Ричард Фланегън, New York Times
Днес Австралия е кота нула на климатичната катастрофа. Величественият Голям бариерен риф умира, тропическите ѝ гори от световно значение изгарят, огромните гори от морски водорасли вече са почти изчезнали, многобройни градове са без вода или скоро ще бъдат, а в момента този голям континент гори в мащаби, невиждани досега.
Образите от пожарите представляват някаква кръстоска между “Лудия Макс” и “На брега”: хиляди хора са изтикани към плажовете насред матовата оранжева мъгла; пренаселени живи картини от хора и животни, изглеждащи почти средновековни в странното си безмълвие – наполовина Питер Брьогел, наполовина Йеронимус Бош; опъстрените от огъня лица на оцелелите са скрити зад маски и очила за плуване. Денят се превръща в нощ, когато димът затъмнява всяка светлина в ужасяващите минути преди червеният блясък да оповести настъпването на огнения ад. Пламъците се издигат на 60 метра. Образуват се огнени торнада. Ужасени деца, натоварвани в гумени лодки, плаващи далеч от огъня – бежанци в собствената си страна.
Пламъците вече са изпепелили над 14.5 млн. акра – над тройно повече от територията, унищожена от пожарите в Калифорния през 2018 г. и шесторно повече от пожарите в Амазония през 2019 г. В новогодишния ден Канбера бе градът с най-замърсен въздух в света заради облака дим от пожарите, широк колкото Европа.
Учените изчисляват, че близо половин милиард животни са били убити в пожарите, и се опасяват, че някои видове животни и растения може би са изчезнали безвъзвратно. Оцелелите животни изоставят малките си, което води до масово измиране от глад. Най-малко 18 души са загинали, а съдбата на много други не е известна.
И всичко това още преди пика на сезона на горските пожари.
Heartbreaking! Video shows dead animals along the roadside in Australia’s New South Wales as unprecedented bushfire continues to rip through the country. An estimated 480 million animals have been killed, according to Vox. Credit: The ‘new’ Batlow Hotelpic.twitter.com/A7Tztzbm79
— Global Times (@globaltimesnews) January 7, 2020
В няколко австралийски щата е обявено извънредно или бедствено положение, провеждат се масови евакуации, градовете по източното крайбрежие са обградени от пожари, транспортните и комуникационни връзки са откъснати и има опасения, че може да се стигне до голяма хуманитарна катастрофа,.
Един имейл, пратен до приятел от пенсионирания инженер Иън Мичъл, живеещ в малката общност Джипси Поинт в щата Виктория, е показателно за катастрофалната ситуация, в която се намират безброй австралийци:
“Ние и повечето хора в Джипси Поинт все още не сме напуснали къщите си. Тук има 16 души.
Няма електричество, няма телефони и няма шанс някой да дойде в близките 4 дни, тъй като всички пътища са блокирани. Работи само сателитния имейл. Разполагаме с две по-големи лодки, така че може би ще успеем да вземем припаси от Кута, най-вече гориво.
Трябват ни повече здрави хора, за да защитим града, защото в следващите дни пак се очакват лоши горещини.
Изморени сме, но сме ок,
И все още ни има през 2020г. !”
Една книжарница в поразеното от пожарите селище Кобаго в Нов Южен Уелс е поставила нова табела: “Постапокалиптичната фикция е преместена в секция текущи събития”.
И все пак, невероятно, австралийските лидери отговарят на тази безпрецедентна национална криза не като защитават страната си, а като защитават индустрията с изкопаеми горива – голям спонсор и на двете основни партии. Сякаш нарочно искат да обрекат страната си. Докато пожарите избухваха в средата на декември, лидерът на опозиционната Лейбъристка партия започна обиколка на въглищарските общности, за да ги увери в недвусмислената си подкрепа за износа на въглища. Премиерът консерватор Скот Морисън пък отиде на почивка в Хавай.
