Радев наложи вето на поправките за дивото къмпингуване

Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, които предизвикаха протести в последните седмици, съобщиха от пресцентъра на държавния глава.

Поправките бяха приети окончателно от парламента на 13-ти юни и регламентират т.нар. диво къмпингуване, като такова ще е позволено само в определени за целта зони, които ще се определят в бъдеще от Министерството на туризма.

След гласуването на промените екоорганизации поискаха от Радев да наложи вето като сформираха и палатков лагер близо до президенството. Преди това протестиращите от групата „Бетономорие“ проведоха протести и пред Народното събрание, но без успех. Според тях промените противоречат на конституцията.

В мотивите си държавният глава заявява, че не се противопоставя на опита да бъдат въведени правила, нормативи и стандарти, както изрично повелява чл. 55 от Конституцията, прокламиращ основното право на здравословна и благоприятна околна среда.

Според президента обаче, режимът за „диво къмпингуване“ става по-рестриктивен като се въвеждат значителни ограничения в сравнение с досегашния ред. Тази промяна е предложена между двете гласувания на законопроекта, без обществено обсъждане, което оставя без отговор редица въпроси. Президентът подчертава, че ограниченията за „диво къмпингуване“ по Черноморието са вече в закона, а местата, където ще може да се къмпингува, не са определени. Не са определени и условията за ползване и престой в тези места, т.е. няма ги стандартите и нормативите, които са изрично предвидени в Конституцията гаранция за осъществяването на основното право на чиста околна среда.

Още преди дни Радев изрази позиция, че поправките на адресират проблема с презастрояването на българското Черноморие като вместо бетонирането на плажната ивица, депутатите атакуват палатките.

„Бетонирането на плажната ивица продължава да бъде голям проблем. Волята на законодателя е да бъде изключително строг към гражданите, а в същото време наблюдаваме варварско наливане на бетон по плажната ивица, далеч от погледа на всички институции, което не е в интерес на обществото“, коментира тогава президентът.

Освен рестриктивни правила, с промените в закона се въвеждат и строги санкции за тяхното нарушаване. При липсата на яснота за капацитета на местата, разрешени за разполагане на палатки, кемпери или каравани, не може категорично да се твърди, че е намерена най-щадящата мярка за постигане на желания резултат – опазването и възпроизводството на околната среда. Налага се извод за несъразмерност между строгите санкции към гражданите и липсата на строгост към дължимата грижа от страна на държавата, се посочва още в съобщението.

Вижте пълните мотиви на Румен Радев:

С приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗИД ЗУЧК) се въвеждат изисквания за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани (§ 2), както и административнонаказателна отговорност за тяхното нарушаване (§ 9).

Не се противопоставям на опита да бъдат въведени правила, нормативи и стандарти, както изрично повелява чл. 55 от Конституцията, който прокламира основното право на здравословна и благоприятна околна среда. Спазването на такива нормативи и стандарти е гаранция за опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства на страната ни съгласно чл.15 от Конституцията.

Регламентацията на досегашното „диво къмпингуване“ е в по-либерален режим, отворен към близостта до природата, който е трябвало да бъде уреден със Закона за туризма или други закони. Със ЗИД ЗУЧК режимът става по-рестриктивен, като се въвеждат значителни ограничения в сравнение с досегашния ред. Тази промяна е предложена между двете гласувания на законопроекта, без обществено обсъждане, което оставя без отговор редица въпроси. Какъв е броят на лицата, които ще бъдат засегнати от промените? Ако всички притежатели на каравани, кемпери, любители на палатки и др., отидат в съществуващите на категоризирани къмпинги по Крайбрежието, защото искат да летуват по този начин на българското море, ще има ли място за всички тях? Правени ли са проучвания и разчети за капацитета на категоризираните къмпинги? Без отговори на тези въпроси не може да се приеме, че новият рестриктивен режим е пропорционална мярка.

Освен рестриктивни правила, с § 9 от приетия закон се въвеждат и строги санкции за тяхното нарушаване. При липсата на яснота за капацитета на местата, разрешени за разполагане на палатки, кемпери или каравани, не може категорично да се твърди, че е намерена най-щадящата мярка за постигане на желания резултат – опазването и възпроизводството на околната среда. Налага се извод за несъразмерност между високите и строги санкции към гражданите и липсата на строгост към дължимата грижа от страна на държавата. Стандартите и нормативите все още не са установени, както повелява Конституцията (чл. 55), но високите глоби вече са разписани в закона.

Конституцията изисква от гражданите като тяхно основно задължение да пазят околната среда (чл. 55, изр. 2), но изисква и от държавата да се ангажира в осигуряването на опазването и възпроизводството на околната среда. Ограниченията за „диво къмпингуване“ по Черноморието са вече в закона, а местата, където ще може да се къмпингува, не са определени. Не са определени и условията за ползване и престой в тези места, т.е. няма ги стандартите и нормативите, като изрично предвидена в Конституцията гаранция за осъществяването на основното право на чиста околна среда.

Уважаеми народни представители,

По изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 2 и 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, приет от 44-то Народно събрание на 13 юни 2019 г.

От началото на мандата на Радев това е вето №16 върху приет от Народното събрание закон. Досега в един единствен случай депутатите от мнозинството приеха аргументите на държавния глава и не преодоляха ветото с ново гласуване – при поправките в закона за приватизацията и следприватизационния контрол, добили популярност като „поправката Домусчиев“.

Управляващата тройна коалиция между ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ВОЛЯ, а често и с помощта на ДПС, преодоляваха заедно ветото на президента в 14 случая досега – в закона за концесиите, за опазване на околната среда, за отбраната и въоръжените сили, за бюджета на здравната каса, за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, за посевния и посадъчния материал, за банковата несъстоятелност, административнопроцесуалния кодекс, за държавната собственост, за корпоративното подоходно облагане, наказателния кодекс, за личните данни, изборния кодекс и за държавната собственост.