Виетнам и България си отварят взаимно врати към ЕС и АСЕАН

По повод навършващите се 70 години от установяването на дипломатически отношения между България и Виетнам на 8 февруари 1950 г. разговаряхме с извънредния и пълномощен посланик на Социалистическа република Виетнам у нас Н. Пр. ДОАН ТУАН ЛИН.

– Уважаеми господин посланик, Виетнам вече от няколко десетилетия удивлява света със своите бързи темпове на икономически растеж и с постиженията на своето устойчиво развитие. Какви са актуалните задачи, към които се стреми виетнамското общество и държавното ви ръководство?

– Наистина, Виетнам от вече над три десетилетия насам – особено след като пристъпи към осъществяване на програмата „Дой Мой” („Обновление”), постига значителни икономически успехи. През последните няколко години средният ръст на БВП в нашата страна беше 6,3%, а през 2018-та и 2019-та надхвърля 7%.

Повишиха се и доходите на населението. Разбира се, не бива да се забравя, че сме тръгнали от доста ниско жизнено равнище, тъй като страната ни преживя тежки години на войни и бедност. Но напредъкът е очевиден. Ако през 1985 г. доходите възлизаха на 230 долара годишно на глава от населението, днес вече са 2580 долара, тоест 10 пъти повече.

Търговският оборот на страната ни днес достига до 244 милиарда долара.

Важен фактор са също чуждестранните инвестиции в нашата икономика. Само за 2018 г. те възлизат на 18 млрд. долара. Най-голямо внимание отделяме на привличането на външни капитали към отрасли като машиностроенето, високите технологии, опазването на околната среда и т.н.

В класацията за развитие на Световния икономически форум в Давос Виетнам само за една година се е качил с 10 пункта по-нагоре в сравнение с 2018 г. и сега заема 67-мо място в света.

Що се отнася до задачите пред нашето общество, за които ме питате, ръководството на Виетнам определи 8 групи такива задачи.

Първата от тях включва напредък на макроикономическо ниво, контрол над инфлацията и баланс в икономическото развитие, като последното означава да се търси балансиране между различните отрасли – селско стопанство, промишленост и т.н.

Втората група обхваща преструктурирането на икономиката, обновяване на модела и повишаване на качеството на растежа.

Третата група отчита, че развитието на икономиката трябва да е всестранно и да върви в хармония и с развитието на обществото. Това означава и постоянно повишаване на културното ниво и на благосъстоянието на народа.

Четвъртата група задачи е съсредоточена върху разработването на всички източници на полезни изкопаеми, като същевременно се засилва дейността по опазване на околната среда, извършва се превантивна работа за борба с природните стихии, изготвят се програми за реагиране на климатичните промени.

Петата група задачи цели да се повиши ефективността от контролните и инспекционни дейности по сигнали на граждани и по решаване на жалби и молби, постъпили от населението. Стремежът тук също така е да се засили работата по превенция и борба с корупцията, да се реализират икономии и да се възпират разхищенията.

Шестата група е насочена към изграждане на прецизен и ефективен апарат за стриктно спазване на обществения ред, към разработване и усъвършенстване на законодателството, към увеличаване на ефективността в спазването на законите, към създаване на електронно правителство в услуга на народа и бизнеса.

Седмата група задачи е в областта на засилване на отбраната и сигурността, повишаване ефективността на външнополитическата дейност, международната интеграця, опазването на мира и стабилното развитие.

Осмата група действа за засилване на информацията и комуникацията, на координация между правителството и органите на партията, държавата и колективите.

Бих обобщил, че всичко това е подчинено на усъвършенстването на икономическите механизми и на преструктурирането на съществуващите многобройни държавни бизнес-формации в различни области. Стремежът е те да се съберат в по-едри структури под формата на акционерни дружества, като акции в тях ще могат да придобиват и частни акционери. Но държавата винаги ще запазва своя контролен пакет акции от минимум 50%.

С оглед урбанизацията, преструктуриране се извършва и в областта на човешките, трудовите ресурси, заети в различните отрасли. Например, намалява се броят на работната ръка в селското стопанство, но пък се увеличава в промишлеността, където се развиват високите технологии.

 – Навършват се 70 години от установяването на дипломатически отношения между България и Виетнам. Бихте ли разказали за сегашното развитие на двустранните ни връзки? Какви са акцентите и перспективите?

– Първото, което трябва да се подчертае, е, че двустранните ни отношения традиционно са много добри – още от установяването им на дипломатическо ниво на 8 февруари 1950 г. Важен импулс за тях дава посещението на нашия ръководител Хо Ши Мин в България през август 1957 г.

