Когато на 30 април т.г. Виетнам празнуваше 45-годишнината от превземането на Сайгон и края на дългата война за своята независимост, тържествата бяха предимно онлайн, а малкото физически прояви се ограничаваха до не повече от 30 участници. Всичко това бе част от изключително строгите мерки, въведени в страната за борба с коронавирусната пандемия. Още тогава те вече бяха дали видимо позитивен резултат – крайно редуциран брой на заболелите, които по онова време бяха малко над 250 души, и нито един починал.
Днес, на 19 май, Виетнам отново има голям празник – отбелязват се 130 години от рождението на бащата на независимостта Хо Ши Мин, най-изтъкнатия и искрено обичан национален герой. Но този път тържествата, тръгнали още от предходните дни, вече са с масови. Централната проява бе официалното честване в Ханой с участието на висши партийни и държавни дейци.
Иначе повечето от колоритните концерти са на открито за всеки случай. Все още част от ограничителните мерки важат. Като цяло обаче има вече значително разхлабване в строгия карантинен режим. Върви постепенен преход към нормализация на живота – разбира се, с неизменните предупреждения на властите, че населението трябва да свикне да живее с вируса и постоянно да се предпазва.
Все пак всичко сочи, че Виетнам, известен в историята като „победителят на три империи”, надвил в различни войни Япония, Франция и САЩ, очевидно може да се смята и за победител на Covid-19. И да поднесе на „чичо Хо” за 130-ия му рожден ден този впечатляващ подарък.
Последните официални данни са, че от 33 дни насам във Виетнам не е регистриран нито един нов заразен с коронавирус. Болните в момента са 324 души, като от тях 182-ма са прихванали инфекцията отвън, а 302-ма се намират на болнично лечение. 263-ма от досегашните пациенти от началото на извънредните мерки, започнали да се прилагат в страната още веднага след оповестяването на коронакризата в китайския град Ухан през януари, са излекувани, което прави 81 процента от всички заболели.
Под здравен мониторинг или карантина понастоящем са 11 326 души, които са били контактни с носители на вируса. От тях 8929 са под наблюдение в специализирани и охранявани диспансери.
Все още няма нито един починал от Covid-19. Единственият критичен случай, за който лекарите не дават позитивни прогнози, е на намиращ се на лечение в клиниката за тропически болести в град Хо Ши Мин британски гражданин, пристигнал в страната вече заразен и известен като пациент № 91. За него бе съобщавано в световните медии, че медиците обмислят да му трансплантират бял дроб, тъй като и двата негови са тежко увредени. Но засега не е взето решение по въпроса.
Още през април, когато вече стана ясно, че контролът над коронавируса на национално ниво е установен, а много местни предприятия се преориентираха към спешно производство на санитарни предпазни материали, Виетнам започна да изпраща големи партиди от тях на други държави – включително на САЩ, Русия, Япония, ЕС и др.
Не бе пропусната и България – страната ни досега на три пъти е получавала такива виетнамски доставки като жест на важна подкрепа.
В момента виетнамски производители пускат по 7 милиона платнени маски и по 5,72 милиона хирургически маски всекидневно. А най-голямата частна виетнамска корпорация Vingroup преоборудва фабриките си за автомобили и смартфони и стартира производството в тях на белодробни вентилатори – по 55 000 на месец.
Успехите на Виетнам в битката с Covid-19 правят силно впечатление на международно ниво, те бяха отбелязани и от Световната здравна организация. Всички се питат каква е виетнамската рецепта за справяне с тежката ситуация.
В свой подробен анализ американският The Nation припомня не само много бързата реакция на виетнамските власти, затворили границата и контактите с Китай още до края на януари и обявили най-строга карантина още при шестия установен болен, но и друг важен елемент – психологическата нагласа на населението, както и опитът на здравната система и на властите от справянето с едно предишно сходно изпитание, каквото бе епидемията от SARS през 2003 г. Виетнам бе засегнат и от нея, но тогава също реагира много бързо и се справи добре. А у хората се наложи навикът да ходят постоянно и масово с маски, включително и на улицата, както и дисциплинирано да спазват указанията на властите.
