Благодарение на иранската криза над двугодишното управление на Доналд Тръмп най-после се сблъска с реалността.
Досега реалните последствия от действията на Тръмп бяха ограничени. Една по една той осъди сключени в миналото международни сделки като имащи фатални недостатъци и изтегли САЩ от тях, защото – гледани през нарцистичните очила, които дефинират неговото президентство – те не са договорени от него, върховният майстор на сделката. В игралната площадка на своя ум Тръмп вярва, че може да нареди конструктурите по-добре от всеки друг (веднъж самият той призна, че темпераментът и възгледите му не са се променили от първи клас).
Досега това до голяма степен му се разминаваше, защото нямаше непосредствени последствия от неговия подход. В крайна сметка, изтеглянето от Парижкото споразумение за климата не означава, че околната среда ще прегрее изведнъж. Когато обявяваш НАТО за ирелевантно и омаловажаващ съюзниците си това не означава, че съществуващият от 70 години военен съюз с 29 членки изведнъж ще се разпусне. И когато небрежно отхвърляш Транстихоокеанското търговско споразумение – договорено като начин да се противодейства на Китай, защото си мислиш, че можеш да се наложиш над най-голямата страна в сам, световната икономика няма изведнъж да се срине, дори и ти да се провалиш. Може и да има сериозни проблеми в бъдеще, но се изискват още доста митнически тарифи, самоволни намеси и гневни избухвания, за да предизвикаш глобална рецесия.
Иранската криза обаче е нещо различно. Този път в стаята за игра на Тръмп има истински кибрит и той изглежда го запали без да разбира колко е взривоопасна ситуацията. Президентът влезе с трясък в най-нестабилния регион на света – откъдето преди твърдеше, че иска да изкара САЩ – и взриви изключително сложното и договаряно в продължение на години ядрено споразумение със слабо разбирания режим в Техеран, който – както историята показва, не реагира добре на външна враждебност.
Както самият Тръмп е дал ясно да се разбере с многобройни коментари и туитове, той постъпи така, защото си е мислел, че това ще накара иранците да се върнат на масата на преговорите и ще му позволи да сключи своя собствена сделка. След като изкара САЩ от ядрената сделка през миналата година Тръмп вече е направил почти всичко, за да накара иранците да се върнат при него, освен да ги моли на колене. През миналия юли заяви, че ще се срещне с иранските лидери „когато те пожелаят“ и без предварителни условия. През септември – в същия ден, в който публично осъди иранските управляващи като причинители на „хаос, смърт и смут“ – той туитна, че е „сигурен“ че иранския президент Хасан Рухани е „абсолютно прекрасен човек!“ (иранците, които разбират от ирония, се позабавляваха доста с това: аниматорът Соруш Резаи наскоро публикува кратък клип на Тръмп, отговарящ на телефонно обаждане посред нощ с радостен възглас – „Това са иранците! Най-после се обадиха!“. Когато обаче вдига слушалката се разбира, че някой иска да му продаде лосион против загуба на коса.)
Същевременно, мислейки, че може да ги подплаши достатъчно, за да преговарят (макар опитът на щатското разузнаване да сочи, че такъв натиск не работи върху Техеран), Тръмп се съгласи на всяка провокация, замислена от неговия обсебен от смяна на режими съветник по националната сигурност Джон Болтън. Това включва санкции, които задушават петролната икономика на Иран почти до смърт, струпване на военни части, а вероятно и тестване на иранската противовъздушна отбрана с дрона RQ-4 Global Hawk, който бе свален миналата седмица.
Но по нищо не личи да има ясен план как да се стигне от сегашната ситуация до… където и да е. В петък Тръмп туитна, че е отменил планирания ответен удар в последната минута. Според неговите обяснения – защото със закъснение му е било казано, че ударите могат да убият много хора (макар че очакваните жертви обикновено са сред първите неща, обсъждани на брифинг за военна операция). „Нашите оръжия бяха заредени и ние бяхме готови да отвърнем с удари по три различни обекта, когато попитах колко ще умрат. 150, сър, беше отговора от генерала. 10 минути преди удара аз го спрях, това не е пропорционално на сваляне на дрон“.
След това Тръмп добави: „Аз не бързам, нашата армия е възстановена, обновена и готова за действие, най-добрата в света. Санкциите хапят и вече добавих нови. Иран НИКОГА не може да има ядрени оръжия, не и срещу САЩ и не срещу СВЕТА!“.
Само че голяма част от света, особено европейците, руснаците и китайците, които също участваха в ядрената сделка от 2015 г., застават на страната на Иран по този въпрос, а не на страната на Тръмп. Текущата криза е изцяло негово дело. Освен това някои експерти по Иран – включително тези, които не одобряваха ядрената сделка и като цяло подкрепят подхода на Тръмп – са озадачени от това, че Вашингтон е отстъпил в последния момент. Това бе съпроводено със съобщения, че Тръмп отново е отправил предложения за разговори към Техеран (макар че щатски и ирански официални лица по-късно отрекоха). Според Ройтерс, решението на Тръмп е било в противоречие с консенсуса за военни действия сред администрацията му, включващ Болтън, държавният секретар Майк Помпео и шефката на ЦРУ Джина Хаспел. Върховният водач на Иран Аятолах Али Хаменеи отказва да преговаря докато срещу страната действат новите санкции.
„Това е театър. Нещо средно между водевил и абсурд“, коментира пред Foreign Policy Руел Марк Герехт от Фондацията за защита на демокрациите. „Иранците злорадстват, разбира се. Но зад това перчене и те са объркани. Как да не са?“, добавя той.
Сет Джоунс, експерт по Близкия Изток от Центъра по стратегически и международни изследвания, казва, че иранците вероятно гледат на скорошните действия на Тръмп и зачестилите му декларации, че не иска война, като на опит за помирение. „В крайна сметка не е ясно каква е стратегията на САЩ към Иран. Но каквато и да е, явно не работи. Иран увеличава обогатяването на уран, Ислямската революционна гвардия има все по-голям брой и по-способни партньори в региона (в Сирия, Ирак, Ливан, Йемен, Афганистан и т.н.), освен това Техеран разполага с голям ракетен арсенал. Санкциите определено се отразяват на иранската икономика, но поведението на страната не се променя“, отбелязва той.
Без съмнение Техеран е двойно объркан от противоречивите сигнали на Тръмп какво точно иска той и към какво точно се стреми администрацията му. Болтън не скрива желанието си за смяна на режима, докато шефът му говори за нови преговори. През миналия месец – след като цяла година настоява, че обхватът на ядрената сделка от 2015 г. е твърде тесен и трябва в нея да се включи и поведението на Иран в региона и по света, Тръмп заяви, че истинското му желание е да спре ядрената програма на Техеран. Много експерти по ядрена безопасност – включително официални лица от Израел, са заявявали, че това вече е било уредено от предишната сделка, която Иран спазваше.
„Иска ми се да се видя с Иран – бих искал да ги видя как ми се обаждат“, заяви Тръмп пред медиите през май. Но противно на декларациите на щатския президент, че разполага с достатъчно време, с всеки изминал месец спасяването на старата ядрена сделка или постигането на нова става все по-трудно. Миналият понеделник говорителят на иранската ядрена агенция заяви, че в рамките на 10 дни страната ще надмине количеството нискообогатен уран, което ѝ е разрешено да складира според сделката от 2015 г. Той също така намекна за по-нататъшно обогатяване на урана до нива, нужни за производство на оръжия.
В крайна сметка президентството на Тръмп следва модела на цялата му кариера, която винаги се е свеждала до себеизтъкване. Сделка по сделка, той иска да разруши старата структура на глобалната система – точно както е направил с недвижимите имоти – и да изгради на нейно място нова с марка „Тръмп“. „Те всички искат да сключат сделка“, заяви той пред New York Magazine миналия октомври. „Китай иска да сключи сделка… Иран иска да сключи сделка“.
Само че Иран вече сключи сделка. И обезсмислянето ѝ вероятно ще направи невъзможно постигането на всякакво друго споразумение.
About The Author