Бих откроил три етапа в развитието на връзките ни.

Първият от тях е от 1950 г., когато държавите ни установяват дипломатически отношения, до 1989 г., когато в цял свят настъпват сериозни промени. В този етап България оказва много голяма помощ на Виетнам.

Вторият е от 1990 до 1993 г., когато отношенията ни бяха в застой, предвид извършваните в България промени.

Третият е от 1993-та досега, когато отношенията бяха възстановени, започнаха да напредват и сега се развиват много добре.

Нашият народ винаги високо е ценял връзките с България и желанието му е било те да се развиват всестранно. На политическо ниво виетнамското ръководство счита България за изключително важна приятелска страна в региона на Централна и Източна Европа.

Бих се спрял на пет особености в нашите отношения, които оценявам високо.

Първо, това е редовният обмен на делегации на високо равнище.

Второ, двете страни винаги се подкрепят една друга на международно ниво. Много е важна подкрепата, която оказва България по повод подписването и ратификацията на споразумението за свободна търговия между Виетнам и Европейския съюз. България подкрепи нашата страна и за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Трето, налице е засилване на сътрудничеството между двете страни – преди всичко в икономиката, на което и Виетнам, и България поставят особено силен акцент. Ефективно работи двустранната икономическа комисия. Също така напредва сътрудничеството в обществените връзки, в културата, в образованието, в обмена на ръботна ръка и т.н.

Четвърто, имаме много ефективно сътрудничество пряко между различните региони на нашите страни. 8 виетнамски провинции имат сключени договори за побратимяване със свои български партньори. Целта ни е да разгръщаме все повече тези контакти.

Пето, подписани са споразумения за сътрудничество между редица министерства и отраслови единици на Виетнам и България. Предстои подписването на такова споразумение и в областта на туризма. Също така скоро ще имаме и вече договорено обновяване на съществуващото споразумение в образованието.

– Моля ви да уточните за това обновяване на българо-виетнамското споразумение в образованието – то ще увеличи ли броят на студентите, които си обменяме? Защото досегашният вариант от един студент годишно беше доста неадекватен спрямо големите традиции, които имаме точно в тази област…

– Да, договорен е вече ежегоден обмен на по 8 обучаващи се със стипендии от всяка от страните. Две от стипендиите са за висше образование, други две са за тримесечни изследователски програми, още две са за практиканти със срок от 6 месеца до 1 година и две докторантури.

– Силна спойка между нашите две страни са онези около 30 000 български възпитаници във Виетнам, учили и работили навремето у нас и запазили топлите си чувства към нашата страна. Проявяват ли интерес днешните виетнамци да идват да учат или работят в България?

– Наистина, сътрудничеството ни в образованието има дълга и успешна традиция. България в миналото помогна изключително много на Виетнам в подготовката на наши кадри – вишисти, докторанти, дейци с всички нива научни степени. Правителствата и на двете ни страни са с положителна нагласа за развитие на това сътрудничество и в бъдеще. И както споменах, вече е договорено обновлението на споразумението ни областта на образованието, като стипендиите се вдигат до 8 на година. При посещението си в България през октомври 2019 г. първият вицепремиер на Виетнам Чъонг Хуа Бин също обсъди този въпрос в разговорите, които проведе в българското министерство на образованието.

Що се отнася до евентуално обучение в България на виетнамци, които да дойдат тук на свои разноски, такъв интерес почти няма. Нашите кандидат-студенти разполагат с много голям избор за обучение в чужбина. А и не бих казал, че от българска страна във Виетнам се прави реклама за възможностите да се получи качествено образование у вас. Докато в същото време страни като Нова Зеландия и Австралия имат много програми за активно рекламиране на тяхното образование сред нашето население. Освен това Франция, САЩ, Великобритания, които имат свои културни центрове във Виетнам, също дейно представят възможностите за обучение в техни университети.

Причините, поради които няма и наплив от виетнамски работници, желаещи да се трудят в България, също са в конкуренцията. Виетнам изнася твърде много работна ръка в чужбина. В момента най-много виетнамци работят в Япония, Корея и Тайван, където получават и доста атрактивно заплащане. Такова заплащане няма как да се постигне в България и затова вашият трудов пазар не е така конкурентоспособен. В момента в страната ви работят едва около 60 виетнамци, сключили договори.

