Двата месеца на карантини и социално дистанциране провокираха много конспиративни теории за опасности свързани с 5g мрежи, ваксини, Бил Гейтс и Световната здравна организация. Тези конспирации разкриват нивото на недоверие в държавните и технократски елити, които на много места излизаха с противоречиви изявления и недобре обмислени мерки. Но сама по себе си простата съпротива в домашни условия на това, което идва от властите – заради подозрението, че по природа те са антихуманни – няма как да бъде полезна без съпътстваща визия за позитивни действия, служещи на обществения интерес. Състоянието на света преди кризата не беше добро, така че очакванията не трябва са за завръщане към нормалния ход на световната икономика и развитие, създали условията за разпространение на COVID-19, за климатична и природна катастрофа на планетарно ниво и за липса на храна и вода в Глобалния Юг.
Именно подобна визия на едно глобално ниво за действия, които да са в полза на масовия човек, бе формулирана в публикувания на 1 май 2020 г. “Манифест 2020 – От кражба към сигурност. Живот за всички жители на Земята”. Манифестът е средство за натиск над световните правителства и обществено мнение за мерки в полза на глобалния обществен интерес. Автор на документа е съществуващата от няколко години организация на глобалното гражданско общество “Агора на земните жители”. Агората се стреми да има универсална чувствителност и да предлага решения за проблемите на цялото човечество. Сред нейните инициативи например е създаване на световна лична карта, която да бъде издавана “без дискриминация на база гражданство и да създаде етап на конституиране на човечеството (като субект)”. Философията зад Агората, изповядвана от нейния вдъхновител, италиански икономист и преподавател по глобализация в Белгия Рикардо Петрела е, че за да има промяна в света, трябва да се води борба за нещо повече от национален или частен егоизъм, нужна е утопична идея – например да се мисли от позицията на общия интерес на човечеството и на неговия дом – Земята.
Основен призив на манифеста е да не се допусне бъдещата ваксина срещу COVID-19 да бъде частна собственост на някоя от големите фармацевтични компании, да бъде използвана, за да се експроприират големи средства от правителства и общности, която я ползват чрез продажбата ѝ, и да бъде достъпна само за богатите хора. Собствеността върху живите организми, например създадените в лаборатория ваксини, и на знанието за тях – например за гените им, би трябвало да е само обща собственост на човечеството. Затова и бъдещата ваксина срещу COVID-19 трябва да е безплатна, да принадлежи на всички и да е достъпна универсално.
“Ваксината трябва да е резултат от сътрудничеството и солидарността между учените и народите, а не да се появи след конкуренция, подобна на война, в името на печалбата и властта.
Човечеството няма нужда от война за ваксини. Няма оправдание бъдещите ваксини да бъдат частна собственост на фармацевтичните компании за поне 17-20 години. Както се знае, глобалните компании действат очевидно в интерес на собствениците на своя капитал, като произвеждат и разпространяват (чрез държавни субсидии и публични регулации) лекарства, предназначени да лекуват пациенти първо на онези, способни да платят цената, определена от самите компании. Така парите продължават да заробват здравето. Не е вярно, че науката и икономиката служат на хората. Друга са основните техни бенефициенти преди народа.
Ето защо асоциацията “Агора на земните жители”, която е активна в много страни по света (от Аржентина до Белгия, от Чили до Франция, от Бразилия до Камерун, от Квебек до Италия, Португалия, Германия, Индия…) предлага започването на транснационална кампания с цел да бъде приет глобален протокол за общ публичен патент за ваксина за COVID-19.”
Друг призив на манифеста от 1 май 2020 г. е за действия срещу неравенството и социалното изключване, които създават глад и жажда в населението на земята. Възможни мерки срещу тези негативни явления са световна програма за общи водни услуги, производство, базирано на самооуправление и на местните общности в ущърб на досегашния аутсорсинг на индустрии и сложни вериги за доставка, усилия за елиминирането на спекулативните финанси, укриването на данъци и данъчните убежища. “Трудът трябва да бъде синонимен с равенство на правата и достойнство”, обявява манифестът.
Вероятно призивите на Агората щяха да изглеждат по-интересни и реалистични, ако зад тях стоеше определена политическа, финансова и дори военна власт. Често в България се смята, че една идея има влияние, само ако може да бъде наложена със сила, а иначе е само прах на вятъра. Инициативи като манифеста на Агората обаче може би са и призив да потърсим сила и свобода вътре в себе си и в способността да назовем явленията в нашия свят с истинските им имена. Не са ли страданията на сегашния ни свят – и в социален и в личен план, провокирани от липсата на утопия и на вяра в позитивната същност на човека? Не сме ли стресирани, тревожни, притеснени, защото над нас доминира могъща и безчувствена власт с много лица – бездушна бюрокрация, доминация на печалбата в редица измерения на личните и обществените отношения, дух на конкуренция вместо сътрудничество между хора, организации и държави и т.н.?
Манифестът на Агората показва, че международните отношения могат да бъдат водени от различни ценности – не само от печалба и конкуренция, но и от сътрудничество и хуманизъм. Сигурно много хора биха искали да вярват в последното, но не виждат достатъчно убедителни доказателства, за да бъдат “наивни”. Без значение дали вярваме в утопии или в опасностите от 5g мрежи, животът ни поставя постоянно на тест. Наивността има много форми, но някои от тях дават енергия за промяна, докато други провокират спасение чрез оттегляне от света и затваряне в нашите собствени и тесни граници…
About The Author
