13 народни представители от БСП са внесли в деловодството на Народното събрание законопроекта за забрана на фермите за ценни кожи в България, за който настояват от години активисти и граждански сдружения.
Поправките в Закона за ветеринарномедицинската дейност бяха изготвени от активисти, обединени в Гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България.
Организирани по темата бяха няколко протеста, а през юни миналата година бяха събрани близо 50 000 подписа в инициатива, с която по установения законов ред бяха поискани от парламента законодателни изменения, засягащи проблема. Последва разглеждане на подписката в няколко парламентарни комисии, които изразиха плаха подкрепа.
От началото на новия парламентарен сезон, след законодателна инициатива на Антон Кутев и негови колеги от БСП, исканите поправки вече са официално входиран в деловодството на парламента законопроект, който трябва да бъде разгледан и гласуван от Народното събрание.
Ако бъде приет, той ще влезе в сила от 1 януари 2021-ва година, за да се даде време на съществуващите ферми да преустановят плавно своята дейност. Също така се предвижда веднага след приемането на законопроекта да не се допуска издаването на нови разрешения за създаване на ферми.
В мотивите на законопроекта, който предвижда промяна и в Закона за защита на животните, се посочва, че основният аргумент е свързан с необходимостта България да продължи да провежда „последователна политика за хуманно отношение към животните и ограничаване на случаите на жестокост към тях в унисон с най-добрите европейски практики“.
Изтъква се също така, че след като у нас е забранен добивът, внасянето и изнасянето на кожи от кучета и котки, със същите мотиви е редно това да се забрани и спрямо кожи от норки, лисици и други диви животински видове. Цитирани са становища на Научния комитет за здравето и благосъстоянието на животните към Генерална дирекция по здравеопазване и защита на потребителите към Европейската комисия и други институции, в подкрепа на забраната.
Вносителите настояват, че забраната се обосновава и от аргумента, че отглеждането и убиването на животни в този случай е за цел, която не задоволява съществени човешки нужди. Освен това се случва чрез изключително жестоки практики на умъртвяване.
В мотивите е посочено още, че вече в 12 европейски държави е въведена пълна забрана за подобни обекти – Обединеното кралство, Норвегия, Белгия, Холандия, Люксембург, Австрия, Чехия, Словения, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина и Северна Македония.
Припомнената е гражданската инициатива и събраните подписи в подкрепа на исканията, а също така са цитирани и данни от социологически проучвания, според които обществото масово подкрепя мерките.
Припомнен е и случаят от юли тази година, когато беше разкрито незаконното заравяне на огромни количества трупове на норки – над 100 тона – в района на сливенското село Боров дол. По случая беше образувано досъдебно производство, но все още от него няма резултат.
Разследване на сайта Bodil.bg наскоро откри и сериозни дупки във финансовите отчети на фирмите, които управляват фермите за норки у нас.
На 23 септември активисти организират публичен дебат на тема „Какво знаем за добива и фермите за ценни кожи в България“.
Изготвена е и специална платформа, през която всеки желаещ може да изпрати лично писмо до всеки един отделен народен представител, за д го призове за подкрепа към законопроекта. Предвиждат се и нови протестни действия около парламента, когато законопроектът влезе за разглеждане в комисии и в зала.
About The Author
