Имаше истинска изненада, когато на 17 ноември миналата година над триста хиляди протестиращи, носещи жълти жилетки, окупираха пътища и кръстовища из цяла Франция. Отначало ги мотивираше едно нещо – съпротива срещу планираното повишаване на данъците върху горивата. Това обаче се оказа само първият ден от едно грандиозно изливане на народен гняв, което завладя Франция в продължение на няколко месеца. Само няколко седмици след началото на протестите президентът Еманюел Макрон се отказа от планираните допълнителни такси върху горивата, които станаха повод за бунта. Решимостта на протестното движение обаче само се засили и то разви по-широка платформа от искания. „Жълтите жилетки“ успяха да вкарат в политическия и медиен дневен ред темите фискалната, социална и екологична справедливост, като същевременно подчертаваха необходимостта от засилено участие на хората в демократичния живот.
Поради изненадващия произход на движението – извън традиционните партийни и синдикални структури – се изписаха тонове мастило в опити да бъде дефинирана истинската природа на “жълтите жилетки”. Тези остри дебати включваха не само журналисти или социолози, но и участващите в протестите активисти. Това свободно сформирало се движение избягваше традиционните форми на представителство и никога не позволи да бъде присвоено от опозиционните партии – било то леви или десни. Същевременно обаче точно засилването на либерално/крайно дяснатата бинарност във френската електорална политика – с успеха на партиите на Марин Льо Пен и Еманюел Макрон на европейските избори през май – доведе до това, че “жълтите жилетки” постепенно изчезнаха от новинарските заглавия.
Това не значи, че движението е свършено – през миналия уикенд се проведе специално “53 действие”, за да се отбележи първата му годишнина. Гневът, който възпламени движението в началото не е изчезнал – всъщност дори се е изострил, заедно с неравенствата, които протестите така силно осъждат. Точно както исканията на “жълтите жилетки” се разшириха от цените на горивата към други проблеми на социалната и климатична справедливост, така и през последните месеци се наблюдава как духа на бунта се разпростира сред различни части на френското население. Движението на “жълтите жилетки” все още протестира, все още се развива и все още търси начини да върне политиката в ръцете на населението.
Незадоволени искания
Призивите за мобилизация в уикенда на годишнината имаха за цел да се покаже, че движението е живо и бунтът отново ще се надигне. “Жълтите жилетки” искаха да се завърнат символично на “Шанз-Елизе”. Този булевард е емблематичен не само като лице на лукса във Франция – и съответно на неравенствата между бедни и богати. Тази пътна артерия също така стана сцена на най-забележителните сцени на масов бунт и държавни репресии в страната от десетилетия насам.
As flaming barricades return to the streets of Paris today on the 1 year anniversary of the #GiletsJaunes movement, we’re resharing our article on memes, riots vs. roundabouts & the new horizons of destituent power and anti-fascist action in the movementhttps://t.co/h567JVqcxB pic.twitter.com/rL32t2MPIC
— B r e a k a w a y (@Breakaway_chi) November 17, 2019
Протестиращите имат достатъчно причини да са гневни – и да атакуват неравенствата, които изобщо не са намалели. От самото начало движението се радваше на историческо високи нива на обществена подкрепа. Социологическите проучвания през ноември 2018 г. показваха, че 80% от французите подкрепят протестите. Въпреки малката отстъпка за данъците върху горивата, обявена от Макрон през декември, до пролетта на 2019 г. движението поддържаше 50-60% подкрепа сред обществото.
Въпреки претенциите на президента, че отговаря на “жълти жилетки” чрез организирането на серия от срещи из страната, наречени “голям дебат”, правителството му прави всичко друго, освен да се вслуша в протестиращите. Вместо да възстановят облагането на големите богатства, за което настояваха “жълтите жилетки”, властите продължиха да прокарват данъчни промени, облагодетелстващи само най-богатите – от въвеждането на т.нар CICE (данъчни облекчения за бизнеса, чрез които на компаниите се подаряват 20 млрд. евро годишно) до отказът от “данък изход”, който преди се прилагаше върху тези, които изкарват парите си извън Франция.
Това е част от по-широкия контекст на допълнителното орязване на социалните разходи и плановете за приватизиране на много държавни и общински фирми, въпреки доброто състояние, в което се намират. Освен раздържавяването на летищната администрация в Париж, държавният хазартен монопол и енергийната група ENGIE, вече се подготвя и първата в историята на Франция приватизация на обществена болница.
