През последното десетилетие неравенството се превърна в едно от най-сложните и обезпокоителни предизвикателства в световната икономика.
Неравенство на възможностите. Неравенство между поколенията. Неравенство между жените и мъжете. И, разбира се, неравенство в доходите и богатството. Всички те присъстват в нашите общества и – за съжаление – в много страни те растат.
Добрата новина е, че имаме инструменти за справяне с тези проблеми, при условие че имаме воля за това. Въпреки политическата трудност при прилагането на реформите, позитивите за растежа и производителността си заслужават усилията.
Политики за справяне с неравенството
Справянето с неравенството изисква преосмисляне. Първо, относно фискалните политики и прогресивното данъчно облагане.
Прогресивното данъчно облагане е ключов компонент на ефективната фискална политика. Нашето изследване показва, че на върха на пирамидата на доходите данъчните ставки могат да се повишат, без да се жертва икономически растеж.
Използването на дигитални инструменти за събиране на данъци също може да бъде част от цялостна стратегия за увеличаване на вътрешните приходи. Намаляването на корупцията може както да подобри събирането, така и да увеличи доверието в правителството. Най-важното е, че тези стратегии могат да осигурят необходимите ресурси за инвестиране в разширяване на възможностите за изоставащи общности и хора.
Специфично бюджетно разпределение, съобразено с неравенството между половете, е друг ценен фискален инструмент в борбата за намаляване на неравенството. Въпреки че много държави признават необходимостта от равенство между половете и от овластяване на жените, правителствата могат да използват таргетирано към проблема бюджетиране, за да структурират разходите и данъчното облагане по такъв начин, че да подобрят равенството между половете още повече – увеличавайки участието на жените в работната сила и от своя страна засилвайки растежа и стабилността.
Второ, политиките за социални разходи са все по-важни за справяне с неравенството. Ако бъдат направени правилно, те могат да играят фундаментална роля за смекчаване на неравенството в доходите и вредното му въздействие върху неравенството на възможностите и социалното сближаване.
Образованието например подготвя младите хора да станат продуктивни възрастни, които допринасят за обществото. Здравеопазването спасява хора, а също така може да подобри качеството на живот. Пенсионните програми могат да позволят на възрастните хора да запазят достойнството си в напреднала възраст.
Способността за мащабиране на социалните разходи също е от съществено значение за постигането на целите за устойчиво развитие (SDG). Ново проучване на Международния валутен фонд показва, че необходимото увеличаване на размера на социалните разходи варира в различните страни в голяма степен. Като пример мога да посоча, че според нашите изчисления в ключови области като здравеопазване, образование и приоритетна инфраструктура, нововъзникващите пазарни икономики ще изискват допълнителни разходи всяка година – достигащи 4 процентни пункта от БВП през 2030 г. За сравнение, нивото за средната развиваща се иконимика с ниски доходи е 15% от БВП.
Трето, реформите в структурата на икономиката могат допълнително да подкрепят усилията за намаляване на неравенството чрез намаляване на разходите за приспособяване, минимизиране на регионалните различия и подготовка на работниците за попълване на нарастващ брой зелени работни места.
Активните политики относно пазара на труда могат да увеличат уменията на работниците и да намалят броя на безработицата. Помислете за помощ за търсене на работа, програми за обучение, а в някои случаи и застраховка за заплащането.
Улесняването на мобилността на работниците във фирми, отрасли и региони намалява до минимум разходите за приспособяване и насърчава бързото наемане на работа. Политиките за жилищно строителство, кредит и инфраструктура могат да подкрепят мобилността на работниците.
Географски насочените политики и инвестиции могат да допълнят съществуващите социални трансфери.
Как МВФ подкрепя държавите за намаляване на неравенството
През последното десетилетие усилията на МВФ за справяне с неравенството се вградиха в нашата работа по наблюдението, кредитирането, изследванията и развитието на капацитета и това ще продължи и през следващото десетилетие. Крайъгълен камък в нашия подход към въпросите на икономическото включване е нашата стратегия за социални разходи.
Нашият ангажимент с държавите започва от предпоставката, че социалните разходи трябва да бъдат адекватни, но също така и ефективни и устойчиво финансирани. Това не са само критерии, а водещи принципи в основата на нашите политически съвети.
Например, ако социалните разходи не са достатъчни за постигане на целите за устойчиво развитие или за защита на значителен дял от бедни и уязвими домакинства, то е необходимо те да се увеличат. По подобен начин промяната на демографията ще постави въпросите за фискалната устойчивост на преден план в дискусията за социалните разходи, включително разходите за здравеопазване и пенсии. Най-важното е, че смекчаването на неблагоприятните ефекти от приспособяването върху бедните и уязвимите в момента е и ще продължи да бъде важна цел.
Прилагане на практика
Последните примери за нашия ангажимент относно социални разходи с държавите предлагат ценни уроци:
По време на изпълнението на програмата, подкрепяна от МВФ, Египет удвои обхвата на паричните преводи, достигайки до 2,3 милиона домакинства; В Гана помогнахме да създадем място в бюджета за увеличаване на разходите за обществено образование – за да може страната да постигне целите си за всеобщо средно образование; Ние посъветвахме Япония за разработването на възможности за пенсионна реформа, така необходими за застаряващото ѝ общество.
Важно е да се отбележи, че признаваме, че никой няма полза от поредния лъскав доклад, който стои на някой на рафт. Поради тази причина ние работим за прилагането на нашата стратегия за социални разходи, като я вплетем в тъканта на нашата работа, така че нашата ангажираност да бъде по-добре съобразена със специфичните за страната предпочитания и обстоятелства.
Сътрудничество с партньори
Независимо дали става дума за справяне с неравенството или ангажимент за със социалните разходи, ние знаем, че не можем да го направим сами. Виждаме това като партньорство на международни организации, учени, държавни власти, гражданско общество и частния сектор, които работят заедно за подобряване на политиките за социални разходи и залагат основите за постигане на целите за устойчиво развитие.
Например, наскоро се срещнах с министрите на труда в Г7, които имат значителен опит в областта на социалните въпроси, заетостта и труда, които могат да подобрят нашите политически съвети. И ние от своя страна можем да помогнем, като повдигнем профила на тези въпроси в по-широкия дискурс за икономическата политика около стабилността и растежа. Също така международни организации като Световната банка и Международната организация на труда имат безценни познания за социалните разходи.
От своя страна гражданското общество, академичните среди, мозъчните тръстове и профсъюзите също предлагат уникалните си гледни точки. Тези гледни точки обогатяват нашите виждания, помагат ни да не се подхлъзваме към мислене под общ знаменател, и ни позволяват по-добре да оценим специфичните особености на страните.
Разбира се, няма един перфектен за всички размер, когато става въпрос за социални разходи. Страните имат различни предпочитания, изправят се пред различни предизвикателства и се стремят към различни неща. Но като работим заедно, е по-вероятно да зададем правилните въпроси и от своя страна да намерим правилните отговори.
About The Author
