Социалистите и либералите започнаха решителния си щурм на крепостта на Европейската народна партия в Брюксел сутринта на 30 юни. Това приключи 48 часа по-късно с разпадане на съюза им. Дипломатически и правителствени източници, както и източници от ЕС, дават възможност на El Pais да реконструира срещата на върха, проточила се от неделя до вторник, на която социалистите, предвождани от Педро Санчес, се почувстваха изоставени в последния момент от либералите на Еманюел Макрон.
Мечтата да се постигне смяна начело на Европейската комисия, оглавявана 15 години от ЕНП, се изпари и отстъпи място на подхода „всеки да се спасява както може”. „Понякога умората предизвиква необуздани реакции”, подхвърли Макрон, напускайки европейската централа в Брюксел след първите почти 20 часа непрекъснати преговори. „Трябва да проявим мъдрост и да оставим да минат няколко часа”, добави той, след като председателят на Европейския съвет Доналд Туск прекъсна заседанието в 12 часа и 16 минути в понеделник и обяви 24-часова пауза до следващия ден.
Прекъсването дойде в решаващ момент. Правителствата от ЕС напредваха неумолимо към гласуване, което за първи път в историята на общността би довело да избирането на председател на Комисията, срещу когото се обявяват една четвърт от страните членки – 7 от 28.
Кандидатът, който предизвика такова разделение, бе социалистът Франс Тимерманс, зам.-председател на досегашната Комисия, обвинявал Полша и Унгария, че нарушават базови ценности на ЕС.
Кандидатурата на Тимерманс разполагаше с твърдата подкрепа на Макрон и Санчес. И с безценната опора на германската канцлерка Ангела Меркел. Тя поддържаше идеята да се предостави председателството на ЕК на холандския социалдемократ и така да се опази модела на шпиценкандидатите – система, която позволява на партиите директно да лансират своите претенденти за поста.
Още началото на срещата на върха показа наличието на фронт срещу Тимерманс, сформиран от правителства на партии, членуващи в ЕНП – с изключение на Германия. Във фронта бе вишеградската група – Полша, Унгария, Чехия, както и Италия. Туск разпусна общата среща в 11 часа вечерта в неделя, за да улесни провеждането на двустранни консултации по държави. Това бе първият сигнал за блокаж.
През дългите часове на онази пауза Меркел се включи в обсъжданията с Маркон и Санчес, за да се изгради трипартийно мнозинство, което да осигури поста на Тимерманс. Консултираните източници сочат, че канцлерката е опитала да се наложи силово вътре в собственото си политическо семейство.
Голяма част от консултационните срещи са се провели в помещенията на испанската делегация, Санчес е бил домакин и посредник. Хореографията се е променяла всеки час. Но европейските лидери не са се поддавали на обезсърчаването. Адреналинът им се е повишавал и от факта, че упорството им сякаш дава резултати.
„Почти не останаха дисиденти в ЕНП, само Ирландия и Латвия”, сподели дипломатически източник в 2.30 часа през нощта. Консервативните правителства на България, Румъния и Хърватия са заели страната на Меркел. „Тимерманс ще получи Комисията”, бе изводът, който тръгна от делегация на делегация с изгрева на слънцето, точно преди правителствените ръководители да се върнат в общата зала за работна закуска в осем сутринта.
Делегациите привърженички на холандеца – сред тях и испанската – се усещаха победители. А страните от Централна Европа ги побиваха студени тръпки. Досегашният комисар за съдебната независимост и за зачитането на правовата държава беше на крачка от поемането на юздите на Комисията.
Гласовете за и против Тимерманс бяха 21 срещу 7 – достатъчно, за да бъде одобрен. Но Меркел се притесняваше за последствията от едно толкова оспорвано гласуване. Последствия на само вътре в ЕС, но и вътре в собствената ѝ партия, където подобно ръководство на Комисията би предизвикало сериозна съпротива. Необходимо беше да се преговаря още, за да се постигне резултат, по-близък до онзи, с който през 2014-та бе одобрен Жан-Клод Юнкер – тогава против бяха само Унгария и Обединеното кралство.
Преговорите продължиха в търсене на повече балансираност – както географска, за да останат доволни и страните от Изтока, така и политическа, за да получи ЕНП председателството на Европейския съвет, а либералите поста на висшия представител за външната политика. Тази формула, в която Тимерманс продължаваше да оглавява Комисията, бе предложена от холандския премиер Марк Рюте. Но тя предизвика фатално влошаване в баланса на гласовете в понеделник сутринта. Туск предложи незабавно гласуване, знаейки, че планът ще бъде отхвърлен. Рюте сви криле и оттегли предложението си. Тогава Туск прекъсна сесията до следващия ден. Паузата смрази опасно шансовете на социалиста Тимерманс и се оказа фатална за него.
Преговорите бяха подновени на следващия ден, в 11 часа сутринта във вторник. Трети ден на една от най-дългите срещи на върха в историята на ЕС, макар и не успяла да бие рекорда от Ница през 2001-ва. Лидерите и екипите им се върнаха доста по-свежи. И с нов план, изтъкан от представителите на ЕНП в понеделник следобед. Скоро той спечели за съучастници и либералите на Макрон.