Макар протестите да са израз на гнева на хора, чиито глас обикновено не се чува във френския обществен живот, и да са съпроводени с действия, които не могат да останат незабелязани, ефектът им върху институционалните политики е само косвен. Макрон отхвърли призивите за провеждане на референдуми за гражданска инициатива и не показва каквото и намерение да се отклони от неолибералния дневен ред. Вместо това, от самото създаване на политическата му партия няколко месеца преди президентските избори през 2017 г. – един мениджърски проект, обединяващ дясноцентристкия и лявоцентристкия истаблишмент – той неизменно се придвижва все по-надясно.
Това се видя много ясно при изборите за Европейски парламент през май. След като отклониха към себе си лявоцентристкия електорат през 2017 г., президентът и верните му слуги започнаха да работят последователно за съблазняване на традиционния десен, неолиберален и консервативен избирател на Републиканската партия. Някои избиратели на центристката “левица”, най-вече млади, градски, високообразовани професионалисти, се върнаха към “Зелените” и Социалистическата партия. Но опозиционните партии, които се надяваха да оберат плодовете от протестите на “жълтите жилетки” не успяха да го направят. Макар да излезе на първо място, “Национален сбор” на Льо Пен постигна резултат, съответстващ на прогнозите преди избухването на протестите. Подкрепата за “Непокорна Франция” на Жан-Люк Меланшон пък се срина до едва 6.3%.
По всичко изглежда, че президентската партия е доволна, че може да използва резултатите от изборите, за да поставя фокуса на обществените дебати върху имиграцията, забрадките и ислямския тероризъм, и така да продължава да привлича десен и крайнодесен електорат. Със забележителна хитрост, през миналия месец Макрон успя да прокара своя закон за осигуровките срещу безработица почти незабелязано, тъй като бе насочил вниманието на медиите към дебата за миграцията в Националното събрание. Имитирайки крайната десница, либералният президент говори за квоти за чуждестранни работници, ограничаване на броя на търсещите убежище и орязване на свързаните с това услуги, възмущава се от “прекомерното” използване на безплатна медицинска помощ, и затяга мерките за експулсиране.
Макрон изобщо не се срамува да представя това като част от “големия дебат”, който уж трябва да служи за удовлетворяване на “жълтите жилетки”. На практика обаче този “дебат” не е нищо повече от рекламна кампания на президента, и напълно пренебрегва всякакви норми за безпристрастност и прозрачност, които би трябвало да ръководят подобни обществени обсъждания. Миграцията е напълно периферен въпрос за протестиращите по кръстовищата във Франция, а социологическите проучвания показват, че не е и сред най-основните притеснения и на обществото като цяло. По този начин обаче Макрон манипулира темата за “жълтите жилетки” в опит да привлича избиратели от основния си съперник – крайнодесния лидер Марин льо Пен.
Докато властта умишлено се прави на глуха за реалните искания на движението и ги подменя с удобни за нея теми, през последните месеци много от протестиращите “жълти жилетки” спряха да излизат по улиците. И за това има сериозни причини. Естествената загуба на инерция заради продължителността на протестите сигурно е фактор, но не е най-важния. Вероятно по-голяма роля има зрелищното полицейско насилие и съдебната разправа с активистите.
През изминалата година имаше два смъртни случая, 24 души изгубиха едно или две очи, петима са с откъсната ръка, а още хиляди други бяха ранени. Това трябва да се добави към над дванадесет хиляди ареста, три хиляди повдигнати обвинения и над хиляда вкарани в затвора протестиращи. Да не говорим за по-малко видимите, но също толкова упорити репресии срещу местата за събиране на протестиращи из цяла Франция – кълнове на демократичния дебат, които бяха многократно разгонвани от въоръженото крило на държавата.
Съвременните социални движения във Франция никога не са били изправени пред такова насилие и репресия. Но това не е единствената форма на атака срещу тях. Упоритостта, с която медиите се опитват да стигматизират движението – да го отхвърлят като хомофобско, расистко, антисемитско, фашизирано и агресивно – е начин да бъде “довършена работата” за смазване на “жълтите жилетки”.
Бунтовност във въздуха
През лятото броят на “жълтите жилетки” излизащи по улиците на Франция всяка събота спадна от стотици хиляди до хиляди. Това обаче не означава, че за движението трябва да се говори в минало време.
