За 7 април е насрочено ново заседание на Еврогрупата (министрите на финансите на страните от еврозоната), което трябва да подготви работния контекст и на поредната видеоконферентна сбирка на Европейския съвет (премиерите на държавите членки на ЕС), предвиждана за 9 или 10 април. Във фокуса отново ще е начинът, по който ЕС да отговори на офанзивата на коронавируса, тежко ударила по Италия и Испания, напредваща във Франция, а и другаде из континента.
На предишния Европейски съвет, състоял се на 26 март, вече ясно се очерта конфронтацията между Севера и Юга вътре в ЕС при подхода към решаването какъв тип отговор да се даде на жестокото предизвикателство на Covid-19.
Италия, Испания, Франция и още шест страни застъпват солидарния вариант чрез евробонове (или коронабонове), покриващи като общ европейски дълг наложителните разходи за възпиране на пандемията във всички страни, независимо дали са повече или по-малко засегнати. Испанският премиер Педро Санчес обобщи идеята образно, наричайки я нов „План Маршал” за съвземането на Европа от битката ѝ с коронавируса.
В другия лагер, предвождан от Холандия и Германия в компанията също и на Финландия, Австрия и балтийските държави, становището е против всякакви евробонове. А на затруднените държави се предлага да прибягват към заеми от създадения през 2012 г. фонд за онези прословути „спасителни планове”, с които бе удавена Гърция. Кредитите от този фонд (наричан Европейски механизъм за стабилност) вървят с купища условия за бюджетни орязвания, които сега могат напълно да погребат и без това разядените от вируса здравни и социални системи на най-тежко пострадалите държави.
Сблъсъкът между двата подхода излезе наяве веднага след предишния Европейски съвет и доста еднозначно бе възприет като сблъсък между солидарността и егоизма. Поради което мнозина наблюдатели видяха в него и пробен камък за оцеляването на ЕС като общност на ценности, а не само на икономически интереси.
Страстите бяха допълнително нажежени и от обидни коментари на холандския финансов министър Вопке Хьокстра, който предложи да се анализира дали адекватно са ръководели бюджетите си най-засегнатите от коронавируса държави, та им е толкова трудно да се справят с него. В отговор португалският премиер Антонио Коща определи като „отвратително” подобно отношение в момент, когато взаимопомощта и подкрепата би трябвало да са на първи план.
Пред надигналата се вълна от възмущение холандският премиер Марк Рюте – най-големият „ястреб” в крилото на „сметкаджиите”, бързо даде заден ход. На 1 април той изрази съжаление за прекалено твърдия тон, който е държал и сам, а и финансовия му министър: „И двамата смятаме, че не използвахме подходящия тон. Няма съмнение, че Нидерландия се солидаризира с най-пострадалите от пандемията страни”. И Рюте веднага помоли председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да му съдейства, за да проведе общ разговор (дистанционен, разбира се) с премиерите на Италия и Испания Джузепе Конте и Педро Санчес. Идеята бе да се снижи напрежението и да се потърси компромис. Холандецът обаче поясни, че остава непреклонно против предложението за евробонове и продължава да смята за решение европейския „спасителен” механизъм, който можел да бъде облекчен с отмяна на някои от по-суровите му изисквания.
Въпросният разговор Рюте-Конте-Санчес с посредничеството на Мишел се предвиждаше за 2 април, но така и не се състоя. Конте категорично отказа той да бъде воден в такъв формат и обяви, че подобна среща ще има смисъл, само ако участват също лидерите на Франция и Германия Еманюел Макрон и Ангела Меркел. Освен това Рим и Мадрид категорично повториха, че също държат на своето – на евробоновете. Вариант, за който имат подкрепата и на Париж, откъдето освен това се предлага създаването на отделен европейски фонд във връзка с пандемията.
Така в навечерието на предстоящия сега нов Европейски съвет става съвсем ясно, че ЕС има да се справя с две кризи – социално-икономическата из страните членки заради Covid-19 и своята собствена, вътрешна, екзистенциална. Ясно е също, че втората е продължение на вече разигравалата се през 2008-2009 г. подобна драма, когато имаше сблъсък около дълговата примка за „мързеливите южняци”, каквито обиди пак звучаха тогава от Хага и Берлин. Само че сега проблемът е хуманитарен и особено болезнен, а е и наистина „отвратително”, както казва Коща, да се приписва на едно или друго правителство, защото просто е извън човешката воля.
Що се отнася до причината Холандия и Германия толкова упорито да държат на егоистичния подход към сегашната ситуация и да се дърпат от идеята за евробонове и солидарен дълг, тя също е много ясна. Всъщност управляващите в Хага и Берлин се боят, че избирателите им ще ги накажат, ако поемат ангажименти към други закъсали държави, и това ще доведе на власт в страните им настроената срещу ЕС крайна десница.
На този фон разгръщащата се сега криза вътре в ЕС се тълкува от повечето наблюдатели като прелюдия за сериозен разлом. Ако надделее едната линия – егоистичната, много прогнози допускат излизане на Италия от ЕС. Но и при другия вариант – солидарния, ако в Холандия, примерно, наистина дойдат на власт крайнодесните, твърде вероятно е те също да изведат страната си от ЕС.
