Политическият вирус, олицетворяван от маниера на управление и светогледа на Доналд Тръмп, Родриго Дутерте или Жаир Болсонаро, миналото лято зарази и малката, но гъстонаселена централноамериканска република Салвадор. Тогава тя си избра президент от същата порода, макар и доста по-млад и телегеничен от събратята си в САЩ, Филипините и Бразилия – 38-годишния Найиб Букеле, който победи с обещанията за безпощадна борба с престъпността.
Значителна част от света, особено европейската, едва ли изобщо беше забелязала досега какво става в далечния Салвадор. Но ето, че през отминалия уикенд Букеле гръмовно връхлетя в международните новини. Повечето световни телевизии го показаха как се появява в пленарната зала на салвадорския парламент, придружен от десетки войници, насочили дула срещу малобройните депутати, наскачали от креслата си.
После се поръсиха ултиматуми от Букеле към депутатите, техни обвинения срещу него в „автопреврат”, призиви на Конституционния съд за спазване на закона, декларации на правозащитни организации, даване на заден ход от президентството…
Има много детайли зад тези събития, но те привличат всеобщото внимание, защото изборът на салвадорския президент да действа по този шокиращ и насилствен начин оголва тревожен феномен. Излезлият на мода типаж политици като него не се влияе от задръжки и правила, смятани за ненакърними по демократичните критерии. Нещо повече – тези управници не се притесняват да посягат и на самата демокрация, обявявайки своеволно, че тя „не работи” за задачи, които лично те и техни фенове смятат за важни. Това е изключително тревожен маниер на действие, способен да отведе само до авторитаризъм, диктатура и потъпкване на човешки права.
Случаят със Салвадор сега е един мини макет за рисковете, на които е подложено цялото човечество, като се има предвид, че точно същият тип импулсивен и волунтаристичен лидер стои в момента и начело на САЩ, ядрената суперсила, чиято политика в огромна степен предопределя живота на всички ни.
Това е сериозна причина да се вгледаме по-внимателно и в сегашните салвадорски събития. За да се вникне в тях, първо трябва да се има предвид, че проблемът с престъпността е от първостепенна важност в Салвадор. По брой на убийства и въоръжени нападения страната е на едно от първите места в света. Там върлуват жестоки банди, известни като „марас”, обединяващи според данни на полицията около 60 000 души. Това е пряко „наследство” от периода на кървавата гражданска война през 80-те години на ХХ век, когато срещу левите партизани от FMLN (Фронт за национално освобождение „Фарабундо Марти”) и техните поддръжници с безогледни репресии действаше щедро финансираната от САЩ армия, както и ултрадесните „ексадрони на смъртта”.
След приключването на войната с мирното споразумение през 1992 г. и интегрирането на FMLN в политическия живот като партия, драмата не свърши, а се трансформира. Манталитетът на насилието и многото останало на разположение оръжие подхраниха разрастването на криминалната престъпност, която се превърна в кошмар за мирните граждани. Демократизацията на страната напредна, но борбата с престъпността остана акцент за всеки пореден салвадорски президент. През осемте години преди миналогодишната победа на Букеле, на държавния връх бяха представители на FMLN, които също прилагаха различни програми за париране на криминалното насилие – с променлив успех.
Атрактивният Букеле, който има собствен бизнес в областта на PR-а и рекламата, успя ефектно да се „продаде” на избирателите и да спечели подкрепата им с обещанията, че ще приложи конкретен план и твърда хватка за задушаване на престъпността. Интересното за Букеле (освен, че по бащина линия е потомък на емигрирали в началото на ХХ век в Салвадор палестинци) е, че години наред е бил свързан с FMLN. Като излъчен от нея, той е бил кмет на град Нуево Кускатлан, а после и на столицата Сан Салвадор. А фирмата му редовно е правила PR-кампаниите на FMLN. Но възгледите му отдавна са все повече дясно-популистки, докато накрая е изключен от FMLN през 2018 г. При миналогодишното си кандидатиране за президент с дясно-националистическата партия GANA (Велик съюз за национално единство) очевидно Букеле най-после си намери точното идейно място.
Като държавен глава той разработва с министрите си амбициозен „План за териториален контрол”, тоест за борба с престъпността, състоящ се от 7 фази. В него се залага най-вече на по-голямото финансиране и снабдяване с модерна техника на армията и полицията, както и на масираното включване на силовите структури в наказателни действия срещу организираната престъпност.