На първо място трябва да се отбележи, че движението продължава да изгражда своите структури. В първоначалната фаза на мобилизация липсата на дефинирана, координирана организация вероятно бе от полза на “жълтите жилетки” – това ги правеше по-трудни за разбиране, но и по-трудни за присвояване и контрол. Ограниченията на тази гъвкавост обаче скоро започнаха да се усещат. През декември 2018 г. част от движението започна процес на организация отдолу, отговаряйки на призива на протестиращите от малкия град Коммерси. Процесът бе изграден върху мрежа от асамблеи на “жълтите жилетки”, която постепенно се разшири в цялата страна. След това бяха организирани няколко “асамблеи на асамблеите” в които участваха делегации от протестни групи, подкрепящи инициативата. Левите активисти имаха осезаемо присъствие и влияние в тези асамблеи.
53rd weekend of the Mouvement des Gilets jaunes. pic.twitter.com/xsu1wcUIiS
— Ibrar Khan (@IbrarKh18527793) November 17, 2019
Четвъртото такова събрание на асамблеите се проведе в Монпелие в началото на този ноември. Поне 600 души взеха участие в двудневните дебати, завършили с пленарно заседание, на което бяха гласувани различните искания, произтичащи от работните групи. Две от предложенията бяха одобрени и пратени за ратификация от местните асамблеи – призиви към населението да се включи в планираните за 16-17 ноември протести и блокади, както и да се работи за разширяване и радикализация на обществената съпротива срещу пенсионната реформа на Макрон. Второто предложение е в съзвучие с намеренията на много синдикати да предприемат кампания против реформата след 5 декември. Пленарното заседание подкрепи и призивите годишнината да бъде „посветена” на всички бунтове за социална справедливост, климатична справедливост и демокрация по света.
“Жълтите жилетки” също така продължават да присъстват в публичните дебати, тъй като все още се чуват гласовете на много от медийните “фигури” (ако не “лидери”) от движението, откроили се по време на протестите. В края на октомври няколко известни “жълти жилетки”, сред които Присила Лудоски (единствената чернокожа сред лидерите на движението, която в началото на протестите започна подписката, подкрепена от над милион души), и Джером Родригес (водопроводчик и един от протестиращите, загубили око) пратиха отворено писмо на президента Макрон с искане за среща преди 16 ноември. Те искаха да обсъдят деградацията на полицията и правосъдната система, както и да му представят манифеста за “истински дебат” (вместо неговия “голям дебат”).
Онлайн платформата за дебати, използвана за определянето на тези искания, представлява истински инструмент за демокрация на участието. След процес на обсъждане, в които са участвали над 45 хил. души, е съставен списък от 59-те предложения, получили най-много гласове (общият брой на предложенията е надхвърлял 25 хил.). Исканията на активистите за среща с Макрон останаха без резултат, но стоящите зад отвореното писмо предприеха друга инициатива – за създаване на федеративна структура на “жълтите жилетки” – “гражданско лоби”, което да действа както на местни, така и на национално ниво.
Това не е единствената подобна инициатива. Друг проект е промотиран от Франсуа Було – млад адвокат, който е говорител на няколко протестни организации в Руан. От известно време той обикаля телевизионните студия, за да представя “Жълтата линия” – кратък манифест, целящ “да възстанови имиджа на движението сред гражданите”. Той поддръжа и онлайн платформа за демократично участие със същото име, която трябва да служи за установяване на структури за движението на местно и национално ниво, за споделяне на информация и ресурси, за насърчаване на взаимопомощта и масово просвещаване. Целта е да се създадат инструменти за директна демокрация, която да позволи провеждането на референдуми на гражданското участие. Було твърди, че в тази платформа участват 27 хил. души. Друга “звезда” на “жълтите жилетки” – Максим Никол, известен с псевдонима “Fly Rider” – започна издаването на нова, независима ляво-радикална медия Quartier Général.
Накратко, изявените представители на “жълтите жилетки” не са се отказали. Макар движението да продължава да отхвърля идеята, че може да бъде представлявано от лидери – и вместо това продължава да залага на хоризонталните структури и директното участие – то без съмнение развива по-големи структури.
Освен това не трябва да се подценява основната сила на движението – това, че гражданите преоткриха колективите, политизацията и дебатите. Хиляди хора, които досега бяха изолирани, вече имат възможност да се изразяват и да участват в дейности за взаимопомощ и солидарност. През последната година протестите и импровизираните центрове за срещи бяха истински лаборатории на масовото просвещение и демокрацията, позволяващи да се преоткрие забравената стойност на френското републиканско мото – принципът на fraternité (братството), и възобновяването на социалните връзки. Накратко, през изминалата година “жълтите жилетки” преоткриха политиката по начин, който вероятно ще се окаже траен.
