В категории:Латинска Америка / Свят

Иде ли латинообрат от Аржентина?

С 47% първичните избори бяха спечелени от левоцентристката коалиция на Алберто Фернандес и Кристина Фернандес де Киршнер. Формацията на десния президент Маурисио Макри взе 32%. Същинският вот за нов държавен глава ще е през октомври. Как задаващата се смяна на курса ще отекне в Латинска Америка?

„Дуото Фернандес“ – Кристина Фернандес като кандидатка за вицепрезидент и Алберто Фернандес като претендент за държавен глава по време на кампанията преди първичните избори в Аржентина. Снимка: El Pais

Десният реванш срещу „лявата вълна” в Латинска Америка започна в края на 2015-та от Аржентина. Тогава президентските избори там бяха спечелени от десния Маурисио Макри. А ръководилото преди това страната в продължение на 12 години лявоцентристко крило на перонисткото движение в лицето на Нестор Киршнер (вече покойник) и съпругата му Кристина Фернандес де Киршнер отиде в опозиция.

След четири години управление по безпощадни към социалните грижи неолиберални рецепти, включващи поскъпване във всичко, бюджетни орязвания, скок в безработицата и т.н., Макри днес е един от най-непопулярните президенти в историята на Аржентина. А перонистите и подложената през изтеклите години на всевъзможни гонения и разследвания Кристина Фернандес се радват на разрастваща се подкрепа.

Най-убедително промененото съотношение на силите се видя при състоялите се тази неделя, на 11 август, първични избори – една своеобразна форма на проверка „на живо” на обществените нагласи в навечерието на същинския вот, която бе въведена през 2011 г. При този вот се състезават коалициите на основните кандидати за президентския пост, без да става дума конкретно за постове. Но за всички е ясно, че водещите лица на тези коалиции са съответно и кандидатите за държавни ръководители.

Реалните избори за президент ще се проведат през октомври т.г. Но „репетицията” тази неделя вече показа недвусмислено кой къде е. Убедителна победа с 47% спечели лявоцентриската коалиция Frente de Todos. В името има игра на думи – то означава хем „Пред всички”, тоест символизира откритост, хем „Фронт на всички”, тоест въплъщава обединение. А лицата, издигнати начело на тази коалиция, са истинска иновация в политическата игра.

Наричат ги „дуото Фернандес”, защото фамилиите им са еднакви, макар и да не са роднини. Кандидат-президент на Frente de Todos е юристът и изявен перонист Алберто Фернандес, който от 2003 до 2008 г. е оглавявал министерския съвет на Аржентина. Негова подгласничка и кандидатка за вицепрезидентския пост пък е самата експрезидентка Кристина Фернандес.

Тандемът им изуми мнозина, защото те имаха дълъг конфликт, тръгнал още откогато Алберто Фернандес напусна поста си начело на правителствения екип през 2008-ма, по време на президентстването на Кристина Фернандес. Но намериха сили да преодолеят различията си и да обединят съответните крила в перонисткото движение, за да изградят съвместно действена алтернатива на Макри. Нещо повече – помириха се и привлякоха и други отцепници от това политическо течение, което винаги е било с много нюанси. И успяха, както пролича от предварителния вот на 11 август. Категоричната подкрепа, която получиха с 47% от гласовете, предсказва победа за тях и реванш за перонизма и на същинските избори през октомври.

Самият Маурисио Макри, чиято формация „Заедно за промяна” взе 32%, призна поражението и отчете, че екипът му е провел „едни много лоши избори“. Няма съмнение, че в оставащите месеци до октомври той ще мобилизира всички сили на десницата, за да се опита да не допусна ново отлитане на махалото наляво. Очевидно е също, че Макри ще може да разчита и на безрезервната подкрепа на своите ментори в САЩ, които ще направят всичко възможно, за да попречат на влиятелната регионална, а и международна сила Аржентина, която е членка и на Г-20, да завие отново наляво.

Ако такъв завой въпреки всичко се осъществи, това ще рефлектира осезаемо и върху съседна Бразилия (икономиките на двете страни са тясно свързани), и върху кризата около Венесуела, спрямо която сега Макри споделя позицията на Вашингтон и влияе в същия дух на регионалните организации. По негова инициатива например Венесуела бе изключена от южноамериканския общ пазар Меркосур, което ощети сериозно венесуелската икономика.

Разбира се, ако аржентинците все пак решат през октомври да сменят сегашния курс на страната си, те ще го направят преди всичко заради себе си – с надеждата, че перонистите отново ще съживят социалните програми, които Макри закри, както и че в обществото ще се върне духът на солидарността, който през последните години бе изместен от натрапваното схващане, че социално слабият е бреме за напредъка на „инициативните”.

Позитивните послания, които отправи Алберто Фернандес в нощта след обявяването на резултатите от неделния предварителен вот, намериха жив отклик сред емоционалните аржентинци: „Ние не идваме, за да реставрираме никакъв режим, а за да създадем една нова Аржентина, в която ще се заличат пукнатините, разделенията и отмъщенията. Ще поправим онова, което други разрушиха. Нашата цел е аржентинците да възвърнат щастието си”.

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар