Близо хиляда души се събраха този понеделник в централен Лондон, за да чуят концерта на Роджър Уотърс в подкрепа на затворения основател на WikiLeaks Джулиан Асанж, съобщава wsws.org.
Изпълнението бе пред британското вътрешно министерство, само на няколко километра от затвора „Белмарш“, където Асанж е държан в изолатор. В чест на Асанж Уотърс и китаристът Андрю Феъруедър Уол изпълниха емблематичната песен на Пинк Флойд „Иска ми се да бе тук“.
Изпълнилите улицата пред министерството поддръжници носеха транспаранти и плакати с искания за освобождаване на Асанж и Челси Манинг, която предаде на Wikileaks информация за военни престъпления, извършени от САЩ в Ирак и Афганистан. Присъдата на Манинг бе намалена в края на управлението на Барак Обама и тя успя да прекара известно време на свобода, но от няколко месеца отново се намира в затвора и е глобявана с по 1000 долара дневно заради отказа си да свидетелства срещу WikiLeaks и Асанж.
Ветеранът на разследващата журналистика и личен приятел на Асанж Джон Пилджър откри събитието с емоционална реч. Посочвайки сградата на вътрешното министерство, той заяви на множеството: „Поведението на британското правителство към Джулиан Асанж е позор. Вулгарна обида към самото разбиране за човешки права. Не е преувеличение да се каже, че се отнасят към Джулиан Асанж по същия начин, по който диктатурите се отнасят към политическите затворници“.
Пилджър сподели, че е разговарял с Асанж през миналия уикенд. „Когато го попитах какво би искал да кажа пред вас днес, той бе непреклонен. „Кажи им, че не става въпрос само за мен. Това е нещо по-голямо. Става въпрос за всички ни. Всички журналисти и издатели, които вършат работата си, са в опасност“.
Пилджър подчерта, че значението на искането за екстрадиране на Асанж в САЩ е очевидно: „Независимо кой си и къде се намираш, ако разкриеш такива престъпления, правителствата ще те преследват, ще те отвлекат и ще те пратят в САЩ като заловен шпионин“. „Седемнадесет от осемнадесетте обвинения срещу Асанж в САЩ са свързани с рутинната работа на разследващия журналист, който би трябвало да е защитен от Първата поправка в конституцията на Съединените щати… Цялата тази история е една измама. Щатските прокурори знаят, че е измама, британските власти знаят, че е измама, австралийското правителство знае, че е измама. Това е причината Джулиан да стои затворен по 23 часа на денонощие в затвор с максимална сигурност и да бъде третиран по-лошо от убиец. Той трябва да послужи за пример. Случващото се с Джулиан Асанж и Челси Манинг цели да ни стресне, да ни уплаши, за да мълчим“, предупреди Пилджър. „Защитавайки Джулиан Асанж, ние защитаваме най-свещените си права. Ако не говорим сега, някоя сутрин ще се събудим насред мълчанието на нов вид тирания. Изборът е наш“, завърши той.
Братът на Джулиан Асанж – Гейбриъл Шиптън, също направи изказване от сцената и разказа за последната им среща в затвора. „Прегърнах го и той ми каза, че това място е истински ад. След това дъщеря ми поиска да разбере защо чичо ѝ е затворен. „Нещо лошо ли е направил?“ попита ме тя. Много трудно ми бе да обясня това по начин, който петгодишно дете може да разбере. Като брат на Джулиан, от името на неговите деца, другите братя и сестри, племенници и племеннички, от името на баща ни и майка ни, призовавам вътрешния министър на Великобритания да блокира екстрадирането в САЩ“.
След него на сцената се качи Роджър Уотърс, който заяви, че е дълбоко развълнуван от това, колко хора са дошли. „Как бихме могли да се поставим на мястото на Джулиан Асанж в изолатора? Или на децата в Сирия, Палестина или Рохингия, които биват взривявани на парчета от тези хора тук?“, попита той, сочейки сградата на министерството. Уотър обясни, че е избрал да посвети точно тази песен на Асанж заради куплета „Би ли заменил дребна роля във войната с централна роля в клетка?“. „Е, аз не бих. Това тук е моята дребна роля в тази война и при всички положения предпочитам да съм тук с вас, които правите същото, вместо да приема водеща роля в клетка“, заяви музикантът.
