В категории:Свят

Демократите и медиите може да са били истинските „руски агенти“

Новопубликувана информация подсказва за комичен обрат – че самата конспиративна теория за руската намеса в САЩ може да е била част от руска дезинформационна кампания 

Някои от неправдоподобните клюки в досието на Кристофър Стийл може да се окажат подхвърлени от руското разузнаване

Бранко Маркетич, Jacobin 

Русиягейт“ винаги е представлявал фарс, но дори най-пламенните скептици не можеха да предположат колко абсурден ще стане скандалът. Последният пример за това са разсекретени наскоро бележки към доклад на Министерството на правосъдието относно разследването на ФБР за „съглашателство“ между Русия и свързани с Тръмп лица. Те включват обосновано предположение, че прословутото „досие Стийл“ само по себе си е било продукт на руска дезинформация.

Макар скандалът „Русиягейт“ да тече само от няколко години, усещането е сякаш е център на политическия живот в САЩ от десетилетия – така че нека си припомним основните моменти. Кристофър Стийл е бивш британски шпионин, работещ за Fusion GPS – базирана във Вашингтон изследователска фирма, която първоначално е била наета от консерватори, за да издирва мръсни тайни на Тръмп. След като Тръмп спечелва кандидатурата на републиканците за президент, фирмата предоставя услугите си на Националния комитет на Демократическата партия и кампанията на Хилари Клинтън, които искат да разкрият възможни връзки между милиардера и Русия.

Резултатът от тези усилия е т.нар досие Стийл – вероятно най-забележителната компилация от непотвърдени, пикантни клюки, намекващи за заговор между Тръмп и Кремъл. Сред тях бе и една особено вулгарна история, която години наред възбуждаше анти-Тръмп настроените части от естаблишмента – че Путин разполага с видеозапис на Тръмп в стая в московски хотел, в която преди това е отсядал Обама, на която се вижда как Тръмп е платил на група проститутки да уринират върху леглото като някаква форма на идиотско отмъщение срещу бившия президент.

Досието Стийл осигури свръхзаряд за дългогодишна медийна и либерална обсесия за Тръмп и Русия, в която постоянно се подхвърлях фрази като „касетата с пишкането“ и компромат. Това се усети особено силно след като Buzzfeed реши да публикува досието в цялост, макар да признаваше, че съдържащите се вътре твърдения са „непроверени и недоказуеми“ или дори напълно фалшиви – причината, поради която поне девет други медийни организации бяха отхвърлили публикуването на доклада през 2016 г.

Публикуването на досието положи основата за мащабна теория на конспирацията, развивана и разпространявана от представители на медийния и политически естаблишмент: конгресмен Адам Шиф четеше части от досието от трибуната на Конгреса, от ФБР са го цитирали, за да получат разрешение да шпионират контактите на кампанията на Тръмп, а представители на медиите периодично изпадаха в пристъпи на параноидна истерия, чийто връх вероятно бе статията от осем хиляди думи на Джонатан Чайт, в която той спекулира дали Тръмп не е руски шпионин още от времето на Горбачов.

Тази продължаваща медийна сага отклони ценно внимание и ресурси от многобройните и съвсем реални престъпления на Тръмп, накара медиите и Конгреса да преследват някакви фантоми, които са напълно ирелевантни за живота на повечето хора в САЩ, и в крайна сметка посрами допълнително същите тези институции, чиито позиции в обществото вече бяха сериозно разклатени.

С други думи, досието Стийл поглъщаше почти изцяло националния политически дебат през голяма част от първия мандат на Тръмп, когато беше от жизненоважно значения да има мобилизация за противодействие срещу атаките му към работническата класа, малцинствата и околната среда. А сега се оказва, че това досие може да е било част от реална и всъщност ефективна руска дезинформационна кампания.

„Ние забелязахме информация на екипа Crossfire Hurricane*, която те са получили от [заличено име], сочеща потенциална руска дезинформация, повлияла върху доклада на Стийл“, пише в една от бележките. Има се предвид невярното твърдение на Стийл, че адвокатът на Тръмп Майкъл Коен е пътувал до Прага, за да се срещне с кремълския си контакт по време на предизборната кампания. „[Заличено име] заявява, че няма голямо доверие в тази част от доклада на Стийл и че според оценката му въпросната част е част от руска дезинформационна кампания за очерняне на външните отношения на САЩ“, гласи още бележката.

Според доклада на правосъдното министерство, към края на февруари 2017 г. разузнаването на САЩ е научило, че неназован индивид, свързан както с Тръмп, така и с Русия, е твърдял, че медийните съобщения за пътуването на Тръмп в Москва през 2013 г. – поводът за митичната „касета с пишкане“ – са погрешни. Тези твърдения „са били продукт на инфилтрирането на човек от руското разузнаване в мрежата от източници на [заличено име], който е съставял досието за дейностите на Тръмп“, пише в доклада.

