През миналия месец мръсното бельо на Boeing излезе наяве, след като компанията трябваше да публикува стотици имейли и текстови съобщения между свой служители във връзка с разследването на поредица катастрофи с модела 737 Max. Тази вътрешна комуникация разкри доста мрачна картина на корпоративната култура в Boeing – високопоставени представители на компанията обсъждат как да заблудят авиационните регулатори, подиграват се на интелекта на служителите им и се вайкат за собствената си морална низост.
Конгресмените реагираха шокирано на съдържанието на документите, наричайки го „потресаващо и отблъскващо“ и „невероятно изобличаващо“. Председателят на комисия по транспорта и инфраструктурата в Конгреса Питър ДеФранко заяви, че имейлите „рисуват дълбоко обезпокоителна картина за това, докъде е била готова да стигне компанията, за да избегне контрола на регулаторите, екипажите и пътниците“.
В коментар за Financial Times Бьорн Ферм, анализатор в авиационната консултантска фирма Leeham, обвинява за очевидния „културен проблем“ на Boeing извършеното преди две десетилетия сливане с производителя на оръжие McDonnell Douglas, чийто изпълнителен директор Хари Стоунчипър поставя печалбите на компанията над всичко друго. Синтия Коул, бивш инженер в Boeing, е съгласна с тази теза. В интервю от октомври 2019 г. тя заявява, че след сливането на двете фирми през 1997 г., безопасността и качеството „са минали на заден план за сметка на графика и разходите“.
Малко е озадачаващо защо все още се намират хора, които са изненадани, че корпорациите и техните ръководители, когато са оставени да правят каквото намерят за добре, имат безскрупулно, дори смъртоносно поведение. Coca-Cola е убивала синдикални дейци в Колумбия. General Motors е произвеждала и продавала автомобили, за които се е знаело, че се подпалват при сблъсък. В продължение на десетилетия тютюневите компании са укривали, че продуктите им причиняват рак. Каталогът на етичните и морални престъпления на корпорациите е впечатляващ. Подобни действия на Boeing, Coca-Cola, General Motors и много други компании са нормата, а не изключението.
Разбира се, не е невъзможно в случая на Boeing някаква новооткрита обсесия за увеличаване на печалбите да е нарушила дълго спазвани корпоративни норми, трансформирайки работната култура на компанията до там, че да е готова да поставя живота на хората под риск, ако това ще ѝ осигури добра възвръщаемост за финансовото тримесечие. Наистина е лесно да се открият примери за компании, чиято корпоративна култура се е променила, след като управителният съвет е поставил начело някой клонинг на Джак Уелч, или след като оригиналните собственици са ги продали на някой частен инвестиционен фонд, търсещ бързи печалби.
Но трябва да подхождаме предпазливо към историята как „някога добрата компания Boeing се е развалила“. Привлекателността на тази история се основава на една широкоразпространена измислица: че като се изключат влиянията на злонамерени сили, естественото състояние на корпорациите е да действат според моралните стандарти на общностите, в които съществуват.
Това предположение премълчава начина, по който поставянето на печалбата над всичко – определяща характеристика на капитализма – създава постоянно несъответствие между мотивацията и целите на корпорациите и тези на техните акционери.
Виждаме доказателствата за това несъответствие навсякъде. Желанието за достъп до високоскоростен интернет се сблъсква с нежеланието на телекомите да инвестират в бедни квартали и селски райони. Производителите на „мръсна“ енергия работят упорито, за да попречат на общностите да развият осъществими вятърни и соларни алтернативи. Фармацевтичните компании надуват цените на животоспасяващи лекарства.
Вкарването на клин между корпорациите и техните клиенти обаче не е единственото последствие от тези несъответствия. Те също така вгорчават отношенията между шефовете и работниците, както и между самите работници.
Случаят с Boeing е краен пример за един по-широкоразпространен феномен. Ежедневно от нас се иска – директно или „по подразбиране“ – да си мълчим за счетоводни злоупотреби, нарушения на нормите за безопасност и здраве, тормоз над колеги и различните способи за „кражба на заплащане„. Ефектите от това са разяждащи: унищожават се доверието и солидарността и се засилва властта на корпорациите, преследващи безнаказано печалби на всяка цена.
На фона на резкия спад в силата на организирания труд и орязването на правомощията и финансирането на регулаторните служби, възможностите на американските работници да осветят корпоративните злоупотреби – без да рискуват работата или репутацията си – са изключително ограничени. Изправени пред такъв избор, повечето хора просто се опитват да си намерят друга работа, или се оплакват само на колегите си, вместо да се конфронтират с шефовете си. Това само укрепва гнилите практики и хора, като подхранва цикъла на злоупотреби.
При капитализма фундаменталното разминаване между ценностите на корпорациите и ценностите на обикновените хора непрекъснато бива замитано под килима. Но понякога, както е в случая с Boeing и стотиците хора, изгубили живота си в катастрофи през последната година и половина, разминаването не може да бъде игнорирано.
В такива моменти трябва всячески да поставяме ударението върху този проблем – да крещим с пълна сила, че въпреки властта на корпорациите да оформят живота на обикновените хора, ценностите на корпорациите не определят какви сме и кои сме.
Любовта, честността, добротата, достойнството и гордостта са ценностите, които мотивират повечето хора. Вместо да позволяваме на капитала да оформя обществото според неговите ценности, трябва да създадем институции, които принуждават компаниите да работят според нашите ценности.
About The Author
