Първият национален експеримент с безусловен базов доход в Европа е довел до подобряване на благосъстоянието, увереността и удовлетвореността от живота на участниците, без да има значителни последствия за заетостта, показват резултатите от двугодишното изследване, проведено във Финландия.
„Получателите на базов доход са били по-задоволени от живота си и са изпитвали по-малко психическо напрежение, отколкото хората в контролната група. Те също така са имали по-позитивно възприятие за икономическото си благосъстояние“, заключава изследването, проведено от Хелзинкския университет.
Публикуването на резултатите идва на фона на опустошителните икономически последствия от кризата с коронавируса – включително растяща безработица по целия свят – което подновява интереса към схемите за базов доход.
През миналия месец испанското правителство обяви, че възнамерява „възможно най-скоро“ да започне да осигурява базов доход на около един милион от най-бедните домакинства в страната. Икономическият министър Надя Калвиньо заяви, че предвожданите от социалистите правителство се надява базовият доход да се превърне в „постоянен инструмент“.
Шотландският Първи министър Никола Стърджън заяви през миналата седмица, че икономическите последици от пандемията са я направили „много по-убедена, че безусловният базов доход е идея, чието време е дошло“. По време на великденското си обръщение папата също изрази мнение, че „може би е дошло време да се обмисли универсално базово заплащане“.
Проведеният в периода 2017-2018 г. от финландското правителство експеримент включваше изплащане на 560 евро месечно на 2000 случайно избрани безработни граждани. Условията на експеримента не включваха задължение на участниците да търсят работа, нито намаляване на плащанията, ако започнат такава.
Основната цел на експеримента бе да установи дали гарантираният приход ще окуражи хората да приемат по-често нископлатена или временна работа. Строго погледнато, схемата не представлява истински „универсален/безусловен базов доход“, тъй като включваше само ограничена група хора и изплащаната сума не е достатъчна, за да живеят без други доходи.
Финландското и други правителства разглеждат безусловния базов доход не само като потенциален способ за стимулиране на повече хора да приемат някаква форма на заетост, но и като път към редуциране на зависимостта от държавата и свиване на социалните разходи. Идеята започна да набира популярност на фона на прогнозите, че автоматизацията заплашва около една трета от съществуващите работни места.
След провеждането на дълбочинни интервюта с участниците в експеримента, изследователите са заключили, че макар да има значителни различия в преживяванията на отделите хора, като цяло те са били по-удовлетворени от живота си и са усещали по-малко психическо напрежение, депресия, тъга и самота, отколкото контролната група. При участниците в експеримента също така е отчетено по-силно чувство за самостоятелност, финансова сигурност и увереност в бъдещето.
Изследователите също така отчитат слаб положителен ефект върху заетостта. Нивата на заетост сред получателите на базов доход се е по-подобрил малко повече, отколкото сред хората от контролната група. По време на периода ноември 2017г. – октомври 2018 г., когато са били провеждани измервания за този конкретен аспект, получателите на базов доход са увеличили броя на дните на заетост с шест. Средната продължителност на заетостта сред тях е била 78 дни, в сравнение със 73 при контролната група. Интерпретациите на ефекта върху заетостта обаче се усложняват от това, че в началото на 2018 г. са били въведени по-строги критерии за получаване на обезщетения за безработица, което се е отразило асиметрично на двете групи.
Отчетеният положителен ефект при заетостта е бил видим най-вече в определени категории като семействата с деца. „Някои от хората заявяват, че базовият доход не е имал никакъв ефект върху продуктивността им, тъй като все още не са можели да си намерят работа в областта, за която са обучени. Други обаче отчитат, че базовият доход ги е направил по-склонни да приемат нископлатени работни места, които иначе биха избягвали“, коментира пред Guardian ръководителят на изследването проф. Хелена Бломберг-Крол. Резултатите обаче не са еднопосочни. „Някои казват, че базовият доход им е позволил да се върнат към живота, който са водели преди да станат безработни, а според други това им е дало възможност да отказват нископлатени и несигурни работни места, и по този начин е засилило усещането им за автономност“, добавя тя.
Схемата също така е създала пред някои от участниците „възможност да се опитат да осъществят мечтите си“. „Хора със свободни професии, артисти и предприемачи имат по-положително мнение за ефектите от базовия доход, тъй като го виждат като възможност да започнат собствен бизнес“, отбелязва Бломберг-Крол.
Гарантираният доход също така е окуражил някои от участниците да се ангажират повече с обществена дейност, включително доброволческа работа. „Някои от тях декларират, че базовият доход им е позволил да отделят време за грижи за семействата и съседите си“, казва друг от изследователите, Кристиян Крол. „Сигурността на базовия доход им е позволила да вършат повече смислени дейности, тъй като се е създало усещане за легитимност на онзи тип работа, свързана с грижата за други хора“, добавя ученият.
Крол изтъква, че както поддръжниците, така и противниците на базовия доход могат да намерят аргументи за тезите си в резултатите от изследването. „През първата част на 2020 г. обаче всички разбрахме, че несигурността не е добър начин на живот. Макар базовият доход да не може да реши всичките ни здравни и социални проблеми, определено има основи за дискусия дали той трябва да бъде част от решението във времена на икономически затруднения“, заявява Крол.
About The Author
