Главният прокурор на Венесуела Тарек Уилям Сааб оповести, че е стартирал разследване за държавна измяна срещу самообявилия се за „временен президент” опозиционер Хуан Гуайдо. Поводът е разгласен на 5 септември от вицепрезидентката Делси Родригес аудиозапис, на който се чува как представители на Гуайдо се договарят да се обяви отказ на „временния президент” да поддържа 120-годишния териториален спор на Венесуела със съседна Гвиана за 159 000 кв. км пълни с природни богатства гори по коритото на река Есекибо. Замисълът е срещу този отказ да се получи повече външна подкрепа за венесуелската опозиция.
Откровеният разговор от записа се води между назначената от Гуайдо за негова представителка в Обединеното кралство Ванеса Неуман – венесуелка, която живее в САЩ и е работила в Специалното командване на Пентагона, и Мануел Авенданьо, съветник на Гуайдо по външната политика. Неуман обяснява, как Лондон и исторически намиращата се под британско влияние Гвиана няма да подкрепят венесуелската опозиция, „докато продължаваме да поддържаме официалната линия за вземане на Есекибо”. Тя настоява представителите на „временния президент” по света и на международни срещи да предприемат съответстваща промяна в позицията.
Прокуратурата в Каракас е започнала разследване и срещу Неуман и Авенданьо. Неуман живее в чужбина, но Авенданьо, който е в Каракас, веднага след тази вест се скри в посолството на Чили.
Президентът на Венесуела Николас Мадуро, който преди броени дни беше обявил, че правителството подготвя пътуването на своите представители до Осло, където с посредничеството на Норвегия да бъде възобновен диалогът с опозицията, на 6 септември оповести, че такова възобновяване няма да има. „Вярвам в диалога, вярвам в мира, но не приемам предателите,” каза Мадуро. Той определи като „недопустимо” опозицията да прави тайни пазарлъци за сметка на националните интереси.
Досега поддържането на венесуелското искане за възстановяване на суверенитета на държавата над територията, обобщавана като Есекибо, беше една от малкото точки, по които между правителството в Каракас и опозицията нямаше никакви разминавания.
В отговор на разгорелия се скандал Хуан Гуайдо отхвърли обвиненията и извади стари декларации и документи на оглавявания сега от него парламент, в които исканията за Есекибо се поддържат.
Срещу Гуайдо досега са започнати още няколко други разследвания – за „накърняване на отечеството” по повод самопровъзгласяването му за „временен президент” през януари, за негова вероятна съпричастност към саботажите в електрозахранването на страната през март и април, за опита за държавен преврат на 30 април, за присвояване на замразени от американските санкции венесуелски активи в чужди банки, за злоупотреби с фондове около „хуманитарната помощ” на САЩ.
Темата за териториалния спор на Венесуела с Гвиана е с особен откат за силно развитите патриотични чувства на венесуелците. Те са убедени, че Есекибо си е тяхно от памтивека и им е отнето незаконно. Земите в тази обширна зона навремето са били под колониалната власт на испанската корона. Когато започват войните за независимост в Латинска Америка, тръгнали точно от Венесуела, територията е завзета първо от холандците, а после от англичаните. Събирайки я и с други земи на изток, през 1831 г. Великобритания сформира Британска Гвиана, която през 1966 г. получава независимост и става просто Гвиана (през 1970 г. добавя към името и определението Корпоративна република), като остава обаче в Британската общност. На изток тя граничи с днешен Суринам, бивша Холандска Гвиана, а нататък е Френска Гвиана, за която наскоро напомни и френският президент Еманюел Макрон покрай пожарите в Амазония.
Независима Венесуела се сеща за Есекибо, когато отшумяват войните през 19-ти век, и упорито започва да си го иска от британците по официалния ред, докато през 1897 г. изстръгва от тях обещанието, че териториалният спор ще се реши цивилизовано, чрез арбитражен съд. Две години по-късно – през 1899 г., такъв съд наистина се провежда в Париж и е подписано споразумение, по което Есекибо остава в Британска Гвиана. Но Каракас още тогава подскача, като заявява, че документът е подменен и всичко е измама, договорена между британските представители и подкупния съдия.
През следващите 120 години, чак до днес, Венесуела не се уморява да си търси правата над територията чрез всички възможни международни механизми и инстанции. Също толкова упорита е и съпротивата първо на британците, а после и на независима Гвиана. На практика територията на Есекибо от 159 000 кв км е почти две трети от цялата гвианска територия, възлизаща на 214 000 кв. км. Това е най-обширната площ, представляваща предмет на териториален спор в Латинска Америка. На международните политически карти е прието този район да се изобразява защрихован, защото си остава спорен.
През 1966 г. с помощта на ООН е сключена договореност в следващите 4 години да се намери компромис по темата, но това така и не е постигнато. Между 1982 и 1999 г. и Венесуела, и Гвиана правят още няколко опита пак през механизмите на ООН всяка от страните да издейства изгодно за себе си решение, но без резултат. Така или иначе Есекибо остава под гвианско администриране като заварено положение.
При управлението на Уго Чавес (1999-2013 г.) спорът позаглъхва, отстъпвайки на плодотворното сътрудничество на Венесуела с всички карибски страни, сред които е и Гвиана – за тях работи нефтената програма „Петрокарибе”.
Казусът с Есекибо отново излиза на дневен ред през 2015 г., когато в крайбрежните води на Атлантика именно край тази територия „Еxxon Mobil” открива много нефт. И амбицираната да го оползотвори Гвиана поема инициативата да изиска от Международния съд в Хага да вземе най-после окончателно решение по териториалния спор, настоявайки да остане в сила договореното през 1899-та, въпреки венесуелското оспорване. Каракас обаче незабавно реагира крайно негативно – обявява, че този съд няма компетенцията да решава такива спорове и настоява да се възобнови процесът, очертан в договорката от 1966-та чрез ООН, тоест да се възобновят двустранните преговори по темата. В гвианската столица Джорджтаун не откликват. Решение още няма.
About The Author
