Глобализацията и регионализацията не зависят единствено от икономически причини, а могат да бъдат задвижени и от чисто културни и научни интереси. Това показаха двете иранистични събития в София от средата на месец септември. Първото бе лятното училище по иранистика с преподаватели от Иран, Унгария и България. Второто бе среща на ръководителите на иранистични центрове и специалности от Балканите и Централна Европа. И двете прояви утвърдиха още повече българската иранистика в международен план и показаха, че София е важно средище в общуването между Изтока и Запада.
Между 11 и 17 септември 15 студенти и дипломирани иранисти от България, Украйна и Турция слушаха лекции по староперсийски и средноперсийски език, запознаха се в детайли с метриката на персийската поезия, с етапите в развитието на съвременната иранска литература. Посетилите курса научиха интересни подробности за коварните средновековни отношения в стил „Игра на тронове“ между шиитската секта на низарите, хорезмийското царство и монголите, припомниха си за живота и творчеството на класици като Омар Хайям и създателя на иранския национален епос „Шах-наме“ Абулгасем Фердоуси. Слушателите иранисти навлязоха в еволюцията на понятието „любов“ в персийската класическа литература успоредно с различните етапи от иранското историческо развитие. Лекциите помогнаха на всички и за повишаване на нивото на техния съвременен персийски език.
Подобен иранистичен курс се провежда за първи път в тази част на Европа, което не убягна от вниманието на иранските средства за масово осведомяване. До това лятно училище се стигна благодарение на сътрудничеството между Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и по-точно специалност „Иранистика“ с ръководител доц. д-р Иво Панов и Центъра за изследвания на Иран, Балканите и Централна Европа (IBCE), чийто председател, гл.ас. Алиреза Пурмохамад, също е преподавател в специалност „Иранистика”.
Той е преподавател в Алма Матер от 2008 г. При срещите си с представители на иранистични академични звена в Европа и Балканите Алиреза Пурмохамад установява, че връзките помежду им не са на желаното ниво. Оказва се, че едни университети разполагат със специалисти по литература, други по философия, в трети има експерти по религиозни или по политически въпроси, а в четвърти се акцентира единствено върху изучаването на езика. Ясна става необходимостта от трансгранично академично взаимодействие. Ето защо преподавателят достига до идеята за IBCE и започва да я обсъжда, търсейки съвети от иранистите на Балканите, в Централна Европа и в Иран. Важно за развитието на идеята у нас е, че зад нея застава специалност „Иранистика“ от Софийския университет.
„Мисля, че като за първо събитие от този род можем да се поздравим с успех. На Балканите и в Централна Европа броят на студентите в иранистичните курсове е малък – по 3-4 на випуск. А в сегашното обучение участваха 15 души. Това е добра посещаемост”, сподели пред „Барикада“ иранският преподавател.
По отношение на второто събитие Алиреза Пурмохамад също изрази задоволство: „ Нашата основна идея беше да съберем на едно място ръководителите на академични иранистични центрове и специалности от различните страни на Балканите и Централна Европа. И да обсъдим какви са силните страни на всеки университет, в който се изучават иранистични дисциплини. А и какво можем да постигнем всички заедно. Тъй като нашият център е основан в България, решихме първата среща да се проведе в София. Заедно с тази среща преценихме, че е добре да организираме обучение по различни дисциплини, а студентите да общуват както с преподавателите, дошли от Иран, така и с онези, които са от други държави в Европа“.
В момента IBCE все още прави първи стъпки за реализирането на своите амбициозни цели. Веднага след приключването на курса по иранистика в Ректората на Софийския университет се срещнаха ръководители и преподаватели по иранистика от България, Полша, Унгария, Румъния, Сърбия, Косово, Турция и Иран. Те обсъдиха възможни инициативи и теми, по които да си сътрудничат, като подчертаха нуждата да се опознаят и да създадат общност помежду си, за което IBCE може да изиграе важна роля.