При сегашната пандемия Виетнам следеше много внимателно обстановката в Ухан още от първата обявена там смърт от коронавирус на 11 януари. Незабавно беше затегнат граничният и летищният контрол. Само 4 дни по-късно, когато в цялата китайска провинция Хубей имаше още само 27 случая, виетнамски служители провеждат подробни консултации със СЗО и инструктират за специално внимание и за предпазни мерки своите национални центрове за контрол над заболяванията.
Първите шест случая на Covid-19 на виетнамска територия, установени веднага от съответно подготвените здравни власти, са на петима пристигнали през януари китайци и на един служител в хотел, в който са отседнали трима от тях. Незабавно са проследени всички техни контакти и контактните лица са поставени под карантина. На 31 януари е задействан „Национален ръководен комитет за предотвратяване и контрол на Covid-19” начело с вицепремиера Ву Дук Дам.
Затваря се окончателно границата с Китай, спират полетите. Разпуснати са училищата и университетите. А когато в малко селище край Ханой се появяват нови случаи, то цялото е поставено под най-строга карантина с военна охрана.
На всички виетнамци е препоръчано да инсталират специално приложение на мобилните си телефони, чрез което могат да следят здравословното си състояние чрез дистанционно предаване на данни на наблюдаващи лекари. Разгръща се и креативна разяснителна кампания по телевизията и в социалните мрежи.
За контрол над прилаганите ограничителни мерки са мобилизирани не само силите за сигурност и армията, но и пословичният боен дух на виетнамците. В обръщенията си по повод битката с Covid-19 премиерът Нгуен Шуан Фук още от самото начало на кризата използва военния термин „офанзива”, будейки асоциации с виетнамските победи от миналото над всякакви агресори. Призивът е всяко предприятие, всеки квартал да се превърнат в „бастиони срещу епидемията”.
Мобилизацията дава резултат и до края на февруари всички първоначално установени 16 случая на заболели с източник на заразата от Китай приключват с благополучното им излекуване. Впрочем, още тогава по света обръщат внимание на виетнамския феномен с овладяване на кризата и започват да се вглеждат в опита на страната.
Но на 6 март идва „европейският внос” – в болница в Ханой с тежки симптоми е приета млада виетнамка, обикаляла из Лондон, Париж и Ломбардия. Тя развива симптомите на петия ден сред завръщането си. А дотогава вече е контактувала с много хора – вероятно стотици.
Започва нова мобилизация за издирване и изолиране на всички контактни лица. Затворени са всички туристически обекти, ограничава се жп транспортът между Ханой и южния мегаполис град Хо Ши Мин. След 20 март болните надхвърлят 100 души и тогава властите спират достъпа на всички чужденци в страната с изключение на дипломатите и държавни служители, спират и всички самолетни полети. Затворени са кафенета, ресторанти, клубове, кина, салони за масажи и т.н. Всеки, напускащ столицата, оформила се като епицентър на заразата, е поставян под 14-дневна карантина в населения пункт, където пристига. Особено рисковите контактни лица, общували със заразени, са поставяни в изолация в строго охранявани диспансери.
Интересното е, че в резултат на внимателното наблюдение и съпоставката на данните, различните провинции и райони на страната са разделени на различна степен рисковост. И съответно мерките на едни места са по-строги, на други по-меки. В град Хо Ши Мин, например, чиито болници приеха още първите заразени китайци, неспазването на ограниченията води до тежки санкции. Ако се установи че лице, което не е носило маска, е заразило друг човек с опасна болест (не само Covid-19), то може да бъде осъдено на до 12 години затвор.
Всички, запознавали се с виетнамския опит, твърдят, че огромното мнозинство от гражданите са следвали стриктно ограничителните мерки и са подкрепяли усилията на властите за преборване на Covid-19. Разбира се, имало е и недоволни, но негативните им реакции не са имали обществена подкрепа.
Както сочи в публикацията си The Nation, не липсват и обвинения, че съобщенията за виетнамските успехи са недостоверни, че властите укриват данни, че не се съобщава истинският брой на заразените и болните.
Изданието споменава и един от поводите за подобни твърдения – отбиването на американския самолетеносач „Теодор Рузвелт” във виетнамското пристанище Да Нанг, след което сред моряците на борда били установени случаи на инфектирани с коронавирус. Оттам и изводът, че вероятно градът е бил „пламнал”, но властите не съобщавали. Само че според автора на статията в The Nation Джордж Блек обяснението за заразяването на американските военнослужещи е по-логично да се търси във факта, че те били отседнали в същия хотел в Да Нанг, в който и двамата британски туристи, донесли със себе си вируса от Лондон. Авторът добавя, че на установените 40 виетнамци, контактували с американските гости, са направени тестове и те са били отрицателни.