Още първата фаза на плана, при която по улиците са изведени допълнителни 500 полицаи и 500 войници, предизвикват критики сред депутатите от FMLN и сред правозащитници. Тревогата е заради прекалената милитаризация на обществения живот и заради опасността от разрастване на неконтролируеми репресивни действия от страна на полицията и армията. В страна като Салвадор подобни опасения никога не са пресилени.
Голям ропот предизвиква и решението на Букеле да назначи начело на националната полиция Маурисио Ариас Чикас, който вече е бил критикуван за полицейско насилие от Института за човешки права към Централноамериканския университет. По времето на предишния салвадорски президент – Салвадор Санчес Серен, Ариас Чикас е оглавявал полицейската поддирекция „Оперативни сфери”, част от чиито служители са били съдени за своеволни екзекуции на задържани.
Правизащитници не спират да алармират за действията на неформални групировки в силовите структури на Салвадор, избиващи членове на „марас” без съд и присъда. А също и за съществуването на незаконни „затвори”, където заловени бандити са подлагани на изтезания, за да издадат своите.
Букеле обаче умее да прескача тези многократно афиширани тревоги. Той на свой ред обвинява другите политически сили, включително и FMLN, че са влизали в договорки с бандите, за да издействат от тях ограничаване на криминалните им прояви за сметка на отстъпки и помилвания. Настоящият президент е категоричен, че пътят трябва да е друг – радикално „прочистване” от бандите.
Още един важен елемент от противоречивата панорама е фактът, че Букеле не разполага със своя тежест в парламента и е зависим от волята на опозицията. Неговата GANA има едва 10 депутати. Дори в партньорство с някои други малки партии, влиянието ѝ в законодателния орган е нищожно. Големите сили в него са ултрадясната ARENA (Националистически републикански съюз) с 37 депутати и лявата FMLN, която има 23-ма депутати.
Впрочем, задължително е да се добави, че в годините на гражданската война ARENA беше пряко свързана със зловещите „ескадрони на смъртта”, направлявани от лидера и основателя ѝ – печално известния полковник Роберто д’ Обюисон. И до днес в централата на ARENA стои бюст на покойния вече Д’Обюисон, смятан за пряко отговорен и за убийството на архиепископа на Сан Салвадор Оскар Арнулфо Ромеро през 1980 г.
С една дума – независимо от всички помирителни процеси и демократизационни процедури, в салвадорския парламент и въобще в политиката на страната няма по-антагонистични сили от ARENA и FMLN. За да може обаче да придвижва напред своя любим „План за териториален контрол”, амбициозният президент Букеле се нуждае от парламентарната подкрепа поне на една от тези две сили.
Заемите, които Букеле и правителството му договарят с BCIE (Централноамериканската банка за икономическа интеграция), за да финансират въпросния план, трябва да се ратифицират от законодателния орган. Тоест – да получат одобрението на мнозинството от депутатите.
В първите две фази на плана тези ратификации минаха без особени проблеми, като депутатите се оставиха да бъдат убедени от Букеле и хората му, че неговата стратегия работи. Наистина бе отчетено намаляване на убийствата в страната с около 30% още през септември м. г. Но с течение на времето и тези показатели започнаха да се оспорват. Защото се оказа, че в тях не влизат „безследно изчезналите”. А в 90% от случаите това също са избити хора, които никога не се връщат от „изчезването” си. Така че спрямо Букеле започна хем да расте възмущението на FMLN, че той милитаризира обществения живот и подхранва неконтролируемите репресии на силовите органи, хем да набъбва раздразнението на ARENA, че президентът употребява армията и полицията, за да укрепва личните си авторитарни апетити, измествайки олигархичната „стара десница”.
Ето така се стигна до гласуването в парламента на 30 януари т. г., когато Букеле държеше да получи парламентарното одобрение за поредния транш от BCIE в размер на 109 млн. долара. Беше известено, че те ще бъдат инвестирани за по-добра „стратегическа мобилност” на силовите структури. 46,9 млн. долара от тази сума са предвидени за закупуването на два хеликоптера и един кораб с цел преследване на наркотрафиканти, а 25,9 млн. долара – за инфраструктура и камери за наблюдение.
Финансово-бюджетната комисия в парламента одобри заема на 27 януари с гласовете на десните GANA и ARENA. А FMLN се въздържа, поставяйки въпроса как при трудното социално-икономическо положение в страната ще бъде погасяван нарастващият кредит от BCIE за всички фази на президентския план, чийто общ размер надхвърля 500 милиона долара. Изтъкнато бе също, че при 30% бедно население в държавата има и по-належащи нужди.
