Стихосбирката „Моторни песни“ на Никола Вапцаров вече е отпечатана в Иран на персийски език. Тази вест бе съобщена в Австрийската библиотека в Русе лично от преводача на стихосбирката Фарид Гадами.
Гадами се намира в България по проект за литературен обмен на фондация „Следваща страница“ в София (в Къща за литература и превод – София с подкрепата на Държавен културен институт). Той бе в Русе по покана на Международно общество „Канети“, което стопанисва Австрийската библиотека и насърчава културните и литературни връзки между България и света.
Гадами научава за Вапцаров случайно, докато превежда стихотворението на Маяковски „Ленин“ и чете статии за съветския поет. Открива стихотворенията на Вапцаров на английски и веднага след като ги прочита решава да ги преведе на персийски.
Иранецът е впечатлен от модерното мислене на Вапцаров, който вярва в технологичния прогрес и в същото време е убеден, че човекът не трябва да използва технологиите, за да доминира над природата или над останалите хора. Самият Гадами по образование е машинен инженер и в момента е университетски преподавател по специалността си. Автор е на художествени книги с проза и поезия, на литературна критика, както и на учебници в областта на инженерните науки. Същевременно е и преводач на над 30 книги от английски език. Гадами е първият преводач на персийски на редица книги, написани от авторите на американското бийт поколение като Керуак, Гинсбърг, Бъроуз. Именно от английски е и преводът на Вапцаров на езика фарси.
Публиката в Русе бе впечатлена от начина, по който стихотворението „Спомен“ – любимата на иранския литератор Вапцарова творба, звучи на персийски:
Гадами принадлежи към левите кръгове в Иран и познава много добре творбите на редица лявомислещи европейски интелектуалци и социални критици. Поради негативната натовареност на понятието „комунизъм“ в интелектуални среди у нас навярно по-трудно ще бъде разбрано понятието „литературен комунизъм“, което Гадами използва, за да обясни своята визия за литература и обществено развитие. В интервю за „Барикада“, което ще бъде публикувано в следващите дни, иранският автор и преводач обясни, че терминът „литературен комунизъм“ е въведен от френския философ и културен теоретик Морис Бланшо, но Гадами го доразвива.
Идеята е, че всеки език е начин да гледаме на предметите и реалностите от живота. Познавайки няколко езика, ние можем да подхождаме към обектите от реалността от различни гледни точки – като художници кубисти, и да преодоляваме границите както между езиците, така и между културите. Именно това правят някои от любимите автори на Гадами – Джалаледдин Руми, който пише понякога на четири езика едновременно в едно стихотворение (персийски, турски, арабски и гръцки), Джеймс Джойс, Уолт Уитман и други. Същността е в това, че книгата и литературата са достъпни универсално и не дискриминират читателите по етнос, религия или пол. Затова литературата може да формира международна общност. На английски думите за „общност“ и „общуване“ се родеят с тази за „комунизъм“ и в този общ смисъл литературният комунизъм е както средство за разбиране на литературата, така и начин да се подобри политиката и света.
Гадами има трайни намерения да превежда български автори на персийски език. В момента той работи по превода и отпечатването на фарси на антология на съвременната българска литература, в която ще има произведения на Здравка Евтимова, Алек Попов, Виргиния Захариева, Оля Стоянова, Велина Минкова, Мария Димова, Боян Биолчев, Петър Денчев, Яница Радева, Владимир Полеганов, Иванка Могилска, Ирина Папанчева, Елка Стоянова, Бистра Величкова. Иранският преводач работи и по преводи на български роман и театрална пиеса. Освен това Фарид Гадами ще напише роман за преживяванията си в България.
Очаквайте скоро интервюто с иранския писател и преводач, в което той разказва за интереса си към българската литература и Вапцаров, както и за състоянието на левицата в Иран.
About The Author
