България задмина Индия по неравенство, ако се съди по световнопризнат измерител на разслоението като Коефициентът на Джини. Данните съобщи по време на семинар, организиран от КНСБ с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“, икономическият експерт на синдиката Любослав Костов. Коефициентът на Джини за България е 39,6 и е съизмерим с този на Етиопия – 39,1, на Израел – 38,9 и на Мианмар (бившата Бирма) – 38,1. За сравнение – за Индия коефициентът е 35,7, за Пакистан – 33,5, а за Египет – 31,8.
И докато в Индия високото неравенството е приблизително константна величина от много десетилетия, то у нас расте стремглаво за относително кратки срокове. През 1990 г. при десетте процента най-заможни българи са отивали 18% от всички доходи, а през 2016 г. (седем години след мащабната данъчна реформа и въвеждане на плоския данък без необлагаем минимум), Топ 10% по доходи прибират 32% от заработеното в страната.
От КНСБ смятат, че именно регресивната данъчна система е основен причинител на ръста на неравенството в България. Подобна данъчна структура няма в нито една европейска страна и тя по никакъв начин не спомага за преодоляване на неравенствата, бедността и социалното изключване, а напротив – задълбочава ги, се казва в анализ на синдиката. Българската данъчна система не отговаря на традиционното за Европейския съюз схващане, че задължението на заможните слоеве е да поемат по-висок дял в държавния бюджет, с което да подпомогнат публичните услуги на държавата, констатират още синдикалистите.
Като проекция на този несправедлив модел на облагане те посочиха структурата на спестяванията на българските домакинства. В момента в банките „спят“ депозити в размер на 52 милиарда лева – близо половината от БВП на страната. Две трети от тези пари (около 34 млрд. лв.) отлежават в едва 6% от всички сметки. А в 1% от депозитите са концентрирани 26% от всички спестявания (около 13 млрд. лв.). При това цитираните суми на спестяванията се отнасят само до една трета от населението на България, тъй като останалите две трети не са успели да спестят нищо в банките.
КНСБ представи и идеите си за промени в данъчната политика, които ще бъдат изложени пред правителството на 19 юли във връзка с подготовката на Бюджет 2020. Сред тях фигурират предложения за въвеждане на необлагаем минимум за най-ниските доходи в размер на минималната работна заплата; поетапно увеличаване на максималния осигурителен доход до сума, равна на 10 пъти МРЗ; повишаване на данъка върху прихода от дивиденти от 5% на 10%; въвеждане на данък „Богатство“ за допълнителни жилища, луксозни автомобили, яхти и недвижимости, както и на минимален данък върху финансовите транзакции, какъвто съществува в 12 страни от ЕС. „Част от тези предложения внасяме всяка година. И няма да се уморим да го правим, докато не започнат промени в данъчната система“, декларира президентът на синдиката Пламен Димитров. Ако това не се случи, от КНСБ изразяват съмнения за бъдещето развитие на България като страна от европейски тип.
Синдикалистите излязоха и с концепция за семейно подоходно облагане с основна цел подобряване на демографската ситуация. Предложението е за т.нар. данъчни кредити за семейства на работещи хора до 35-годишна възраст с осигурителен трудов стаж от поне 7 години. Ако в такова семейство се роди дете в първите 20 месеца от брака, държавата да връща на единия родител 40% от внесения от него през годината данък общ доход, предлагат от КНСБ. При второ дете да се възстановяват 75% от данъка, а при трето 100%, гласи още предложението, но с условието възстановената сума да не надвишава 3360 лева (шест пъти сегашната МРЗ). Въвеждане на минимален необлагаем първоначален доход за млади семейства ще струва на бюджета едва около 50 млн. лв.
За да илюстрират необходимостта от предложените промени синдикалистите потърсиха любопитна връзка между бума на неравенството и разцвета на политическия популизъм в страната. В момента около 600 000 български граждани са подвластни на десния популизъм или гласуват за такива формации при практическата липса на значителен по електорални мащаби ляв популизъм. От 2006 г. упражняващите деснопопулистки вот не падат под 300 хиляди души при положение, че в началото и в средата на 90-те години са били няколко десетки хиляди души. „Този ръст се дължи на изкривена политика, включително данъчна. Популизъм в подобни мащаби не може да вирее в държава със справедлива данъчна система“, обобщи Любослав Костов.
About The Author