Три дни по-късно дойде вотът в пленарна зала, при който внезапен обрат претърпя и позицията на ARENA. Тази партия обяви, че иска да получи от правителството по-детайлна аргументация за нуждите, налагащи такива мащабни разходи. Така че кредитът не бе ратифициран.
Възмутен, Букеле се опита да използва всички лостове за натиск върху депутатите, за да променят решението си и да се проведе прегласуване. Той започна истинска канонада с груби коментари в Туитър – „трибуната”, от която има навика да упражнява властта си по подобие на Тръмп. Стартира открита кампания срещу „тези безсрамници”, които с бавенето на решението „обричат още хиляди салвадорци на смърт”. Много депутати се оплакаха, че са станали обект на открити заплахи срещу тях и семействата им не само от страна на симпатизиращи на президента агитки, но и от обсаждащи домовете им поделения на силовите структури.
На 7 януари изгубилият търпение Букеле обяви, че свиква извънредно заседание на парламента за 9 януари, на което да се прегласува въпросът за кредита. Позова се на член от конституцията, който му дава такова право при извънредни ситуации за страната. Депутатите обаче не се съгласиха, че ситуацията е извънредна и обявиха действията му за противоконституционни. Затова повечето от тях изобщо не се явиха в пленарната зала на 9 януари.
Яви се обаче Букеле – и не сам. Както всички медии вече показаха, той нахлу в салвадорския парламент в компанията на десетки тежко въоръжени войници, които се разположиха из цялата пленарна зала на законодателния орган. Букеле пък зае мястото на председателя, откъдето започна да се моли на Господ да го напъти. След което натякна, че сега вече на всички трябвало да стане ясно „кой контролира ситуацията”. И обяви за открито заседанието на парламента. Само дето той беше полупразен, ако не се броят униформените. Под насочените дула на доведените от Букеле войници се оказаха едва 28 от общо 84-имата депутати. При толкова очевидна липса на кворум никакво заседание не би могло да бъде легитимно.
Така че Букеле излезе навън, пред сградата, отново придружен от армейците, и се обърна към събралите се там свои привърженици, които още преди това, на влизане, вече беше подгрял с апели, че „народът има право на въстание”, ако „тези безсрамници (депутатите – б.р.) отказват да работят”.
След като достатъчно нажежи страстите, Букеле заяви в речта пред феновете си, че още е рано да започват въстанието. И даде срок от 7 дни на депутатите да одобрят прословутите 109 милиона долара транш. А ако законодателите не го послушат, обеща да пусне срещу тях „въстаниците”.
Впрочем, основният закон на страната постановява, че народът може наистина да прибегне до въстание, но само с цел възстановяване на конституционния ред, ако той е бил нарушен. Нещо, за което очевидно в настоящия случай не може да става и дума.
Естествено, реакцията срещу действията на Букеле от страна на депутатите и на Националното събрание като цяло беше много остра. Срещу президента веднага се посипаха обвинения за извършване на „автопреврат”. Депутатските туитъри се изпълниха с тревожни предупреждения за „убийството на демокрацията” в държавата. Градусът на възмущението бе еднакво висок в изявленията на лидерите и на FMLN, и на ARENA, въпреки идейната им полярност. Партиите и ръководството на парламента настояха Конституционният съд да се произнесе относно действията на държавния глава.
За застрашаване на демократичните устои алармираха местни и международни правозащитни организации, включително Amnesty International, Human Watch Rights и Службата на Върховния комисар по човешките права към ООН.
Самият Букеле обаче толкова си е повярвал, че в първите часове ден след акцията си в парламента продължава да държи твърд тон и в изявленията си пред салвадорски и чужди медии.
Показателно в това отношение е интервюто, което дава по телефона за испанския вестник „Ел Паис”. В него той твърди, че народът го подкрепял и дори се ядосвал заради дадения на депутатите 7-дневен толеранс. „Ако исках, можех да взема цялата власт още същата нощ,” хвали се Букеле и уверява, че всъщност бил успокоил нетърпеливите за още по-резки действия граждани. А на забележката, че все пак армията не би трябвало да влиза в парламента отвръща, че събитията може да се възприемат през тази призма, „само ако си повърхностен” и „ако съдиш за нещата единствено по снимките”.
Букеле напомня на „Ел Паис”, че в Салвадор няма нито едно семейство, което да не е загубило поне един свой член във вакханалията на насилието, а депутатите според него саботирали битката срещу престъпността, „оттегляйки подкрепата си за войниците и полицаите, които са на улицата и там ги убиват”.
