През последните години големите производители на лекарства са постигнали значителен научен напредък. За съжаление обаче този напредък не включва засилване на способностите за борба с потенциални пандемии, пише Bloomberg.
Фармацевтичните компании все повече се фокусират върху лекарства за рак и редки болести, които имат високи цени и представляват по-лесен път към печалбата – и обикновено инвеститорите ги награждават щедро за това. От една страна това спомага за появата на важни нови медикаменти, освен това в САЩ се отчита забележим спад на починалите от рак. От друга страна обаче това идва за сметка на други разработки, които са жизненоважни за общественото здраве, но са по-малко рентабилни.
Избухналите в Китай огнища на смъртоносни респираторни заболявания напомниха на света заплахата от появата на нови болести и потенциала за глобалното им разпространение. Като част от усилията за овладяване на вируса, китайските власти наложиха карантина на населени места с население от общо над 20 млн. души, а Световната здравна организация обмисля извънредни мерки заради растящия брой смъртни случаи. Текущата криза може и да отшуми, но заплахата от пандемии няма да изчезне. Светът закъснява с предприемането на мерки, които да подсигурят, че разполага с научната и медицинска мощ, нужна за справяне с пандемии – а големите производители на лекарства биха могли да участват много по-активно в тези усилия, отколкото го правят в момента.
20-те най-големи фармацевтични компании са изхарчили над 2 млрд. долара за изследвания и разработки през последните 12 месеца. Тези компании контролират огромната част от средствата, насочени към изготвянето на нови лекарства. След години на консолидация в сектора обаче, едва четири от тях имат големи подразделения за разработка на ваксини. По-малки биотехнологични фирми започват да навлизат в тази сфера и да предлагат нови и обещаващи подходи, които обаче все още не са напълно доказани.
Макар зад епидемията в Китай да стои вирус, устойчивите на лекарства бактерии могат да се окажат по-голяма заплаха в дългосрочен план. Novartis, Sanofi и други големи компании обаче се отдръпват от разработката на нови антибактериални медикаменти. Незаинтересоваността на големите компании може да отслаби още повече антибиотичната инфраструктура – не само че няма достатъчно нови разработки в тази сфера, но може се стигне до проблеми с достъпа до сега наличните остаряващи опции. Ако някоя компания все пак разработи нов клас антибиотици, лекарите ще ги използват възможно най-малко, за да избегнат развиване на резистентност. Появяващите се спорадично ваксини за различни болести пък понякога не генерират достатъчно приходи, за да покрият дори разходите за разработване. Така че от гледна точка на фармацевтичния бизнес съществуват значителни възпиращи фактори да инвестира в тези лекарства, вместо в други, по-доходоносни области.
Финансираните с обществени средства изследвания могат да запълнят част от дупките, но не всички. През миналата година Центърът за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ е отделил около 500 млн. долара за програми за борба с нововъзникващи инфекциозни заболявания, но ресурсите му са ограничени от бюджетни съкращения. Пак през миналата година Националният здравен институт е насочил 5.5. млрд. долара инфекциозни заболявания. С тези средства обаче трябва да се финансират и разработките за алергични, имунологични и възпалителни състояния. Само част от парите се отиват директно за изследвания, насочени към потенциални бъдещи пандемии, и тя е разделена между много лаборатории и проекти.
Разработките с държавно финансиране също така рядко се превръщат в реални лекарства без участието на фармацевтични компании. Една от малкото успешни истории в последно време е ваксината против ебола на Merck & Co, която води началото си от държавно финансирана канадска лаборатория. Ваксината е изглеждала обещаваща повече от десетилетие, но чак след поредица епидемии тя бе доразработена и одобрена. Макар тази ваксина да е успешна, историята ѝ не говори добре за тази екосистема, в която все по-малко производители на лекарства имат способността или волята да вършат тази жизненоважна работа.
Големите фармацевтични компании са мотивирани най-вече от възможността за големи печалби – почти нищо друго не влияе на решенията им. Тъй като потенциалните приходи от лекарства за много инфекциозно болести ще си останат ограничени, ще са нужни специални стимули за компаниите, отбелязва Bloomberg. Осигуряването на държавно финансиране за отделни проекти няма да е достатъчно за решаване на дългосрочния проблем. Големите компании вероятно ще искат неща като повишени цени, значителни данъчни облекчения или удължени патенти за най-добре продаващите се лекарства, за да се почувстват достатъчно подсигурени и да решат, че си струва да възстановят способностите си за разработка и масово производство на такива лекарства.
Същевременно е нужно по-голямо финансиране за разработките в обществените институции, осигуряващи научните пробиви, от които производителите на лекарства се възползват. Трябва да се улесни сътрудничеството между изследователите, обществените здравни организации и частните компании, така че резултатите от усилията им да достигат до пазара навреме, изтъква Bloomberg.
About The Author
