Турският музикант Ибрахим Гьокчек почина в края на миналата седмица след продължила почти цялата година гладна стачка. 41-годишният Гьокчек протестираше с искане за премахване на забраната за концерти на неговата група „Йорум“ и освобождаване на намиращите се в затвора нейни членове, включително съпругата му Султан.
На 5 май, след 323 дни гладуване, Гьокчек прекрати протеста си, след като турските власти се съгласиха да разговарят с групата за разрешаване на концертна дейност. Два дни по-късно обаче той почина в интензивното отделение на болница в Истанбул.
Басистът Гьокчек е вторият член на забранената от турските власти лява група Йорум, който умира в резултат на протестна гладна стачка. 28-годишната певица Хелин Бьолек издъхна на 3 април след 288 дни гладуване. Предприемащите гладни стачки в Турция традиционно отказват храна, но поемат течности и витамини, за да удължат протеста си.
„Груп Йорум“ е сформирана в Истанбул през 1985 г. Групата няма постоянен състав, като през десетилетията в нея са участвали десетки музиканти. Йорум е известна с песните си на турски и кюрдски език, критикуващи капитализма, империализма, американската и турската управленска политика. След неуспешния опит за преврат срещу Реджеп Ердоган през 2016 г., членовете на групата станаха едни от многото обекти на репресии от страна на властите. Правителството твърди, че те има връзка с организацията Революционна народно-освободителна партия – фронт, която е обявена за терористична в Турция, САЩ и ЕС.
Ибрахим Гьокчек и Хелин Бьолек бяха арестувани през миналата година по време на полицейска операция срещу културния център „Идил“ в Истанбул. Бьолек бе освободена през ноември 2019 г., а Гьокчек през февруари, но и двамата продължиха гладната си стачка в подкрепа на другите двама членове на групата, останали в затвора. Гьокчек и Бьолек бяха принудително вкарани в болница на 11 март, но седмица по-късно са изписани заради отказа им да бъдат лекувани.
Адвокатът на съпругата на Гьокчек обяви, че прокурорите са отказали да я пуснат от затвора, за да присъства на погребението. Поклонението пред музиканта се превърна в протест, като полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне събралата се тълпа.
Политическите гладни стачки имат дълга история в модерна Турция, пише Guardian. Левите движения в страната започват да ги използват през 80-те години като средство за протест срещу репресиите на наложените с военен преврат правителства.
Провежданата от Партията на справедливостта и развитието агресивната разправа с опозицията през изминалото десетилетие до голяма степен е успяла да маргинализира крайнолевите движения. На фона на все по-ограничените възможности за политически изяви и протест срещу правителството, гладните стачки отново се превръщат в предпочитано средство за съпротива.
През май четирима кюрдски политици и около 3000 затворника сложиха край на 200 дневната си гладна стачка, след като властите позволиха на затворения лидер на ПКК Абдула Йоджалан да се среща с адвокатите си.
About The Author