Друга причина, поради която “жълтите жилетки” няма да изчезнат в скоро време е това, че масовото недоволство продължава да къкри. В това няма нищо изненадващо. Скорошно изследване на статистическата агенция Insee показва, че неравенството във Франция е продължило да се увеличава през 2019 г. – 14.7% от населението на страната, или 9.3 млн. души, живеят в бедност, което е с половин милион повече, отколкото през миналата година. За разширяването на ножицата между бедни и богати значителен ефект има нарастването на някои типове доходи като акционерски дивиденти (ръст с 60%), които облагодетелстват най-вече много богатите домакинства. Въвеждането на плосък данък върху капиталовите доходи засили преразпределението на богатството към най-заможните хора, големите бизнеси и частните инвестиционни фондове.
Има данни и за това какви настроения подбужда тази ситуация сред хората. Друго публикувано наскоро изследване показва, че според 76% от французите протестите на “жълтите жилетки” могат отново да се засилят, тъй като притесненията на населението не са се променили – нито са получили решение. Повечето анкетирани също така са съгласни, че движението е изиграло положителна роля за увеличаване на покупателната способност за най-бедните и за засилване на демокрацията и дебатите. С други думи, ферментът за социален бунт все още е наличен във френското общество.
Потенциал за генерална стачка
Много от стотиците хиляди французи, обхванати от политическото пробуждане през последната година, никога преди това не са участвали в демонстрации. Но сега те вече са осъзнали, че не са сами, и са усетили силата на колективните действия. Мнозина наистина спряха да идват на протестите, но вече няма да е толкова лесно да бъдат приспани – особено след като са усетили бруталността на държавното насилие.
Протестите със сигурност не могат да се считат за провал. Подобно на масовите бунтове по други части на света, “жълтото” движение във Франция е израз на гнева и дълбоката политическа криза, характерни за днешния исторически момент. Социалната криза явно няма да отмине скоро, защото тя в свързана не само с остеритета и неравенството, но и с климатичната криза и кризата на демокрацията, произтичаща от изпразването от съдържание на народния суверенитет. Тези няколко измерения, тясно свързани с текущата неолиберална фаза на глобалния капитализъм, представляват ядрото на движението на “жълтите жилетки” – точно както са в ядрото и на други масови бунтове, незвисимо от спецификите им – от Чили до Еквадор, Хаити, Барселона, Алжир, Ливан, Ирак и Египет.
Поради това въпросът е не дали Франция отново ще се възпламени, а по-скоро кога и как. През последните месеци вече се виждат значителни сигнали за масово недоволство – от стачките в спешните отделения и безпрецедентно голямата стачка на пожарникарите, през все по-предизвикателното екологично движение, мобилизацията срещу образователните реформи, до скорошните протести в жп транспорта. От болничен персонал до ползватели на обществени услуги, от жени, борещи се срещу сексисткото насилие до млади хора, съпротивляващи се срещу разрушаването на планетата и бъдещето им, изглежда че хора, носещи много различни на цвят жилетки започват да действат в унисон.
Една от потенциалните пресечни точки на различните фронтове е съпротивата срещу планираната от правителството осакатяване на пенсионната система. Няколко синдиката и младежки организации призовават на 5 декември да започне обща стачка. Работници в парижкото метро, жп транспорта, шофьори на товарни камиони, както и летищни служители вече са обявили, че ще се включват. “Жълтите жилетки” от своя страна планират масови протести, към които е възможно да се включат и екоактивистите от “Борба за съществуване” и “Петъци за бъдеще”.
Това ще е важен момент и за партиите от френската левица, колкото и отслабени и несигурни след провала на европейските избори през май. Няколко формации вече водят разговори за общи действия на предстоящите през март местни избори. Някои от тези партии се опитват да извадят поуки от движението на “жълтите жилетки” и заявяват, че ще насочат усилията си към местните общински кампании, вместо да се опитват да обединяват лявото зад един единствен лидер. Тепърва ще се види дали самите “жълти жилетки” ще поискат да тръгнат по пътя на традиционното институционално представителство.
След една година на социален конфликт, френското правителство обяви, че бюджетът на Министерство на вътрешните работи ще бъде увеличен с 4% догодина, след като вече бе повишен с 3.4% през тази. И макар че “реформата” на Макрон ще ореже пенсиите за мнозинството хора, властите увериха, че пенсионните схеми за полицаите няма да бъдат пипани. Заради неспособността си да генерират масова подкрепа за неолибералните реформи, властите нямат друго решение, освен да разгърнат постоянно и демонстративно използване на прекомерна сила. Подобни действия обаче могат само да изострят социалните конфликти в страната. Така че честит рожден ден, “жълти жилетки”. Изглежда отново е дошло време да извадите противогазите.
About The Author