Санчес все още защитаваше кандидатурата на Тимерманс от името на социалистите. Но бързо се разбра, че Макрон вече е напуснал кораба и либералите търсят собствената си сметка заедно с ЕНП.
Новата формула се завъртя около германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен, съпартийка на Меркел. „Единственият начин Европарламентът да забрави за шпиценкандидатите (излъчването им е критикувано от евродепутатите като недемократично – б.пр.) е да се издигне кандидатурата на жена, защото те няма да посмеят да се противят една жена за първи път да оглави Комисията”, сподели източник от ЕС сутринта във вторник.
Не е ясно кой пръв е подхвърлил името на Урсула фон дер Лайен. Ясно е само, че германската министърка бе вкарана в пъзела в последния момент. И събуди у Макрон голям ентусиазъм. Това предложение би поставило Меркел пред невъзможността да се съпротивлява на номинацията на своя сънародничка и съпартийка.
Планът би погребал шпиценкандидатите, точно както искаше Макрон. И би неутрализирал всякакви претенции към Европейската централна банка от страна на германеца Йенс Вейдман – един монетарен ястреб, от когото се боят Франция, Италия и Испания. Освен това от прокарваното от Макрон равно представяне на половете получи възможност да се възползва французойката Кристин Лагард, досегашна ръководителка на МВФ. Френският президент разбра, че може да спечели по всички фронтове. И неговият завой към споразумяване с ЕНП вече не предвиждаше връщане назад.
Положението придоби окончателни очертания на едно заседание в кабинета на Туск в 11 часа сутринта с участието на Меркел и Макрон. Педро Санчес също се присъедини. При новата ситуация той успя да вземе за испанските социалисти поста на висшия представител по външната политика. Срещата на четиримата приключи в 12 часа на обяд.
Споразумяването вече беше на една ръка разстояние. Но на Меркел и Санчес им предстоеше още да убедят своите. Канцлерката се нуждаеше от съгласието на своето коалиционно правителство, за да подкрепи Фон дер Лайен. Социалдемократите обаче отказаха да погледнат на това с добро око и Меркел бе принудена да се въздържи при номинацията, която беше одобрена с 27 гласа за. Всички страни подкрепиха германката Фон дер Лайен с изключение на Германия.
Санчес имаше повече късмет. Останалите социалистически правителства подкрепиха това разпределение, отстъпващо за четвърти път ръководството на Комисията на ЕНП. Социалистическото правителство на Словакия трябваше да преглътне, че остава без поста на висшия представител за външната политика, за който претендираше словашкият дипломат Марош Шевкович. Затова пък социалистите получиха председателството на Европарламента. В сряда за негов ръководител бе избран италианецът Давид Сасоли. Така социалистите запазиха позициите си, които имаха и след изборите през 2014-та. Алиансът с Макрон ги подтикна да мечтаят за много повече, независимо от лошите резултати на евроизборите през 2019-та. Но отмятането на французина пред съпротивата на ЕНП остави председателството на Комисията в ръцете на ЕНП – организация, която съумя отново да покаже впечатляващата си сила в Брюксел.
Ролята на Меркел в казуса с Тимерманс
Франс Тимерманс получава финалния импулс към оказалата се за него фатална надпревара за ръководството на ЕК на едно много неочаквано място – на вечеря в Берлин на 26 юни с германската канцлерка Ангела Меркел.
Срещата им слага край на аспирациите на германеца Манфред Вебер, посочен от ЕНП като главен партиен кандидат (шпиценкандидат) за този пост. Независимо от победата на ЕНП в евроизборите, номинацията на Вебер се оказа неприемлива за повечето европейски правителства.
Договорената в Берлин алтернатива предоставяше Комисията на шпиценкандидата на социалистите Франс Тимерманс и запазваше председателството на Европарламента за Вебер. Формулата спасяваше процеса с определянето на шпиценкандидати, приложен през 2014-та, на който Германия много държи.
Меркел представи това възможно решение на европейските лидери, присъствали на срещата на Г-20 в Осака. И получи незабавната подкрепа на Макрон и на премиерите на Испания и Холандия Педро Санчес и Макс Рюте.
Премиерът на Италия Джузепе Конти, който също присъстваше в Осака, се разграничи от този пакт. Туск, член на ЕНП, прогнозира проблеми. Но независимо от скептицизма си, Туск пое задачата да предложи формулата Тимарменс-Вебер на европейската среща на върха на 30 юни.
Същата тази неделя, след като пристигна в Брюксел от Осака, Меркел представи плана пред националните партии, членуващи в ЕНП. Реакцията беше яростна – и това при положение, че в срещата не участваше унгарецът Виктор Орбан, чието членство е замразено. Присъствалият на тази среща Туск излезе много загрижен. Прошепна само на полски колко е обезпокоен. За първи път от много време ЕНП се разбунтува срещу Меркел и се отнесе с канцлерката като с водач, на който му е минало времето и който не е в час с реалността. А реалността е, че консерваторите в много страни са в опозиция и не могат да си позволят да отстъпят на социалистите своята важна победа на европейско ниво.
About The Author
