Ефективната ваксина срещу covid-19, ако изобщо се появи такава, трябва да бъде считана за обществено благо, до което всички да имат равен достъп. Всички континенти освен Антарктида са засегнати от заболяването.
Но комбинацията от егоизма на отделните държави и натиска на фармацевтичната индустрия да излезе на печалба вече предизвиква геополитически боричкания кой пръв да получи достъп до ваксината. Това е напомняне, че ползите от разработката на лекарства не се разделят по равно – и че е крайно време системата да бъде преосмислена.
Френското правителство вече дърпа за ушите водещия национален производител на лекарства Sanofi, след като компанията намекна, че САЩ – а не Европа – ще получат приоритетен достъп до разработваната от нея ваксина, ако тя се окаже успешна. Според главния изпълнителен директор Пол Хъдсън причината за това е, че САЩ първи са допринесли финансово за проекта. Той веднага получи отговор от френското икономическо министерство, че това е „неприемливо“. Директорът на операциите на Sanofi във Франция се опита да успокои напрежението с обещания, че евентуалната ефективна ваксина „ще е достъпна за всички“. Развихрилият се дебат обаче продължава, като президентът Еманюел Макрон възнамерява да проведе среща с представители на компанията, за да се обсъди проблема. Подобни неща се случват и другаде – AstraZeneca например приоритизира Обединеното кралство в своя проект за ваксина за Sovid-19.
На повърхността позицията на Sanofi изглежда логична. Разходите за разработка на една ваксина варират между 500 млн. и 1 млрд. долара според някои изследвания. Ако данъкоплатците в САЩ са готови да поемат сметката, не им ли се полагат някои от наградите? Производителите на лекарства знаят, че това е ваксина, която ще трябва да се продава на едро и не на прекомерно висока цена. Johnson & Johnson например заявява, че планира да продава ваксината, която разработва, на цена от около 10 евро. Като се има предвид, че така или иначе ще е нужна някаква приоритизация, докато производството достигне необходимите милиони дози, защо да не се започне с доставки за тези, които са финансирали съответния проект?
Позицията на официален Париж обаче също има логика. Ваксината на Sanofi не се разработва във вакуум. Компанията се възползва от европейските си акционери, служители, производствени съоръжения и не на последно място – от данъчни облекчения. Струва си да се отбележи, че Франция се нарежда на второ място по размер на държавна подкрепа за изследвания и разработки като дял от БВП според класацията на ОИСР. Париж отделя 0.4% от БВП за това перо спрямо 0.2% в САЩ, които се нареждат на десето място по този показател. Това се дължи основно на данъчни схеми за стимулиране, които позволяват на компании като Sanofi да си спестяват по около 150 млн. евро годишно. Френските данъкоплатци с право могат да поискат това да се взема предвид.
Но просто да се набива канчето на компании като Sanofi няма да е устойчиво решение. Има риск стремежът на държавите да излязат на първа линия да доведе до друг тип ваксинна търговска война, минаваща по националните граници. Това ще бъде истинска подигравка с призива на Световната здравна организация на ваксините да се гледа като на споделено обществено благо. Избухналите скандали между европейски държави за маски и медицинско оборудване вече показаха колко вредно може да е това отношение. Ако Франция първа разработи успешна ваксина, ще имат ли Италия или Гърция същия достъп до нея?
Би било по-продуктивно за европейските държави да работят заедно за поемане на финансовия риск от разработването на ваксини. След това биха могли и да разпределят ползите по-равномерно. Няма причина 27-те членки на Европейския съюз да не могат да организират своя версия на действащата в САЩ Биомедицинска служба за изследвания и разработки и да осигурят финансиране, сравнимо с идващото то дълбоките джобове на администрацията на Тръмп. В ЕС вече има добри примери за такова сътрудничество в набирането на средства за разработка на ваксини. Друг скорошен пример са организираните съвместни поръчки за медицинско оборудване.
Колкото по-широко е това сътрудничество, толкова по-голям е шансът държавите да могат да принудят големите фармацевтични компании да работят в интерес на обществото. От десетилетия производителите на лекарства се фокусират върху гарантиращите висока доходност защитени с патенти нови лечения. Това често е в противоречие с нуждите на хората в развиващите се страни. Няколко нови организации се опитват да противодействат на тези тенденции. Подкрепяният от ООН Medicine Patent Pool например издава лицензи за производството на генерични версии на патентовани лекарства за ХИВ на по-ниска цена. Коалиция за иновации за подготовка за епидемии координира междудържавно сътрудничество за разработка на ваксини.
Пандемията извади наяве множество проблеми във фармацевтичните вериги за доставка – от прекомерната зависимост от производствената база в няколко развиващи се пазари до липсата на интерес към потенциално нерентабилните разработки на ваксини. Сегашната ситуация обаче отваря възможности да се гарантира, че животоспасяващите лекарства ще получават нужното финансиране, и че хората по цял свят – не само данъкоплатците във Франция или САЩ – ще имат по-добър достъп до тях.
About The Author