Ето защо, особено на фона на успокояващите данни за постепенно снижаване на смъртните случаи от Covid-19 в Италия и Испания през последните дни, на преден план започва да излиза големият въпрос за бъдещето на Европа и на ЕС.
Това е и акцентът на статията със заглавието „ЗАЛОГЪТ Е ЕВРОПА”, която публикува на 5 април във вестник „Ел Паис” испанският премиер ПЕДРО САНЧЕС. Подзаглавието е: „Необходимо е да задвижим амбициозни мерки. Ако останем в дребното, ще се провалим”.
Предлагаме по-долу пълния превод на статията:
Европа преживява най-голямата си криза от Втората световна война насам. Нашите граждани умират или се борят в препълнени болници с пандемия, представляваща най-голямата заплаха за общественото здравеопазване от грипа през 1918 г.
Европа е в една война, различна от онези, които успяхме да предотвратим през последните седемдесет години – война против невидим враг, поставящ на изпитание бъдещето на европейския проект.
Обстоятелствата са извънредни и изискват отговорно поведение. Или ще бъдем на висотата на тези обстоятелства, или ще се провалим като Съюз. Това е критичен момент, в който дори най-проевропейските страни и правителства, какъвто е случаят на Испания, се нуждаем от доказателства за реален ангажимент. Нуждаем се от сериозна солидарност.
Тъй като солидарността е сред ключовите принципи в договорите на Съюза. И се доказва във времена като сегашното. Без солидарност няма общност, без общност ще има недоволство и така доверието в европейския проект ще бъде сериозно наранено.
В последните седмици бяха взети важни решения, които приветстваме – като новата временна програма на Европейската централна банка за извънредни закупувания на публични и частни активи или лансирания тази седмица от Комисията план за подкрепа на пострадалите от безработицата. Но това не е достатъчно. Трябва да се отиде по-далеч.
Европа трябва да задвижи една икономика в условията на война и да подкрепи европейската съпротива, реконструкция и възстановяване. Трябва да го направи колкото се може по-бързо с мерки, подкрепящи публичния дълг, в който много държави сме влезли. И трябва да го направи също и после, след като бъде преодоляна сегашната извънредна ситуация в здравеопазването, за да се възстановят икономиките на континента, мобилизирайки голямо количество ресурси чрез един план, който нарекохме нов „План Маршал” и който трябва да разчита на подкрепата на всички общностни институции.
Европа се роди от пепелта на разрушението и сблъсъка. Научи уроците на Историята и разбра нещо много просто – ако не печелим всички, в крайна сметка всички губим.
Можем да преобразим тази криза във възможност за преконструиране на един много по-силен Европейски съюз. Но за тази цел се нуждаем от задвижването на амбициозни мерки. Ако продължим да мислим за дребното, ще се провалим.
Съединените щати отговориха на рецесията от 2008 г. със стимули, докато Европа отговори с орязвания. Резултатите са известни на всички. Днес, когато се очертава една по-голяма глобална икономическа криза от онази, Съединените щати прилагат най-голямото мобилизиране на ресурси в своята история. Готова ли е Европа да изостане?
Сега е моментът да се откажем от старите национални догми. В ново време сме и се нуждаем от нови отговори. Нека да запазим нашите позитивни ценности и да преоткрием останалото.
През следващите месеци ще е неизбежно държавите членки да натрупаме по-голям дълг, за да можем да отговорим на последствията на кризата, която е здравна, но също и икономическа, и социална. Затова отговорите не могат да са същите, каквито бяха предвидени за асиметричните удари по икономиката чрез финансова или банкова криза в една изолирана държава или в група държави. Щом вирусът не признава граници, механизмите за финансиране също не трябва да ги признават.
Европейският механизъм за стабилност може да е полезен в една първа фаза, за да се инжектират средства в европейските икономики по кредитна линия, разбира се, ако тя е универсална и без условия. Но това не може да е достатъчно за един среден период от време.
Предизвикателството, с което се сблъскваме, е изключително, безпрецедентно. Изисква единен, единствен, изключителен и амбициозен отговор, за да съхраним нашата икономическа и социална система. За да опазим нашите граждани.
Испанците винаги сме отстоявали и защитавали европейския проект. Сега е моментът за реципрочност. С нас, с Италия и с всяка една от 27-те страни на Съюза.
Сега е моментът да се действа солидарно, създавайки един нов механизъм за общностен дълг, подхождайки ан-блок в закупуването на санитарни материали от първа необходимост, изграждайки координирани стратегии за киберсигурност и подготвяйки един голям ударен план, за да може възстановяването на континента да е бързо и стабилно.
За да няма луфтове между севера и юга. За да не изоставяме никого.
Изживяваме много тежки времена, които изискват смели решения. Има милиони европейци, които вярват в проекта на Съюза. Нека не ги изоставяме. Нека им дадем основания да продължат да вярват в него. Днес или никога, защото сега залогът е Европа.
About The Author