Джордж Блек цитира и свой разговор с американския професор Тод Полак, който ръководи съвместна американско-виетнамска здравна програма във филиал в Ханой на Харвардската Медицинска школа. Полак казва: „Не виждам причина да не се доверявам на информацията, която излиза от правителството в момента. Реакцията на Виетнам беше бърза и решителна. Ако епидемията беше много по-голяма, отколкото се съобщава официално, щяхме да видим доказателствата в увеличени посещения в спешните отделения и в приеманите в болниците. Но не виждаме нищо такова.”
От 16 април насам няма нито един нов регистриран случай на виетнамска територия. Това позволява от 22 април да започне постепенно отслабване в строгостта на мерките. Още тогава премиерът Нгуен Шуан Фук подчертава, че преходът към нормализация не бива да притъпява предпазните усилия на гражданите, на обществото и на държавата. Той набляга: „Не бива да допускаме нито една грешка, за да не се върне пак болестта в страната ни”.
И това не са само думи. Въпреки благоприятната обстановка сега, виетнамските власти вече са се подготвили и за евентуална втора вълна на коронавируса. Освен веднага пренастроените производства (при това много от тях са в частни ръце, а предприемачите гледат като на свой патриотичен дълг да спомагат в общата битка), налице са и усилени инвестиции в изграждане на нови специализирани болници. Една от тях вече е готова в град Хо Ши Мин. Тя разполага с 300 легла и с 10 стаи за обдишвания, снабдени с необходимите въздушни филтри и апарати.
Няма съмнение, че легендарният „чичо Хо”, извел народа си до толкова важни военни и морални победи навремето, сега също би могъл да се гордее с постиженията на офанзивата срещу коронавируса.
Роден на 19 май 1890 г., Хо Ши Мин е не само вдъхновител, идеолог и ръководител на националноосвободителната борба в родината си, но и олицетворение на типичния виетнамски характер. Той е отворен към света и другите култури (прекарал е голяма част от живота си в Европа, Америка, СССР, Китай и други азиатски страни, владее няколко езика), пословично скромен (дори и като президент живее в дървена къщичка в градината зад президентския дворец) и надарен с поетичен талант (стиховете от неговия „Затворнически дневник” вдъхновяват последователите му в битките за национална независимост).
Дело на живота му е освобождаването на Виетнам от всякакви чужди поробители и агресори и обединяването на разделената от геополитически игри родина. Уви, не дочаква победата на 30 април 1975 г. – умира навръх националния празник 2 септември, Деня на независимостта, през 1969 г. В негова памет след обединението на Виетнам през 1976-та някогашният Сайгон започва да се нарича град Хо Ши Мин.
Личността на „чичо Хо”, който е гостувал и в България през 1957 г., вдъхновява много борци за свобода и независимост по света. Къде ли не му посвещават песни и стихове.
В навечерието на честването на 100-годишнината от рождението му през 1990 г. ЮНЕСКО подготвя специална международна програма за отбелязване юбилея, отдавайки почит както на политическата му и морална роля, така и на поетичното му творчество – лаконично, образно и експресивно.
Струва си да цитираме един откъс от неговия „Затворнически дневник”, писан по време на митарствата му като арестант в Китай в периода 1942-1943 г. Тогава постоянно го прехвърлят от затвор на затвор, с дълги и изтощителни преходи пеша, под постоянен физически и психически тормоз. Ето една част от чувствата му в онзи тежък период, увековечен в „Затворнически дневник” и подготвил виетнамския път през историята:
Сутрешен преход
Изкукурига петелът насън,
Но още е нощ и волен не съм.
Мигат звездите есенни,
светлинката им крехка песен е.
Дойдоха за мен по тъмно,
Поведоха ме нанейде безмълвно,
И само вятърът плющеше,
И само от вятъра ме тресеше.
Но разреди се бързо тъмата,
Зарозовя просторът в зората.
Утрото стопли затворника,
Стихове бликнаха у поборника.
***
Дори окован, не се давам,
Птича песен планинска долавям.
Не важат тирански забрани.
Зове ме пътят, бъдното изгрява.
About The Author