– Споменахте също, че акцентът в двустранните ни отношения е в икономическото сътрудничество…

– Да, така е. Този акцент е водещ и при всички обмени на делегации между страните ни, включително и при неотдавнашното посещение в България на първия вицепремиер на Виетнам Чъонг Хуа Бин, което вече споменах. По-конкретно целта е да се засили двустранният стокообмен, да се увеличат взаимните инвестиции, да нарасне потокът на туристи и в двете посоки и т.н.

– Бихте ли споделили по-конкретни данни – на какво ниво е в момента стокообменът между България и Виетнам?

– Сега той възлиза на 88,5 милиона долара. Това е по-малко, отколкото през 2017 г. Имаме спад от 18,8%. Износът на Виетнам за България е 36,6 милиона долара, докато износът на България за Виетнам е 52,5 милиона долара.

– Споменахте и стремеж към увеличаване на взаимните инвестиции. Ще дадете ли малко подробности?

– Данните, с които разполагаме, обхващат периода до декември 2018 г. Дотогава България има 9 проекта за инвестиции във Виетнам с общ регистриран капитал от 30,99 милиона долара. България е на 64-то място от 130 държави и територии, които имат преки инвестиции в нашата страна.

Проектите за български инвестиции у нас се концентрират в следните области: машиностроене – 2 проекта за инвестиции на обща стойност 28 млн. долара, телекомуникации – 3 проекта на обща стойност 2,58 млн. долара, търговия на дребно и ремонтни услуги  – един проект за 0,2 млн. долара. Има и специализирани договори за сътрудничество в областта на технологичните науки и услугите, но мащабите там са много малки.

– Кои ще са най-важните теми в българо-виетнамските отношения през 2020 г.?

– Те са две. От една страна, ще отдадем дължимото на отбелязването на 70-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете ни страни. А от друга страна, ще продължим да работим активно и съвместно за влизането в сила на споразумението на свободна търговия между Виетнам и ЕС.

– Това споразумение с ЕС ще активизира ли и двустранната ни търговия?

– За Виетнам България е врата към ЕС. Имате пристанища, много удобни за внос на виетнамски стоки, които след това да се прехвърлят към европейските пазари. С оглед предстоящото според споразумението премахване на митата за нашата продукция, перспективите са много обнадеждаващи. Ще има ползи и за вас. Ратифицирането на споразумението ни с ЕС означава и Виетнам да премахне митата за европейските стоки, включително и за българските. Така нашата страна ще стане разпределителен център за износа ви към цяла Югоизточна Азия, към страните от АСЕАН. България ще има големи възможности за производства във Виетнам, откъдето да експортира продукцията в нашия регион.

Представете си – ако искате, примерно, да изнасяте стоки директно за Малайзия, ще трябва да плащате мита. Но ако стоките ви минат през Виетнам след влизането в сила на споразумението за свободна търговия с ЕС, мита няма, тъй като ние имаме безмитен режим с Малайзия, която също като Виетнам е членка на АСЕАН.

– Да, ролята на Виетнам в АСЕАН, а и в редица други авторитетни международни организации, като например Азатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество, прави силно впечатление. Въобще страната ви се изявява доста активно и авторитетно на международната сцена – включително беше избрана и за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, както споменахте. Кои са принципите и целите на вашата международна политика?

– Виетнам следва своята външнополитическа линия на независимост, суверенитет, мир, сътрудничество и развитие. Всички тези насоки са взаимосвързани. Нашият постоянен стремеж е към всестранно развитие на страната ни, но то няма как да е стабилно, без да имаме вътрешна и външна сигурност.

Отворени сме за многостранно сътрудничество и за разнообразни форми в отношенията с всички страни. Активни и инициативни сме към международната интеграция. Приносът на страната ни и като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, а и в АСЕАН е ярка илюстрация за това.

– Оставате и в Транстихоокеанското партньорство?

Да, оставаме. Очакваме и останалите страни членки да подпишат споразумението.

– Напреженията в Източно море, свързани с териториални спорове и с геополитически интереси, са голям риск за световния мир. Как Виетнам вижда търсенето на решения по тези тревожни проблеми?

Събитията в тази зона са твърде сложни. Виетнам категорично търси и ще търси мирно решение на споровете в съответствие с международните закони и с международната конвенция по морско право от 1982 г., за която голям принос има българинът проф. Александър Янков – поклон пред паметта му! Той винаги е показвал много приятелско отношение към нашата страна.

Виетнам заедно с Китай и държавите от АСЕАН се стреми да бъде приет Правилник за поведение на страните от региона на Източно море. Полагаме усилия заедно с всички да намерим решения на възникващите различия по мирен път.