На състоялите се в неделя парламентарни избори в Сърбия убедителна победа с около 63-64% от гласовете спечели Сръбската прогресивна партия (СПП) на президента Александър Вучич. Тя ще разполага с над две трети от местата в Скупщината в Белград и така ще може да контролира приемането на практически всякакви решения, включително и по въпроса за Косово. Вучич нарече победата „страшно убедителна”, съобщава кореспондентът за Балканите на руския вестник „Коммерсантъ” Генадий Сисоев.
Това действително са най-добрите резултати за умерено националистическата СПП, откакто тя дойде на власт през 2012 г. – сега тя получава 189 депутати от общо 250. В парламента влизат още партниращата на СПП във властта Социалистическа партия, донякъде опозиционната „Победа за Сърбия”, както и няколко представители на националните малцинства.
Парламентарните избори трябваше да се състоят още през април, но заради епидемията от коронавирус бяха отложени. В началото на май президентът насрочи гласуването за 21 юни, макар че Сърбия е далеч от победата над коронавируса. И сега там всекидневно се установяват по няколко десетки нови случаи на заразяване. Според мнението на някои сръбски специалисти по време на предизборната кампания съзнателно са били занижавани данните за мащабите на епидемията в страната.
Заради здравната обстановка, а и заради бойкота от страна на голяма част от опозицията, процентът на гласувалите в неделя не е висок – около 48-49%.
Полученото убедително мнозинство на СПП сега ще ѝ позволи да прокара в парламента практически всякакво решение, включително и по проблема с Косово. В преамбюла на конституцията все още е записано, че „Косово и Метохия са съставна част на Сърбия”, макар че тази област още през 2008 г. обяви своята независимост и вече е призната от около сто държави.
Много от експертите балканисти смятат, че задължително условие за нормализацията на отношенията между Белград и Прищина, за което настоява Западът, трябва да стане промяната на сръбската конституция и премахването от нейния преамбюл на формулировката за Косово. Сега една такава поправка – както и всяка друга – вече е в ръцете на пропрезидентското мнозинство.
Президентът Вучич започва „косовски маратон” незабавно след изборите. Още в понеделник той се среща в Белград с представителя на ЕС за Косово Мирослав Лайчак. В сряда ще обсъди косовския проблем по време на преговорите си с президента на Руската федерация Владимир Путин в Москва. А в края на седмицата Александър Вучич лети за Вашингтон за среща с косовските ръководители, с президента на САЩ Доналд Тръмп и със специалния му представител за Косово Ричард Гренел. Резултатите от този „маратон” ще изяснят и конкретните решения, които скоро ще се внасят за гласуване в парламента на Сърбия.
Същевременно обаче положението, в което се оказва сега президентът на Сърбия, наподобява онова, което в шахмата се нарича цунгцванг – когато всеки ход води до влошаване на нещата, писа ден по рано също в своя кореспонденция за „Коммерсантъ” Генадий Сисоев. Журналистът рисува следната картина: ако Александър Вучич се склони към позицията на Русия, ще се скара със САЩ и ЕС. Ако отстъпи пред увещанията и натиска на Вашингтон – ще загуби партньорството с Москва. Еднозначното залагане върху ЕС пък би се превърнало най-малкото в сериозно разочарование и за САЩ, и за Русия.
Изборът на Вучич по косовския проблем поставя под въпрос не само отношенията му с големите световни играчи, но и собственото му политическо бъдеще. Идването на партията му на власт през 2012 г., когато президент стана наставникът му Томислав Николич, а самият Вучич зае поста на първи вицепремиер, бе възможно до голяма степен благодарение на подкрепата отвън. Брюксел тогава даже поздрави кандидата на СПП за победата още преди публикуването на официалните резултати. Логиката на тази поддръжка беше проста. На Запад прецениха, че нормализацията на отношенията с Косово (всъщност – признаването на независимостта му), е по силите само на умерените сръбски националисти. Затова през всичките тези години Западът подкрепяше и Вучич, и партията му, независимо от очевидния им авторитаризъм.
На този фон президентът на Сърбия реши още повече да засили позициите си, разигравайки ту европейската, ту руската карта, без да обръща внимание на предупрежденията, че е неудобно и рисковано да седи едновременно на два стола. Че придърпа дори и трети – китайски.
Ще намери ли той пак печеливши луфтове в лавирането между противоречащите си позиции на тези сили? Засега тактиката му очевидно работи поне на вътрешен терен, съдейки по резултатите от парламентарните избори.
About The Author