Идеята е да бъдат създадени работни групи с членове от този регион – за история, за философия и т.н. Всяка група да има ръководител – специалист в съответната област, като бъдат привлечени и експерти от Балканите и Централна Европа. Целта е постепенно да се създаде база данни в различни тематични направления. Ако изследовател от региона има интерес към иранската философия, да знае кога и къде ще се проведат конференции по темата, да изпрати статия, която да достигне до тази конференция и до експертите в съответната област. Така IBCE ще съдейства за напредъка на иранистичните изследвания, като при това ще развива дейност, без да е необходимо пътят на изследователите да достига до Иран.
„Досега имаме успех. Конференцията „Иран и Европа в огледалото на историята“, която организирахме в София през 2016 г., привлече близо 115 участници. Те дойдоха в България – една държава, която е малка и сравнително отдалечена от европейските и международните центрове за изучаване на Иран. Докладите на 35 души бяха допуснати до участие в конференцията. Повечето делегати не бяха българи – имаше хора от цяла Европа и дори от САЩ. Независимо от някои наши финансови затруднения, успяхме да организираме по доста добър начин нещата“, казва Пурмохамад. А предпоставка за успеха на сегашното лятно училище е било високото ниво на владеене на персийския език от записалите се участници и това е позволило да им бъдат предложени интересни лекции.
До момента IBCE заедно с „Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България” и специалност „Иранистика” при СУ „Св. Климент Охридски“ е издал три тома с научни публикации от организираните в България иранистични конференции: „Иран и България в огледалото на историята“ (2011 г.), „Иран и Балканите в огледалото на историята“ (2013 г.) и „Персийски ръкописи на Балканите и в Централна Европа“ (2017 г.). През октомври предстои публикуването на четвърта книга – за конференцията „Иран и Европа в огледалото на историята“ (2016 г.).
Изследователският център е издал и две книги на персийски език, така че да помогне на изследователите на иранската култура в световен мащаб. Едната е каталог на персийските ръкописи в България. Другата книга е „Зидж-е Ямини” („Астрономически таблици на Ямини”) – персийски научен трактат, чийто оригинал се съхранява в Народната библиотека в София.
Още преди създаването на IBCE съвместната работа на гл.ас. Алиреза Пурмохамад с доцент Иво Панов води до публикуването на важни за иранистиката книги. През 2012 г. на български език излиза първи том на иранския епос „Шах-наме“ („Книга за царете”) на Фердоуси. Тя получи наградата „Бронзов лъв“ на Асоциацията „Българска книга“.
Две години по-късно Българо-персийският речник, чийто научен редактор е Иво Панов, а съавтори – Евче Пешева, Аббас Мехдави, д-р Хаджар Фиюзи и доц. д-р Реза Мехраз, бе отличен с наградата „Книга на годината“ в Иран.
От есента IBCE възнамерява да започне издаването на свое списание на английски език, където да се публикуват научни статии на експерти от Балканите и Централна Европа. Работата по организирането на нови семинари и конференции ще продължи. Още по-важно е, че иранистите от Балканите и Централна Европа са осъзнали необходимостта да структурират своя регионална общност.
„Имаме идеи и те дойдоха след дискусии с преподавателите и учените от страните в региона. Искаме да обсъдим с тях какви са техните нужди и какви проекти можем заедно да осъществим. Опитваме се да градим връзки с университети и с научни институти, да обменяме информация, да поддържаме научни контакти с Иран. Целта ни е да обменяме идеи и да бъдем полезни на иранистите в тази част на Европа. Иран също иска да развива официални отношения с университетите в региона и да допринася за напредъка в опознаването на неговата култура“, каза Алиреза Пурмохамад.
Икономическата глобализация често е считана за игра, която засилва дисбалансите между богати и бедни страни. Но когато е в ход регионализацията на ниво култура, наука и идеи, всички печелят. Ето защо двете иранистични събития от средата на септември в София носят своя потенциал за нещо ново и по-добро в тази част на Европа, на която и България принадлежи.
