Глобалното затопляне направи „Дориан“ по-голям и по-смъртоносен

Майкъл Ман, Андрю Деслър, Guardian

За хората, които живеят на Бахамите, това просто е мястото, което наричат свой дом. За много американци е дестинация за мечтаната ваканция. Но ураганът „Дориан“ превърна тази мечта в кошмар. А най-лошото е, че това е само началото. Защото ако не направим нещо за климатичната криза, затоплянето ще превръща все повече и повече от фантастичните пейзажи, историческите градове и мечтаните дестинации в наподобяващи ада пустоши.

Науката тепърва ще изчисли конкретно колко по-лош е станал „Дориан“ заради климатичните промени, но вече знаем достатъчно, за да можем да кажем със сигурност, че затоплянето в увеличило щетите. Не е случайност, че „Дориан“ бе една от най-мощните достигащи сушата бури, засичани над Атлантика, с най-силните устойчиви пикови ветрове, отчитани източно от Флорида, и най-силният ураган, удрял Бахамите. Това идва по-малко от година, след като Флорида бе застигната от първия ураган от пета категория от десетилетия насам, което се случи на 5 октомври – най-късното за сезона оформяне на толкова силна буря.

На базово физическо ниво ние знаем, че по-топлите води подхранват ураганите и че „Дориан“ бе подсилен от това, че температурите на водите в Атлантика са доста над средните стойности. Фактът, че климатичните промени са затоплили океаните означава, че „Дориан“ е по-силен, отколкото би бил, ако не бяхме прекарали последните 150 години в изхвърляне на въглеродно замърсяване в атмосферата. Температурите на морската повърхност в региона, където се формира „Дориан“, бяха с над 1 градус по Целзий по-ниски, отколкото преди да започнем да използваме изкопаеми горива.

Емпирично погледнато, за всеки един градус затопляне има около 7% увеличение на максималните устойчиви скорости на вятъра. Тъй като разрушителният потенциал на вятъра е пропорционален на третата мощност на скоростта му, това отговаря на 23% увеличение на потенциалните щети от бурята. Видяхме демонстрация в сърцераздирателните кадри на пълно опустошение в Бахамите.

Ние знаем, че колкото по-топъл става въздухът, толкова повече влага може да задържа, а тя се превръща в поройни дъждове при бури като тази. Знаем още, че климатичните промени стопяват ледниците, а също и че тази вода отива в океаните. Допълнителното количество вода, както и увеличеният обем на водата заради затоплянето, води до повишаване на морските равнища. Това на свой ред означава, че когато буря като „Дориан“ достигне бреговете, тя разполага с повече вода, която я поддържа по-дълго и така може да достигне по-навътре в сушата.

Всичката тази вода прави ураганите още по-смъртоносни, защото като цяло не ветровете, а водата убива хора. Макар увеличената от климатичните промени скорост на „Дориан“ от 350 км. в час сама по себе си да е изключително опасна, над шестметровите приливи и проливните дъждове бяха най-разрушителните елементи на бурята.

Има още два начина, по които затоплянето вероятно е влошило последствията на „Дориан“. Единият е, че всичката тази топла вода е позволила на бурята да се ускори бързо, претърпявайки процес, известен като „бърза интензификация“ – „Дориан“ нарасна от умерен ураган втора категория до екстремната пета категория само за два дни. Наскоро публикувано изследване показва, че това се случва все по-често в резултат на климатичните промени. През последните няколко години станахме свидетели на много примери за действието на този ефект. „Дориан“ бе четвъртата буря от пета категория за последните четири години.

Докато от една страна климатичните промени ускоряват скоростта, с която се въртят ураганите, те същевременно могат да намалят скоростта, с която се придвижват бурите. Вместо да се придвижват покрай бреговете и след това да се разсейват, както е нормално, през последните години тези бури се задържат по-дълго на едно място, което води до по-тежки наводнения. Точно това се случи в Хюстън по време на урагана „Харви“, както и в Северна Каролина, когато бе ударена от „Флорънс“. Ако „Дориан“ се придвижваше с обичайната скорост от няколко километра в час, опустошението в Бахамите не би било толкова тежко. Но тъй като бурята се задържа на едно място, щетите бяха катастрофални. Бавното придвижване на „Дориан“ също не е уникално явление – изследване от миналата година установи 10% намаляване на скоростта на придвижване на подобни бури в световен мащаб. Друго проучване отчете 17% понижаване на скоростта на придвижване на бурите по източното крайбрежие на САЩ. Макар тези изследвания да не обвързват директно забавянето с климатичните промени, теорията, че климатичните промени изменят въздушните течения по начин, който води до застояване на бурите на едно място, звучи все по-убедително.

Когато всички тези фактори се съчетаят в една буря, както се случи в „Дориан“, това води до кошмарен сценарий – и предварителен поглед към бъдещето на климатичната криза. Единственият въпрос е дали ще сме достатъчно предвидливи, за да направим нещо по въпроса.

*Майкъл Ман е професор по атмосферни науки в Пенсилванския държавен университет. Най-новата му книга е озаглавена „Ефектът на лудницата: Как отричането на климатичните промени застрашава планетата, разрушава политиката и ни подлудява“.

Андрю Деслър е професор по атмосферни и геоложки науки в Тексаския A&M университет. Последната му книга е „Наука и политика на глобалната климатична промяна: Ръководство за дебат“.