Трагичната дата 11 септември 1973 г., на която в Чили беше извършен кървав военен преврат, довел до гибелта на президента социалист Салвадор Алиенде, масови убийства, изтезания и 17-годишна диктатура на генерал Аугусто Пиночет, продължава да отеква раздиращо и до днес.
Леви и десни си остават несъвместими в оценката на събитията отпреди 46 години и на последвалите ги процеси. На левите все още тежи липсващото възмездие за страховити престъпления срещу човешките права, извършвани по време на диктатурата. А десните изобщо не искат да се припомня за това или направо оправдават зверствата.
Така премина и тазгодишният 11 септември. В отговор на запитвания правителството на десния президент и олигарх Себастиан Пиниера информира, че на датата няма да има никакви официални възпоменателни церемонии, защото годишнината не била кръгла. Вътрешният министър Андрес Чадуик каза, че това щял да бъде „обикновен работен ден”.
След негодуването от левицата президентът Пиинера, чийто брат е бил министър в едно от правителствата на Пиночет, все пак реши да направи кратко изявление пред медиите навръх 11 септември по повод 46-годишнината от преврата. В 5-минутното си слово той първо заяви, че превратът сложил „край на Народното единство (лявата коалиция, излъчила Алиенде за президент – б.р.), което водеше Чили към безпрецедентна политическа, икономическа и социална криза”. Пиниера веднага добави, че превратът същевременно поставил „началото на военния режим с всичките му тежки, постоянни и неприемливи нарушения на човешките права”. И призова за национално единение, за да не се задълбочава противопоставянето в страната. Подчерта също, че насилието трябва напълно да се отхвърли като инструмент в политическата борба.
Въпреки финалните благопожелания, левите не харесаха това слово, защото чуха в него неприкрит стремеж да се оправдае преврата. И то точно в същия дух, в който го направи в свое специално приложение и най-влиятелният десен вестник „Ел Меркурио” – послужил, впрочем, навремето като основен пропаганден инструмент за превратаджиите срещу Алиенде. Сега „Ел Меркурио” озаглави приложението си така: „На 11 септември 1973 г. Чили се спаси от съдбата да стане това, което днес е Венесуела”. Посланието е две в едно. Хем се внушава се, че политиката на Алиенде е била деструктивна за страната, хем се размахва Венесуела като нарицателно плашило, без дори за миг да се допуска връзка с откритата икономическа война на САЩ, водена и срещу Чили във времената на Алиенди, водена и сега срещу Венесуела.
Левицата видя лицемерие и в уж позитивния призив от словото на президента Пиниера за национално единение и отхвърляне на насилието. Защото всъщност неговото управление хич не си поплюва в употребата на сила срещу „непослушни”. Направи го включително и сега, по грозен и демонстративен начин, хвърляйки внушителен контингент специални полицейски части срещу традиционна масова проява, организирана всяка година около 11 септември като възпоменание за жертвите на диктатурата. Става дума за шествие, което тръгва от Площада на героите в Сантяго и завършва на Централното гробище в квартал Реколета, където са били погребвани повечето от избиваните от хунтата. Тази година в шествието, състояло се на 8 септември, взеха участие около 10 000 души, които носеха портрети на загиналите от репресиите на Пиночет.
Недалеч от гробището обаче група маскирани младежи издигнаха барикада и започнаха да мятат оттам камъни по полицейските кордони. Не е ясно дали това е била безотговорна самоинициатива на екстремисти или съзнателно подготвена провокация. Но отговорът на полицейските спецчасти е брутален. Те нахлуват в гробището и започват да налагат с палки, да повалят на земята и да арестуват участниците в поклонението, които нямат нищо общо с маскираните.
Преследвайки бягащите от тях хора, полицаите газят върху гробовете – и то точно в парцела, където са били погребвани безименните и неразпознатите трупове от кланетата в първите дни след преврата и онези, които по-късно са били изхвърляни от тайните центрове за мъчения на диктатурата. Това кощунство бе възприето с огромно възмущение от повечето чилийци.
Навръх 11 септември се състояха и още шествия и масови възпоменания. Социалистическата, Радикалната, Демократическата, Комунистическата и други леви партии заедно със семейството на Салвадор Алиенде отдадоха специална почест на легендарния президент социалист. В челната редица вървяха дъщерята на Алиенде – сенаторката Исабел Алиенде, и внучката му – депутатката Мая Фернандес.
Двете жени първи сложиха цветя на вратата на президентския дворец „Ла Монеда” откъм улица „Моранде”. През тази врата войници изнасят трупа на Алиенде, увит в селско пончо, след бомбардировката на двореца на 11 септември 1973 г. За да не се превърне в място за поклонение, Пиночет заповядва след това вратата да бъде зазидана. Чак през 2003 г. управлявалият тогава президент радикал Рикардо Лагос нарежда тя да бъде възстановена и оттогава е един от символите, свързани с паметта на Алиенде.
Съвсем наблизо – пред президентския дворец, е и паметникът на Алиенде, издигнат през 2000 г. И на този 11 септември, както всяка година, той бе отрупан с цветя и венци.
Пак пред двореца „Ла Монеда” самодейни артистични групи танцуваха националния чилийски танц куека, размахвайки червени кърпи. И танцьори, и зрители бяха със закачени по дрехите снимки на жертви на диктатурата.
Впечатление тази година направи и отделно шествие из Сантяго, съставено само от млади жени и също свързано с отбелязването на 11 септември. Момичетата целяха да привлекат вниманието към един дълго минавал между другото, макар и широко известен факт – че практически всички жени затворнички на диктатурата са били и изнасилвани, понасяйки и всички други брутални изтезания, на които са били подлагани останалите арестанти. Жертви на сексуални гаври са били и част от мъжете затворници. Но при жените е имало и такива чудовищни посегателства като изнасилвания с кучета и вкарване на живи плъхове във вагината.
В началото на 2019 г. излезе книгата на журналиста Даниел Опенхайн „Така мъчеха в Чили (1973-1990):, в която са събрани много такива показания, фигуриращи и в документите на специализирана комисия по нарушенията на човешките права.
Разтърсващо е да се четат тези свидетелства. Има случаи на арестувани бременни жени, които са пометнали заради мъченята. Има и други – на забременели вследствие на изнасилванията. Много от тях също са помятали още в затвора, но други са раждали децата, заченати от палачите им. Психологическите травми от всичко това са още по-страшни и непреодолими от физическите, включително и за появилите се по този начин деца.
Дългогодишните борби на правозащитниците отдавна вече извоюваха жертвите на изтезания по време диктатурата да получат компенсации за преживяното. Но процедурата изисква доказване пред съда какво точно се е случвало. Много малко са жените, минали през затворите на Пиночет, които се решават на такова нещо. Това означава наново да се върнат в кошмарите си, а и публично да разказват за тях. Повечето жертви предпочитат да мълчат. Ето заради всичко това тази година младите чилийки, които не са минавали през такива ужаси, решиха навръх 11 септември да надигнат глас и за тази „няма” част от националната трагедия…
46-годишнината от преврата на Пиночет бе отбелязана и от Музея на паметта, създаден при управлявалата два мандата президентка социалистка Мишел Бачелет. През целия ден той излъчваше пълна радиовъзстановка на събитията от преврата на 11 септември 1973 г., минута по минута.
Възпоменателни събития имаше из всички градове и селища на Чили. Раните от преврата не зарастват…
About The Author