Стийл е разчитал силно на един „основен източник“, който от своя страна е разчитал на други под-източници в Русия, за да събере слуховете, от които е съставено досието. Въпросният основен източник по-късно е заявил пред ФБР, че един от неговите източници е имал връзки в руските разузнавателни служби. В доклада се посочва, че един от другите източници за досието – когото самият Стил нарича „самохвалко“ и „егоист“, склонен да разкрасява информацията – е имал „отдавнашни контакти с лица и субекти, за които се подозира, че са свързани с руското разузнаване“, като „съществуват и слухове, че той сам е бивш офицер от КГБ/ФСБ“.

Друга бележка в доклада посочва, че към юни 2017 г. във ФБР са получили информация, че един от под-източниците на Стийл е имал „контакти“ с някого в Кремъл през юни и юли предходната година. Като допълнителен сюжетен обрат, въпросният източник „е изразявал силна подкрепа за кандидата Хилари Клинтън през 2016 г.“

Разследването на Стийл изглежда е осигурило перфектна възможност за руското разузнаване на започне кампания по дезинформация. Според една от бележките в доклада на правосъдното министерство „две лица, свързани с руските разузнавателни служби, са били наясно с разследването на Стийл в началото на юли 2016 г.“ В друга бележка се споменава разузнавателна информация от юни 2017 г., според която „лице, свързано с „руски олигарх 1″ вероятно е знаело за разследването на Стийл още през юни 2016 г.“

Стийл е работел за неназования олигарх „по юридически въпроси“. Въпросният руснак също така е попаднал в санкционните списъци на САЩ заради „връзки с руски правителствени служители и с руската организирана престъпност“. Заместник директорът на Отдела за борба с тероризма на ФБР Е. Прайстап, който е одобрил разследването за връзки между Тръмп и Русия, по-късно е заявил пред правосъдното министерство, че „се предполага въпросният олигарх да е близък, много близък до Кремъл“. Оригиналният доклад на правосъдното министерство вече включваше предположения, че олигархът може да е бил част от дезинформационна кампания. Един от интервюираните агенти заявява, че връзките на Стийл с олигарха „може би означават, че Стийл е бил използван в руска „контролирана операция“ за влияние върху перцепцията (т.е. дезинформационна кампания)“.

С други думи вече има повече доказателства, че самото досие Стийл – и покрай него цялата сага, пробутвана от политическия и медиен естаблишмент в САЩ -по-скоро е представлявало инструмент за руска дезинформация, отколкото някога да е имало доказателства за някакъв мащабен заговор между Тръмп и Путин.

Нека си припомним разследването на Робърт Мълър, според което, след като Тръмп вече бил спечелил изборите, е изглеждало че „Кремъл не е разполагал със съществуващи контакти и е срещал затруднения в свързването с високопоставени официални лица около избрания президент“. Докладът на Мълър също така включва информация, че в лични разговори Путин е „говорил за трудностите, които руските власти срещат в установяването на контакт с новата администрация на Тръмп“. Същевременно разследването на ФБР предполага, че руското разузнаване е научило за усилията на Стийл и го е използвало, за да посеят конспиративна теория, която доминира политическия живот в САЩ в продължение на поне две години.

Ако това се окаже вярно, то ще е забележително по няколко причини. Преди време New York Times обвини други медии в САЩ че служат като „де факто инструмент на руското разузнаване“, само защото са отразили скандалната, но съвсем истинска информация, съдържаща се в изтеклите имейли на кампанията на Клинтън и Националния комитет на Демократическата партия. Сега обаче се оказва, че има вероятност точно тези медии и политици, които години наред обвиняваха опонентите си, да са агенти на Кремъл, сами да са обслужвали Кремъл – като са изоставили традиционните журналистически стандарти, като са всявали параноя, разделение и паника в Съединените щати чрез пробутването на налудна, необоснована теория на конспирацията, тайно дошла от руското разузнаване.

Нагледният успех на тази предполагаема операция не се дължи на съмнителния гений на Путин. Генерирането на политически хаос в САЩ през последните няколко години произхожда до голяма степен на съществуващата слабост на институциите в страната: на все по-политизираната преса, вярваща сляпо на източници в разузнаването; на политическата класа, отдавна изгубила връзка с животите на хората, на които се предполага да служи; на мощните и недосегаеми институции за „национална сигурност“, които са едновременно обсебени и ужасени от Русия – треторазредна сила, затънала в собствени кризи и конфликти.

Допълнителна ирония идва от това, че Демократическата партия и самата Клинтън, която не спира да обвинява Русия за изборната си загуба и нарича политическите си опоненти „марионетка на Путин“ и „любимец на руснаците“, може да са изиграли ключова роля. Усилията на Стийл да събира информация е можело да бъдат прекратени през май 2016 г., ако кампанията на Клинтън и ръководството на демократите не бяха решили да продължат да го финансират – давайки на руското разузнаване възможност успешно да разпространява дезинформация в САЩ

Новата информация би трябвало да накара медиите да направят преоценка, така че да не допускат същата грешка в бъдеще. Но не притаявайте дъх. С изключение на няколко съобщения в New York Times, Washington Post и CBS, тази сензационна информация не получи особено медийно внимание – освен, очаквано, в дясната преса. Медиите на естаблишмента отново и отново се доказват като готови да разпространяват дезинформация на шпионски агенции, било то национални или чуждестранни. Изглежда сякаш единственото, което можем да направим, е да чакаме следващия епизод.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар