Вместо подарък, навръх 60-годишнината си премиерът Бойко Борисов получи звучен шамар от Брюксел. София загуби от братска Братислава състезанието за седалище на Европейския орган по труда.
За разлика от предишната подобна сага – борбата за домакинство на Европейската агенция по лекарствата, този път българското правителство се беше подготвило по-сериозно и не само с презентация от четири странички. Сегашното представяне беше 10 пъти по-подробно, а сред най-сериозните козове на София бе предложението за цели три чисто нови бизнес сгради за нуждите на агенцията, всичките клас „А“ (едната от които с прозорци във формата на диаманти).
Нещо повече – кабинетът на Борисов декларира, че ще поеме за година и половина наема на еврочиновниците, само и само да изберат перлите на софийското офис строителство. Всъщност цялата концепция за домакинство на органа по труда беше пропита в духа на българския пазар за недвижими имоти – „Дайте да излъжем некоя богата английска бабичка да си купи имот в Драгалевци“.
Европейските чиновници обаче изненадващо избраха столицата на Словакия. При все, че единствената предложена сграда в Братислава още не е завършена и европейският орган ще заработи първоначално в Брюксел.
Защо служителите на ЕК не се впечатлиха от възможността да се возят на свръхмодерни асансьори със скорост 1,6 метра в секунда и да обитават сграда „с UPS и дизел-генератори, с температурен контрол на отделни зони и 4-модулна вентилационна система“?
Седалището на агенцията е било избирано по няколко критерия. Сградата, помещенията и локацията са само едната група от тях, при това – оказа се, съвсем не най-важната. Останалите условия са наличие на училища, достъп до пазара на труда, медицинско обслужване за съпрузите и децата на служителите. Тоест, в Европейската комисия се интересуват дали роднините на нейните чиновници ще могат да работят срещу достойно заплащане, ще бъдат ли лекувани добре, ще има ли ясли за децата им и ще получат ли те достъпно качествено образование в училищата. Относно София отговорът на всичките тези въпроси е: Няма!
Според авторитетното издание Euractiv, най-сериозният фактор за игнорирането на България е нивото на заплащане – най-ниското в целия ЕС, и покупателната способност на работещите, което също е най-ниско в съюза. Тайните на словашката рецепта за успех засега остават тайна за нас. Жокер: Словакия отдавна се отказа от плоския данък и, както е видно от един малък, но показателен пример, предоставя много по-добри условия на живот за гражданите и гостите си.
Разбира се, и европейците си падат малко лицемери. В редица доклади те може и да хвалят „напредъка“ на българското правителство, но когато ребром им се постави въпроса – „Щом е толкова хубаво в България, бихте ли живяли в българските условия?“, отговорът е недвусмислен – „Вие на това живот ли му казвате?“. Европа наистина чува българските управляващи, както се казваше в един още пресен предизборен лозунг. Толкова добре ги чува, че не ще и да чуе за тях.
А иначе – честит 60-и рожден ден министър-председателю, генерал-лейтенант, инженер, кандидат на физкултурните науки, доктор по психология, голмайстор на „Витоша“-Бистрица (ветерани) и Баща на модерната българска държава Бойко Борисов! Дано на юбилея по случай 120-годишнината Ви осъзнаете, че държава не се гради само с бетон, асфалт, стъкло, спекулации с бабини ниви и изстискване на работещите, а с доходи, със заплати, с публични услуги, с инвестиции и грижи в хората.
About The Author
