„За разлика от Вебер, Фон дер Лайен прие подкрепата на Унгария и победи. Но подкрепата ни не е безусловна. Имаме определени очаквания от новата председателка на Комисията и ще бдим за интересите на унгарския народ”, предупреди премиерът на Унгария Виктор Орбан в специално изявление на втория ден след избирането на Урсула фон дер Лайен начело на Еврокомисията.
Бившата военна министърка на Германия, мъчително излъчена като компромисна кандидатура от проточилия се от 30 юни до 2 юли Европейския съвет в Брюксел, бе утвърдена на поста след гласуване в Европарламента на 16 юли. Тя получи крехко мнозинство от 383 гласа в 747-членния ЕП – само с 9 повече от необходимия ѝ мининум от 374 гласа.
Ключова роля за избора ѝ имаха гласовете „за” на евродепутатите от управляващите в Унгария и Полша консервативни партии – съответно 13 гласа от „Фидес” на Орбан, която е със замразено членство в ЕНП, и 26 гласа от „Право и справедливост” на Ярослав Качински, която е член на групата на Европейските консерватори и реформисти. Към тях се присъединиха и 14-те гласа на Движението „5 звезди” – една от двете споделящи управлението в Италия партии. Без това включване, гласовете „за“, събрани от големите политически групи в ЕС – ЕНП, социалистите и либералите – нямаше да стигнат за избирането на германката. Доста членове на тези групи гласуваха „против“.
Напомняме, че точно отказът на Унгария и Полша, както и на другите страни от Вишеградската група, плюс Италия, да подкрепят шпиценкандидатите – предложените за шефове на ЕК и на ЕП Франс Тимерманс (холандски социалист) и Мартин Вебер (германски християндемократ), доведоха до блокажа на Европейския съвет. Затова се наложи ново сложно предоговаряне, за да се излъчат други компромисни фигури, вследствие на което се и появи ненадейната кандидатура на Урсула фон дер Лайен.
Главните „гробокопачи” на Тимерманс като проекто-шеф на ЕК бяха тъкмо Унгария и Полша. Така двете правителства му отмъстиха за неговите остри критики към тях в качеството му на зам.-председател на досегашната Комисия, отговарящ за спазване на принципите на правовата държава и другите базови европейски ценности. Тимерманс съзря нарушения на тези принципи и ценности в политиките на Будапеща и Варшава и предложи санкционни мерки срещу тях. Затова сега те го шкартираха. А решението им да подкрепят лансираната вместо него от френския президент Еманюел Макрон досегашна военна министърка на Германия беше съвсем открита сделка с ясна заявка, че ще очакват от Фон дер Лайен да се отплати с промяна в отношението на Брюксел към тях.
И ето, фактурата към нея вече е предявена без никакво бавене и без преструвки. В посланието си Орбан изброява и какво конкретно се очаква от новата шефка на Комисията: да сложи край на имиграцията, да се съобразява със страните от Централна Европа и „да се въздържа от нарушения” на суверенитета на държавите членки на ЕС.
Поляците също не закъсняха да се обадят и да натякнат за приноса си при издигането на Фон дер Лайен до евровърхушката. Представителите на „Право и справедливост” (ПиС) в ЕП трябваше даже да влязат в разнобой със собствената си политическа група на консерваторите и реформистите, чието общо решение беше да гласува „против”. За разлика от поляците, дали своето „за”.
„Председателката на Европейската комисия бе утвърдена благодарение на гласовете на ПиС”, отсече известният евродепутат от тази партия Ришард Чарнецки. Съпартиецът му Томаш Пореба пък директно настоя за „нов етап” в отношенията между ЕК и Варшава, без „идеологически намеси” от Брюксел.
Впрочем, все още действащата досегашна Комисия начело с Жан-Клод Юнкер отправи към Полша последно предупреждение да промени закона си за съдебната власт, който ощетява нейната независимост. А пък над Унгария виси препоръката на Евопарламента (в предишния му състав) спрямо страната да бъде задвижен член 7 от европейските договори, предвиждащ като санкция лишаването от право на глас в Съвета.
Дали Фон дер Лайен наистина ще влезе в сделка с Будапеща и Варшава заради вота на техни представители в нейна подкрепа? За това директно я питат журналисти от влиятелни европейски издания по време на колективното ѝ интервю, дадено на 18 юли пред вестници от медийното обединение LENA („Ел Паис” – Испания, „Ла Република” – Италия, „Ди Велт” – Германия, „Фигаро” – Франция, „Соар” – Белгия, „Тагес Анцейгер” и „Трибюн дьо Женев” – Швейцария). Задават ѝ въпроса: „Предложихте ли нещо в замяна на гласовете на „Фидес” и ПиС?”.
А ето и отговорът на Фон дер Лайен:
„Страните от Централна и Източна Европа ми дадоха доверието си, защото ме познават от периода ми на министър на отбраната. Имали сме разногласия по теми от отбраната, но смятам, че много колеги от военните министерства са ме препоръчали като човек, с когото може да се работи по прагматичен начин. Това много помага. Когато виждам разделението между Централна и Източна Европа от една страна и Западна от друга, всъщност аз забелязвам желанието им да бъдат по-добре приети и да са по-забележими”.
На този фон може да се припомни, че внушителният брой гласове „против” Урсула фон дер Лайен в Европарламента, дошли от всички групи в него, бяха мотивирани от една страна от недоволството, че кандидатурата ѝ е спазарена компромисно в тесния състав на правителствените лидери от ЕС, без демократични процедури, без удостоверяване на нивата на личната ѝ компетентност и подготвеност за високата позиция. Другото възражение се базираше тъкмо на притеснението, че зад нея застават правителства на държави, уличени в нарушаване на базисни принципи на ЕС.
Когато в споменатото интервю питат Фон дер Лайен дали гласовете на „Фидес”, ПиС и „5 звезди” няма да са „баласт” за нея, тя първо отговаря, че все пак повечето гласове са дошли от „Обнови Европа” (либералите), ЕНП и групата на социалистите и демократите. И продължава: „Новият парламент е много разнороден. И работата, която ни предстои, ще е да намерим стабилни мнозинства по различни въпроси, а дори може би и различно мнозинство за всеки различен случай. Това е предизвикателство, но и възможност да се работи за мнозинства по всяка тема”.
Първото мнозинство, което Фон дер Лайен постигна, за да бъде избрана, засега поражда повече противоречия, отколкото стабилност.