риск от бедност, от които 28 млн. деца, и именно най-бедните са засегнати най-силно от кризата. Според него за това са необходими усилия на местно, регионално, национално и европейско ниво, но инициативите на ЕС са най-големият двигател за промяна. Той даде пример с неговия регион, който е преживял голям икономически спад след залеза на тежките индустрии, развити там, и е започнал да се възстановява благодарение на европейските фондове и програми за сближаване.
„Това, което научих от финансовата и от настоящата криза е, че икономиката не зависи от олигарсите. Mилиардерите не могат да поддържат икономиките. Високоплатените футболисти нямат никакво значение за истинската икономика. Спомням си как в пика на пандемията попитаха един учен защо толкова се бавят с ваксината, а той предложи на журналистите да се обърнат към футболистите на „Реал Мадрид“, защото в крайна сметка „на тях плащате много повече, отколкото на нас“. Това, на което ни научи кризата е колко ценни сме ние, работещите хора в създаването и поддържането на европейската икономика. Затова сега трябва да имаме куража да изградим нова зелена икономика“, посочи Ан Петифор, политически изследовател по макроикономика – PRIME.
„Бих искал да насоча вниманието към здравето и безопасността на работното място.“, посочи Пел Хилмерсон, зам. генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите. “COVID-19 не е проблем само на общественото здраве, но и на здравето на работното място. И ако се провалим да осигурим безопасни условия на труд на всеки работник, то ще бъде изключително трудно да се възстановим от тази криза. За съжаление, след последната криза страните-членки наложиха сериозни орязвания на публични средства, което тежко засегна трудовите инспекции. Така ЕС изтри здравето и безопасността на работното място от политическия дневен ред. Трябва да се поучим от тези грешки. ЕК предприема важни стъпки като изработването на конкретни насоки за връщане на работа след кризата. Но това е само началото. Настояваме ЕК да включи COVID-19 в европейския график на заболяванията на работното място. Нуждаем се и от нова и амбициозна европейска стратегия за безопасност и здраве, не само по отношение на пандемии, но и на фатални и други трудови инциденти. COVID-19 засегна сериозно и психичното здраве на работниците, най-вече на здравните. Затова ще настояваме както за повече инвестиции в опазване на психичното здраве на работното място, така и за нова европейска директива. Кризата разкри и някои ужасяващи и отблъскващи условия на труд на много трансгранични работници, което ги превръща в лесна мишена за вируса. Такъв е случаят, който нашумя през последните дни в Германия, където над 1500 работници в месокомбинат, основно от България и Румъния, се оказаха заразени. Страните-членки трябва да осигурят здравето и безопасността на работниците, адекватна подкрепа за трудовите инспектори, както и засилване на ролята на профсъюзите.“
Деймиън Силвер, директор на Американската трудова федерация и Конгреса на индустриалните организации бе категоричен, че трябва да научим три урока от кризата: „Първият, вирусът се храни от неолиберализма. Видяхме колко много работници нямат платена отпуска по болест, имаха и сериозни проблеми със здравното застраховане. Вторият, независимо от политическия режим, бяхме свидетели как работещите хора във всички държави реагираха с изключителна солидарност. Работещите в магазини за хранителни стоки, медицинските работници – с риск за живота си, а мнозина дори загубиха живота си, докато помагаха на други. Третият, в много държави, за съжаление, структурният расизъм е определящ за това кой ще живее и кой ще умре. Кой ще се разболее, кой ще загуби работата си и кой бизнес няма да оцелее. Отговорът на кризата както краткосрочно, така и дългосрочно трябва да има предвид тези уроци. Да отговорим широкомащабно, не с орязвания, а с инвестиции и то зелени инвестиции. Еврооблигациите са много добра стъпка в тази посока. Стана ясно, че не можем да се справим с подобни криза без силна демократична държава. И най-важното за мен е да подсилим социалната солидарност. Няма как да се справим с климатичната криза или с COVID-19, ако гласът на работещите хора не се чува все по-силно и ясно.“
About The Author
