Вместо да омекват и да вървят към солидарни компромиси, финансовите министри на страните от еврозоната, известни като Еврогрупа, задълбаха още повече различията в търсенето на средства и инструменти за преборване на коронавируса и за възстановяване на Европа от пандемията.
Проведеното виртуално заседание на Еврогрупата, оглавявана от португалския финансов министър Марио Сентено, се проточи до два часа след полунощ на 8 април, но така и не стигна до поне опити за синхронизация на позициите. Напротив, стигна се до още по-голямо раздробяване във вече очерталото се преди две седмици противопоставяне Север-Юг. Сега и тези два големи лагера се разпаднаха на подгрупи.
Неизменни остават „ястребите” – Холандия, Австрия и Финландия. Те продължават да държат най-пострадалите от офанзивата на Covid-19 страни да решават последствията от тази криза чрез заеми от Европейския механизъм за стабилност – същия, който удуши Гърция с безпощадни условия за „спасителните” кредити. При това „ястребите” не искат и да чуват за оживено обсъжданото в последните дни отпадане на такива условия при използване на механизма в сегашната обстановка. Хага, Виена и Хелзинки държат на условията в съчетание и с мониторинг за спазването им.
Германия обаче, която по-рано също се подреждаше сред „ястребите”, сега се отдръпва от тях и в унисон със своята председателка на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен започва да лансира използването на бюджета на ЕС за 2021-2027 г. като рамка за евентуален „спасителен” фонд.
В лагера на „южняците” също има размествания. Идеята на Франция за сформиране на отделен, нов фонд, фокусиран специално върху преодоляването на последствията от пандемията, вече се споделя и от Испания. Която не изключва и използването на Европейския механизъм за стабилност – но само ако условията за кредитиране чрез него отпаднат. Мадрид теоретично не се отказва и от коронабоновете, които да покриват солидарно общ европейски дълг, но ги измества в по-далечно и неясно бъдеще.
Твърдо на тях обаче – като на солидарен инструмент срещу една обща срещу всички заплаха – продължава да държи Италия и не желае да отстъпва, въпреки непреклонната опозиция срещу тази идея от Германия и „ястребите”. Също така Рим остава категорично против прибягването до Европейския механизъм за стабилност, дори и да отпаднат суровите му условия. Италианският премиер Джузепе Конте не спира да повтаря във всичките си интервюта от дни наред, че коронабоновете и общият дълг няма да обхващат нищо друго, освен конкретната ситуация и последствията от Covid-19, и че към тях няма да се прехвърля натрупаният преди това дълг на Италия – нещо, което открито подозират „ястребите“. Те така и отказват да вярват на Конте, от което пък той силно се засяга.
При такова зацикляне на министерско ниво под въпрос остава дали изобщо има смисъл от провеждането на нов Европейски съвет (с участието на правителствените лидери на страните от ЕС), какъвто се планираше да се състои на 9 или 10 април.
Противоречията отекват крайно негативно сред европейските граждани, които на фона на драматичното предизвикателство на Covid-19 прогресиращо губят доверие в ефективността на ЕС и способността му тъкмо в тежък момент като сегашния да бъде реално полезен за хората. Разногласията на практика блокират и замисленото от Еврокомисията отпускане на кредити в размер на около 500 милиона евро за борба срещу пандемията и срещу социално-икономическите ѝ последици, включително с безработицата.
About The Author