Президентът също така уверява, че самите депутати му предложили да се отложи прегласуването със 7 дни, за да могат да подготвят аргументацията си. Според него в резултат на осъществения натиск законодателите са узрели за позитивното решение и на заседанието си четвъртък, на 13 февруари, вече със сигурност щели да одобрят прословутите 109 милиона долара кредит. Букеле обяснява още, че нарочно форсирал събитията и не искал да чака следващата година, когато предстоят парламентарни избори и когато според него партията му GANA щяла да спечели 70% от гласовете. Президентът твърди, че бързал, защото „през тази година ще умрат още 2000 салвадорци”, ако не се вземат желаните от него мерки – нещо, което иска да предотврати.
Букеле обобщава в интервюто: „Светът е много лицемерен. Обича формите и снимките и призивите за диалог. Но вижте сега внимателно – аз мога да организирам кръгла маса с църквата, предприемачите, съсловните организации, депутатите. И се кълна, че за шест месеца няма да стигнем доникъде, а хората ще продължат да умират по улиците. Не международната общност, а салвадорските семейства ще погребват своите мъртви. Не съм силен по стратегиите. Винаги правя онова, което смятам за правилно, и това действа, макар че понякога се обръща срещу мен. Е, нека нанася щети на мен, но да е добро за Салвадор”.
Интервюто е публикувано на 10 февруари. Взето е същия ден сутринта салвадорско време. А през деня се случват още неща. Най-важното от които, изглежда, е реакцията на ползващия се със сериозно влияние върху салвадорския политически живот и лично върху Букеле посланик на САЩ Роналд Джонсън. Допреди екшъна с военните в парламента посланикът изразява неизменна подкрепа на линията на президента към засилване на армията и полицията. Същата подкрепа идва и от страна на Южното командване на американската армия и ФБР – все в контекста на „засилване на сътрудничеството между двете страни”.
След шокиращите кадри с войниците в парламента обаче посланик Джонсън призовава от своя туитър за „спокойствие”, „въздържаност” и „диалог” между спорещите. Посочва също, че присъствието на армията в законодателния орган е неприемливо.
Това е сигналът, след който позицията и на самия Букеле започва значително да омеква.
В течение пак на същия 10 февруари се изказва и Конституционният съд, който забранява на президента и на неговото правителство да въвличат въоръжените сили и полицията в действия, не съответстващи на конституцията. Също така разпорежда на шефовете на армията и полицията да спазват строго рамките на законите и конституцията, постановяващи докъде се простират функциите на тези две институции.
Законодателното събрание провежда и своя извънредна сесия, на която огласява и подкрепя решенията на Конституционния съд и излиза със собствено осъждане на „милитаризацията на парламента”, предприета от президента Букеле и правителството му на 9 февруари. Събитията са сравнени с „най-мрачните моменти в историята на Салвадор” и се посочва, че те „нараняват тежко демократичната система” на страната. Депутатите призовават парламентите по света за солидарност „в защита на правовата държава в Салвадор”. И настояват „президентът на републиката да се откаже от заплахите, ултиматумите и употребата на сила в опитите му да обезсили салвадорския парламент”.
След всичко това президентството бързо дава заден ход. Още същия 10 февруари то публикувано официално комюнике, в което посочва, че ще се съобрази със становището на Конституционния съд и се отказва да свиква извънредно заседание на парламента. В документа се подчертава също, че изпълнителната власт, представяна от президентството и правителството, „винаги е показвала уважение към разделението на властите”.
Накратко – кризата изглежда овладяна. Букеле приема да спазва правилата. Поне на думи. А на дело продължава да провежда митинги със своите фенове и с предано подкрепящите го военни и полицаи. И не се уморява от трибуните да сипе обвинения към „пречещите“ да се преборва престъпността – защото междувременно депутатите от специализираната парламентарна комисия отново отхвърлиха ратифицирането на заема. Следващото изригване едва ли е далеч…
Симптомът така или иначе вече е ярко откроен. Факт е, че представителната демокрация в много държави по света изживява криза на общественото доверие заради слабата си ефективност и заради допусканите силни лобистки и корупционни влияния в нея. Факт е също, че все по-широки маси хора, ощетени от дискриминационни социално-икономически политики и от геополитически кризи, жадуват за бърза и радикална промяна на статуквото – а това ги прави податливи към обещания в такъв дух, давани от екстремистки политици, изповядващи често доста брутални възгледи към човешките права и гражданските свободи.
Сегашната салвадорска „червена лампичка” определено е сериозен повод за размисъл относно видовете желана промяна и пътищата за развитие или за деградация, пред които е изправено човечеството.
About The Author
