Трагедията на нашата епоха е, че набиращият сила колапс на системите, които поддържат живота ни, съвпада с ерата на зловредното управление. Точно когато е нужно да се издигнем над себичните интереси и мисленето само в краткосрочен аспект, правителствата по целия свят се оказват представители на най-злонамерените и мръсни специални интереси. В Обединеното кралство, САЩ, Бразилия, Аржентина и в много други страни властват плутократите.
Системите на планетата Земя се сриват с удивителна скорост. Горски пожари опустошават Сибир и Аляска – и на много места захапват дълбоко торфените пояси, освобождавайки въглероден диоксид и метан, които влошават допълнително глобалната атмосфера. Само през месец юли горските пожари в Арктика са освободили толкова въглерод в атмосферата, колкото Австрия за цяла година. Порочният кръг на последствията от климатичните промени започва да се върти все по-бързо.
Потоци от стопена вода се стичат от ледената шапка на Гренландия заради температурните аномалии. Ежедневните загуби на ледена покривка изпреварват графика с 50 години – климатичните модели предвиждаха, че такива нива ще бъдат достигнати чак през 2070 г. Доклад, публикуван в Geophysical Research Letters, разкрива, че топенето на вечните ледове в канадската част на Арктика вече надвишава темповете, прогнозирани от учените за 2090 г.
Докато в Европа рекордните температури през миналия месец предизвикаха основно дискомфорт, в Югозападна Азия те започват да достигат точка, която надвишава температурните лимити на човешкото тяло. Все по-големи части от света ще започнат да разчитат на охлаждане с климатици – не само за осигуряване на комфорт, но и за оцеляване – още една порочна спирала, защото климатиците потребяват много енергия. Онези, които не могат да си го позволят, трябва или да се преместят, или да умрат. Климатичната криза вече принуждава повече хора да напускат домовете си, отколкото бедността или войните, като същевременно допринася и за тези два фактора.
Скорошен научен доклад показва, че няма почти никаква надежда да предотвратим глобално затопляне с 1.5 градуса по Целзий, освен ако не се откажем от съществуващата инфраструктура за изкопаеми горива. Дори ако не бъде построена нито една нова газова или въглищна електроцентрала, магистрала или летище, въглеродните емисии от съществуващите инсталации вероятно ще ни тласнат отвъд този праг. Само ако „пенсионираме“ предсрочно част от тази инфраструктура, бихме могли да си осигурим 50% шанс да останем в рамките на температурните граници, договорени в Париж през 2015 г. Но вместо да извеждат от експлоатация машината, убиваща Земята, почти всички правителства подхранват огъня ѝ.
Петролната и газова индустрия възнамерява да изхарчи 4.9 трлн. долара през идните 10 години за проучване и разработка на нови находища – макар че не можем да си позволим да изгорим това, което ще изкарат от земята. Според Международния валутен фонд, всяка година правителствата субсидират изкопаемите горива с около 5 трлн. долара – многократно по-голяма сума, отколкото отделят за търсене на решения за екзистенциалната заплаха, пред която сме изправени. САЩ харчат десет пъти повече за тези безумни субсидии, отколкото за федералния бюджет за образование. През миналата година светът е изгорил повече изкопаеми горива от всякога.
Анализ на Бари Саксифрадж от Canada’s National Observer показва, че над половината от изкопаемите горива, които са използвани в цялата история на човечеството, са изгорени след 1990 г. Макар през този период да има нарастване на енергията от възобновяеми източници и атомни централи, разликата между производството на изкопаеми горива и нисковъглеродна енергия не само не се свива, но и систематично се увеличава. В усилията за предотвратяване на неконтролируемо глобално затопляне се броят не добрите дела, които сме започнали да правим, а лошите неща, които сме спрели да правим.
Затварянето на инфраструктурата за изкопаеми горива изисква държавна намеса. Но в много страни правителствата се намесват не за да защитят човечеството от екзистенциалната заплаха на изкопаемите горива, а за да защитят енергийната и петролна индустрия от екзистенциалната заплаха на обществените протести. В САЩ властите в 18 щата прокарват закони, криминализиращи протестите срещу тръбопроводи в опит да смажат демократичното несъгласие в услуга на петролния бизнес. През юни администрацията на Доналд Тръмп предложи федерален закон, който предвижда затвор до 20 години за хора, опитали се да попречат на строежа на тръбопроводи.
Global Witness съобщава, че в няколко страни начело с Филипините, властите са подбуждали убийства на екоактивисти. Процесът започва с реторика, демонизираща гражданските протести като екстремизъм и тероризъм, след което се минава към законодателство, криминализиращо опитите да се защити живата планета. Криминализацията на свой ред помага да се легитимират физическото насилие и убийствата. Подобна демонизация започва и във Великобритания – с доклад, публикуван от лобистката група със съмнително финансиране Policy Exchange, в който се клевети протестната кампания „Бунт на изчезването„. Подобно на всички подобни публикации, и този доклад бе широко отразен от обществената телевизия ВВС, която запази обичайната си липса на любопитство кой финансира подобни неща.
Лобистки групи с тайно финансиране като „Съюз на данъкоплатците“, „Институт Адам Смит“ или „Институт по икономическите въпроси“ са осигурили някои от ключовите съветници на новото правителство на Борис Джонсън. Той назначи и Андреа Лийдсом – ентусиазиран пропагандист на фракинга, за ръководител на отдела, отговарящ за климатичната политика. Министър на транспорта пък стана Грант Шапс, който допреди месец председателстваше British Infrastructure Group – организация, насърчаваща разрастването на пътната и летищна инфраструктура. По-рано този месец Guardian разкри документи, подсказващи, че фирма на съюзника и съветник на Джонсън – Линтън Кросби, е плащала за анонимни реклами на въглищната индустрия във Facebook.
Изглежда наблюдаваме развръзката на това, което наричам „Парадокс на замърсяването„. Тъй като най-мръсните индустрии привличат най-малко обществена подкрепа, те имат най-голям стимул да харчат пари за политика, така че да получават резултатите, които искат, а ние – не. Те финансират политически партии, лобистки групи и тинк-танкове, фалшиви граждански организации и прикрити рекламни кампании в социалните мрежи. В резултат на това политиката бива доминирана от най-мръсните индустрии.
Казва ни се, че трябва да се страхуваме от „екстремистите“, които протестират срещу екологичния геноцид и които отправят предизвикателство към мръсните индустрии и напазаруваните от тях мръсни правителства. Но екстремистите, от които наистина трябва да се страхуваме, са тези във властта.
About The Author
