Около 4 часа на 22 юни 1941 г. армията на нацистка Германия прегазва границата на Съветския съюз и нахлува на негова територия. Хитлеристката авиация подлага на жестоки бомбардировки Житомир, Киев, Минск, Каунас, Севастопол и много други съветски градове.
В своя подборка от малко известни снимки от първия ден на Великата Отечествена в. „Известия” припомня онова гранично време между отишлия си мир и връхлетялата война.
В ранни зори на Червения площад в Москва цари пълен покой. Още никой не знае, че е започнала страшна война. Но много скоро Политбюро на управляващата Всеруска комунистическа партия (болшевики) е известено за случващото се и се събира по спешност, за да вземе решения за мерките за отблъскване на агресията.
Наред с другото се обсъжда и обръщение към народа, което да се прочете по радиото. Всички са убедени, че това ще бъде направено от вожда Йосиф Сталин, като той призове народа да се вдигне за защита на родината.
Сталин обаче отказва, мотивирайки се, че обстановката още не е ясна от политическа гледна точка, и настоява обръщението да бъде направено от комисаря по външните работи Молотов.
Докато в Кремъл умуват, жителите на Москва още продължават мирния си живот. Питомците на детски градини и летни занимални към начални училища се разхождат спокойно из града с учителките си, които ги водят по басейни и физкултурни занимания.
Молотов чете обръщението в 12.15 ч., като преди това по радиото неколкократно е отправен анонс към гражданите да очакват важно правителствено съобщение. Хората се събират край радиоточките по предприятия и по улици. Мнозина ридаят, слушайки Молотов. Последните му думи са: „Нашето дело е право. Врагът ще бъде разбит. Победата ще е наша”.
Радиогласът, от който през предстоящите четири години жестока война съветските граждани ще научават новините от фронта и от който ще бъдат вдъхновявани за всеотдайни сражения и трудови усилия, е на легендарния говорител Юрий Левитан. Хитлер го смятал за един от най-омразните си врагове.
Във военните комисариати още на 22 юни започват да се трупат опашки от доброволци, желаещи за се запишат в Червената армия, за да бранят родината си.
В народното опълчение се записват и много жени. При отбраната на Москва по-късно женското участие се оказва решаващо за много дейности, включително и за нощните дежурства на ПВО по покривите на столицата – за наблюдение на небето и навременно предупреждение за идещи вражески самолети.
Още след първите германски бомбардировки от много села в западните части на Съветския съюз тръгват колони с бежанци, предимно жени и деца, опитващи се да спасят и домашните си животни.
Не само медици, но и колхозници се хвърлят да помагат на първите ранени в сражения съветски бойци.
Ожесточени боеве се водят още в първия ден на войната в тогавашната Молдовска съветска република.
На 23 юни е обявена обща мобилизация. За първите 8 дни на войната призовки за армията получават над 5 милиона души.
Първите влакови композиции потеглят към фронта с песни и танци – бойците искрено вярват, че бързо и лесно ще разбият врага. Още никой не подозира какви неимоверни жертви и усилия ще изисква започналата война.
Дежурствата на ПВО по покривите на Москва започват още на 22 юни вечерта, когато небето над града започва постоянно да се осветява от прожектори. Първата хитлеристка бомбардировка над съветската столица е осъществена месец по-късно. Зенитната артилерия и изтребителите на съветската ПВО свалят 22 хитлеристки самолета над Москва.
На 24 юни във вестник „Известия” е публикувано стихотворението на Василий Лебедев-Кумач „Свещена война”. Прочита го ръководителят на известния ансамбъл за песни и танци на Червената армия – Александър Александров. И още същия ден написва музика към текста. Така се ражда легендарната песен, известна и с първата си строфа – „Вставай, страна огромная…”
За първи път тя е изпълнена от ансамбъла на 26 юни – при изпращането на поредните военни ешелони към фронта от Белоруската гара в Москва. Ансамбълът е строен и пее направо на перона. Песента има огромна зареждаща сила и веднага става емблема на Великата Отечествена война. Много ветерани нееднократно са споделяли през годините, че тя им е давала много силен импулс в битките. Самият композитор Александров я е сравнявал с мощно оръжие.
И до днес тя не оставя никого равнодушен, съхранявайки жива паметта за онези 27 милиона съветски хора, дали живота си, за да надвият чудовището на нацизма и да върнат на човечеството мира.
About The Author