След 1996 г. редящите се едно след друго консервативни правителства успешно работят за подкопаване на международните споразумения за климатичните промени в интерес на индустрията с изкопаеми горива в страната. Днес Австралия е най-големият износител на въглища и природен газ в света. Същевременно наскоро страната зае последното място в класация , оценяваща действията против климатичните промени на 57 държави.
Премиерът Морисън до голяма степен дължи победата си на косъм на изборите през миналата година на въглищния олигарх Клайв Палмър, който създаде марионетна партия с цел лейбъристите да не бъдат допуснати до властта (Лейбъристката партия се ангажира с някакви реални действия за климатичните промени, макар и ограничени). Рекламният бюджет на Палмър за предизборната кампания бе повече от двойно по-голям от този на двете основни партии. Впоследствие олигархът обяви планове за изграждане на най-голямата въглищна мина в Австралия.
След като Морисън, който преди е работил в маркетинга, бе принуден да се върне от ваканцията си и да се извини публично, той предпочита да публикува снимки как си прекарва добре със семейството си или играе крикет. Доста по-рядко може да бъде видян по фронтовете на борбата с пожарите, да посещава опустошените общности или да се среща с оцелели. Морисън се опитва да представи пожарите като обичайна катастрофа, нищо извън обичайното.
Тези пози изглеждат като смразяваща политическа пресметливост. Лейбъристката партия все още не се е окопитила след изборната загуба и не оказва ефективна съпротива срещу управлението му. Медийният пазар в страната е доминиран от вестниците на Рупърт Мърдок (с 58% от тиражите на ежедневниците) и твърдо отстоява отрицанието на климатичните промени. При това положение Морисън изглежда се надява, че ще може да се наложи, стига да не признава мащабите на бедствието, което поглъща Австралия.
Морисън направи име като министър на имиграцията. Като такъв той усъвършенства жестокостта на политиката на интерниране на бежанци в ужасяващи лагери на тихоокеански острови, и вече се е показал като безразличен към човешкото страдание. Сега правителството му поема по смущаваща авторитарна посока и предприема разправи със синдикати, граждански организации и журналисти. В момента в щата Тасмания тече приемането на закон, който се очаква да бъде копиран и в останалата част на Австралия, и който предвижда затвор до 21 години за участващи в екологични демонстрации.
“Австралия е горяща нация, предвождана от страхливци”, написа журналистът Хю Римингтън, с което изрази мнението на мнозина. Би било подходящо да се добави и “идиоти”, след като вицепремиерът Майкъл МакКормак обвини за пожарите експлодираща конска тор.
Такива са хората, които са готови да отворят портите на Ада и да поведат нацията към климатично самоубийство.
Изчислява се, че над една трета от австралийците ще бъдат засегнати от пожарите. Едно голямо и нарастващо мнозинство от гражданите на страната искат да се предприемат действия за климатичните промени. Сега тези хора все по-активно задават въпроси за разрастващата се пропаст между идеологическите фантазии на правителството и реалността на бързо изсушаващата, затопляща се и горяща Австралия.
Ситуацията зловещо напомня на Съветския съюз през 80-те, когато апаратчиците са все още всевластни, но губят фундаменталната, морална легитимност да управляват. В днешна Австралия политическата върхушка, все по-склеротична и затънала в налудните си фантазии, е изправена пред една чудовищна реалност, на която няма нито способността, нито волята да се противопостави.
Премиерът Морисън може и да разполага с огромната пропагандна машина на Мърдок и да няма реална политическа опозиция, но моралният му авторитет изтича бързо в канала. Миналата седмица, след като подмина бременна жена, молеща за помощ, той бе принуден да избяга от разгневените, задаващи неудобни въпроси жители на изгоряло градче. Един местен консервативен лидер описа унижението на лидера си като “посрещане, което той вероятно си заслужава”.
Както веднъж отбелязва последният съветски лидер Михаил Горбачов, сривът на СССР започва с ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г. След аварията “системата, като я познавахме, стана несъстоятелна”, пише той през 2006 г. Възможно ли е необхватната, все още разгръщаща се трагедия на австралийските пожари да се окаже Чернобил на климатичната криза?
About The Author
